„Търси се“, най-позитивното предаване в българския ефир, навърши 11 години в bTV и общо 17 в българския ефир, създавано и водено неизменно от очарователните Нели Хаджийска и Меги Димчева. Почти нечувано в родната медийна среда, двете телевизионни дами успяха да се опазят и от скандали, и от пиперливи жълти клюки по свой адрес, и не само – доказаха, че хората имат нужда от положителни герои и истории. Потърсихме Нели и Меги, за да ги попитаме на какво се дължи дълголетието и успехът на „Търси се“, дали успяха да намерят себе си, докато разказваха съкровените истории на гостите си и кои са важните неща в живота им. 

Думите са на Лилия Попова от сп. „Жената днес“. Вижте част от интервюто й с Меги и Нели: 

- След „Шоуто на Слави", „Търси се“ е второто най-дълго задържало се предаване в ефира на bTV. Вече повече от 11 години. Каква е тайната на успеха и дълголетието му?

Нели: Тайните са няколко. Първо, когато преди години стартирахме „Търси се“, и двете с Меги бяхме тотално отдадени на идеята. Нямахме семейства, нямахме деца, нито други сериозни ангажименти… Само една мечта, която визуализирахме като наша цел и отдавахме цялата си енергия за нейното реализиране. Били сме изключително последователни и търпеливи – две качества, които днес осъзнавам колко са ни помогнали!

Втората е, че двете с Меги не сме просто телевизионен тандем, а сме минали много дълъг житейски път, който ни е помогнал много да напаснем характерите си. При нас няма битка за надмощие, просто едно пасване на два елемента, на темпераменти… Ние сме много различни, но истината е, че когато полагахме основите на „Търси се“, просто живеехме и горяхме в името на мечтата си! Само ние знаем колко дълъг и труден е бил пътят, колко срещи, ентусиазъм и отчаяние са преминали през тези години, за да можем днес спокойно да знаем, че ако изобщо имаме някакъв успех, то той е платен предварително!

И третата тайна, най-важната, е, че двете с Меги не спираме да влагаме сърцето си в „Търси се“… А до сърце се стига само със сърце! Затова мисля, че стигаме до сърцата както на гостите, така и на зрителите ни.

Меги: Друг основен фактор, който ни запазва на екран толкова дълго време, за мен са емоциите на нашите гости и тяхната любов към това, което им се случва в студиото. Няма маски, няма преструвки, всичко е истинско. И няма как да не е така, защото когато човек се среща с най-любимите си хора, той просто е себе си и няма как да избяга от това. Особено през последните години, всички хора, с които се срещаме, ни казват едно: „Добре, че има „Търси се“. Няма друго предаване с толкова положителна енергия, докосващо и истинско“. Някои ни споделят, че една от мечтите им е да гостуват в „Търси се“. Как да не съм щастлива, че сме част от мечтите на някой човек!

И най-големият плюс е, че ние сами минаваме целия процес на „откриване“ на госта ни, срещите с неговите близки, разговорите с тях. Гостуванията в домовете им са много ценни за нас. Наясно сме с целия му живот, с всичките му щастливи и трудни моменти и вече го обичаме, още преди да е дошъл в студиото.

- 11 години в bTV и още 6 преди това в други телевизии. Как успявате да поддържате собствения си интерес? Не ви ли става скучно? Имате ли déjà vu моменти? Случва ли ви се да знаете какво ще ви отговори гостът, преди още да си е отворил устата?

Нели: Не мога да говоря за скука… На мен хората са ми безкрайно интересни, всяка една съдба, която опознавам, е мой учител по живот. Вярно е, че има по-големи и по-малки учители, че има по-ценни уроци, но като цяло изповядвам житейската философия, че всеки, който по някакъв начин е попаднал на пътя ми, има смисъл да е там или да е бил там… Независимо дали става въпрос за приятел или неприятел, мъж, или гост – всеки човек ми дава урок.

Меги: Ние самите с Нели се променихме, променят се светът около нас и хората. Всеки минава през трудни и хубави моменти, помъдрява, пораства, пада и се изкачва. Няма никаква скука. На мен ми е изключително любопитна тази промяна, защо се е случила, какво провокира отдалечаванията и приближаванията. Много от гостите, които ни гостуват за втори път, имат различен приятелски кръг, друг човек до себе си, ценностите им са други, приоритетите… Преоткриваме ги наново и връзката ни с тях става някакси по-дълбока.

- Има ли известен българин, който не е гостувал в шоуто ви? Защо?

Нели: Има, но са твърде малко вече… Не сме успели да убедим Бербатов, Стоичков, също и някои обществени фигури, но вече не опитваме… Ако човек няма истинско желание да бъде гост в „Търси се“, по-добре да не бъде… Защото вярвам, че това не е просто едно гостуване, а сакрално пространство, макар и медийно, в което трябва да се идва с открита душа. Иначе просто няма смисъл.

Меги: Това са хора, чийто живот е разделен между България и останалия свят. Идват за няколко дни у нас и пак отпътуват. Те рядко дават интервюта за личния си живот. Но имаме вече предварителни разговори с някои от тях. Има го обаче и обратният вариант – известни личности искат да гостуват при нас, но тяхната известност не почива на реални успехи, а ние държим да показваме хора, които са пример за подражание.

- А кой е своеобразният рекордьор с най-много участия в „Търси се“ през годините?
Нели: Не мисля, че имаме рекордьори, просто има хора, чиито съдби много са се променяли в тези години – сватби, разводи, раждане на дете, все събития, които променят личността и тогава ние винаги търсим и показваме промяната.

Меги: От самия старт на „Търси се“ имаме гости, които завинаги ни белязаха, а оказа се – и ние тях. Иван Гарелов, Валентин Михов, Мартина Вачкова, Иван и Андрей, Георги Лозанов, Любо Нейков, Дони, нашият любим продуцент Денис Ризов, когото също срещнахме в този период. Много са. 

- Легендата в журналистиката Иван Гарелов смята, че успехът ви се дължи на три фактора: много добра подготовка, доброжелателност и способност да предразположите близките на своите гости. Как успявате да спечелите доверието на хората? А да превъзмогнете личното си нехаресване към някого – няма как абсолютно всички да са ни изцяло симпатични.

Нели: Хубавото при нас е, че ние двете с Меги правим подбора на гостите си и затова при нас няма как да го има това „нехаресване“… Ние подхождаме с истински интерес и любопитство – нещо, което 90% от днешните журналисти нямат към гостите си – задават се едни и същи въпроси просто за да се направи поредният материал. При нас хъсът и интересът не стихват, а това си е огромна благословия.

Меги: Когато прочетох тази статия на Иван Гарелов, бях буквално изумена от добрия анализ – толкова професионален, дълбок и толкова верен. Това наистина са най-важните фактори за едно добро предаване. Ние не ги следваме като по учебник, никой не ни е учил на тях, просто се движим интуитивно и сме себе си. Нищо не е на всяка цена! Човекът, който ни учи на това, е Денис – да правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Доста често се случва хората да ми казват: „ Еди-кой си изобщо не го харесвах, но сега, като го гледах при вас, разбрах колко готин човек е“.

- Всички казват, че сте от много малкото предавания в подобен формат, в които „жълтениите“ нямат никакво място. Изкушавате ли се понякога, в името на рейтинга? Как се опазвате?

Нели: Истината е, че за толкова години сме изградили своята аудитория и тя е такава, че не търси жълтото, а истинското. Като се замисля, при нас се казват и се раждат много новини, но просто не са поднесени скандално, не са натрапени и подчертани с музики и монтажни похвати. Просто разговор, в който се случва истинското споделяне.

Меги: Наистина, при нас новините се случват в откровения разговор, не самоцелно. Разбира се, няма как да не зададем понякога въпроси, чийто отговори са трудни, сложни, но за мен умението е в начина, по който задаваш въпроса. Тогава емоцията и откровението идват естествено. Често пъти откровения, които за първи път са споделени при нас, след това ги виждаме доукрасени в различни медии, които търсят именно жълтината.

- Студиото ви е пълно с емоции, често и сълзи… А емоциите сближават. Имате ли истински, дълбоки лични приятелства, започнали в ефир?

Нели: Истината е, че са ни гостували лични приятели в „Търси се“, но с тези хора сме се откривали по други пътища.

Меги: Приятелството е нещо велико за мен, към което трудно вече пристъпвам лекомислено. То носи голяма тежест и огромен емоционален заряд, който съществува през годините. Затова не бих употребила думата „приятелство“. Бих казала, че намираме сродни души и хора, на които можем да разчитаме, когато имаме нужда от тях, както и те от нас.

>>> Цялото интервю може да прочетете в юлския брой на сп. „Жената днес“ <<<