„Тази събота и неделя“ вече е фиксирало място за Алекс Кръстева като водещ, съвсем отскоро, но това за нея дойде като естествен процес. Защото тя е толкова витален човек, с толкова енергия у себе си, с такова синтетично отношение към хората, че това събужда внимание. Нетърпелива бях да се впуснем в „приказки“. Ама истински.”

Така описва Радостина Колева чаровната водеща на bTV за читателите на Cultinterview.com. Цялото интервю можете да прочетете тук.

Чувстваш ли се така, все едно си седнала на нечий стол?

Не, не мисля. Слава Богу, промените в живота се случват тогава, когато трябва, по начина, по който трябва. В моя случай това беше просто едно лично решение на Мариана Векилска да тръгне по нов път, което нямаше общо с мен. Поддържаме връзка, чуваме се, тя се чувства добре на новото си работно място. Благодарна съм, че изборът, кой да застане до Жени и Диана, беше насочен към мен. Шанс и отговорност е. Работех в “Тази събота и неделя” 6 години, знам всяка секунда какво се случва в предаването, част от това семейство съм. Нещата се случиха лесно, без напрежение. В bTV се дава шанс на хората да се развиват. Когато някой работи здраво, това бива забелязано. Когато си част от този нюзрум от толкова дълго време, развитието е естествен процес. Наложи ми се да свиквам, защото е нещо различно от репортерството. Не е задължително да си добър репортер и да ставаш за водещ. Продължавам да бъда и репортер, защото това е част от мен вече повече от 10 години, но когато отиваш да разкажеш история, да я заснемеш, монтираш, имаш много повече време да я премислиш. Докато разговорът на живо си е разговор на живо. Имаш среща с един човек за 10 минути и трябва да извадиш всичко от него, за да е любопитно. Трябва да има бърза и точна реакция, сега и веднага, за да се получи един завършен разговор.

А ако стане така, че увисне разговорът?

Случва се, разбира се. И точно в такива моменти личат уменията на добрия водещ. Трябва да се „побутне“ в друга посока или да се помогне на госта да разкаже за нещо, за което се притеснява. Да го направиш, обаче меко и уважително, защото никой не идва в студиото по задължение. Ти си негов домакин и трябва да го накараш да се почувства комфортно, уютно и приятно. Когато си поговориш с някого човешки, тогава се получават най-добрите разговори, независимо от темата.

Ако тръгнеш на нож, няма как към теб да се насочи нещо приятно.

Има моменти, в които трябва да бъдеш и остър. Аз обаче съм посветена на историите на хората, които не виждаме в новините през седмицата. Вярвам, че всеки крие у себе си нещо интересно. Въпросът е да бъде намерено.

Събота и неделя или през седмицата – кога е твоето време?

Моето време е всеки ден. Всеки един носи нещо специално. По принцип съм човек, който не обича да става рано, а сега трябва да го правя и събота, и неделя. Ставам в 5,20ч през уикенда, защото в 6,30ч трябва да съм в телевизията. Има един процес, който трябва да премине, преди да кажа „добро утро“ на зрителите. Научих се да ценя ранното ставане, защото така денят ми става по-дълъг и пълен със случки. От много години работя предимно уикенда, така че съм забравила какво е да имаш нормална събота или неделя. Не ми тежи и не ме дразни. В нюзрума по това време има много приятно спокойствие. Да почиваш понеделник и вторник също е много готино, защото имаш възможност да останеш сам със себе си. Изградила съм си една философия, която ми беше много трудно да достигна, обаче смятам, че успявам: опитвам се да се наслаждавам с цялото си сърце всеки ден на едно нещо. Не го правя целенасочено, но съм благодарна за нещата, които се появяват – срещи, усмивки, хубава храна, чаша вино, интересен гост. Когато някой ми стане любопитен с начина, по който говори, с разказа си, ми става пълно, обогатява ме и мен. Не го приемам като работа, а като среща с тотално нов човек, от който и аз научавам нещо, а не само зрителите.

Кога ти е трудно да говориш?

Когато трябва да споделя много силна емоция и не мога да намеря подходящите думи. Дори ми е било по-лесно да го напиша, отколкото да го изговоря. Но пък е важно хората да си говорят помежду си. На мен понякога ми е трудно да споделям емоциите си. Приемам случки, ситуации и хора много силно. Има случаи, в които спестявам споделянето, защото не съм сигурна, че човекът отсреща би ме разбрал подобаващо. А ако не те разберат, защо да споделяш?Споделянето не е просто, за да може някой да те изслуша и да каже: „Да, добре“, а да стане съпричастен.

Била съм тихо дете, което не говори много, обрано, но се научих. Особено в личния си живот се научих да бъда открита. Човек трябва да налага някакви промени у себе си, не може да стои на едно и също място. Моите промени се случват след емоционални разтърсвания. Никой не ми е казвал: „Започни да говориш повече“.

Какво е детството на Алекс Кръстева с баща-актьор? Инстинктивно ли действа днес и съжалява ли, ако не се вслуша в интуицията си? Взира ли се в себе си и какво открива? И за какво са ѝ нужни 30 секунди? Цялото интервю с водещата на „Тази събота и неделя“ е публикувано на Cultinterview.com.