Антон Хекимян: От самото начало в „Тази сутрин“ има акцент върху духа на България

Водещият на най-гледания сутрешен блок в интервю за Съюза на българските журналисти

Реклама

Около светлия празник на славянската писменост и българската просвета и култура 24 май  сутрешният блок  на bTV с един от най-популярните телевизионни водещи - Антон Хекимян, наблегна на традиционната си рубрика „Седмица на духа“.

Но като гледах репортажите и интервютата на Антон, си помислих: при него смело можем да говорим за „Година на духа”. Това се усеща и когато е с рубриката „Потомците на героите разказват“, и когато следи пътя на теснолинейката в забравените села на родината ни, или показва лятно студио от Пловдив, Созопол, Бургас, Несебър, или разказва за родовата си памет... В такива случаи споделя: „Никой не може да ме убеди, че сме по-лоши от другите. Моята кауза е да мотивирам хората да харесаме България".

Интервю на Лъчезара Йосифова с водещия на най-гледания сутрешен блок в България за Съюза на българските журналисти:

- С колеги журналисти и юристи си говорихме за апостолите Кирил и Методий - че една от целите им да създадат славянската азбука е, за да преведат части от Библията на нея. При княз Борис І България приема официално християнството, при цар Симеон Велики, когато отваря вратите си за книжовните школи и учениците на Кирил и Методий, преживява наистина „златен век“. Твоите събеседници в сегашната „Седмица на духа” са все хора, които акцентират върху корените и силата на историческото ни наследство. Имаш ли чувството за мисия - че помагаш тези послания да стигнат и до новите поколения?

- Нашата отговорност е да показваме новините и всички гледни точки към тях. „Тази сутрин” е актуално предаване и често темите са свързани с политика, социални проблеми и начините да бъдат решени сега. Наше задължение е в студиото ни да са най-актуалните гости, от които хората очакват отговори на горещите теми. От обикновения човек, който се сблъсква с институциите, до министър-председателя, който да говори за последните политически скандали.

Още в самото начало обаче, преди четири години, когато започнах като водещ на предаването, знаех, че трябва да има акцент върху духа на България. Всеки ден след 9 часа в „Тази сутрин“ показваме хора от сферата на културата – представяне на книги, музика, театрални постановки. Смятам, че това е наше задължение. Заедно с изпълнителния продуцент на предаването Искра Владимирова решихме, че около големите ни празници е време да има особен акцент към хората, които все още са тук и работят, за да не сме просто население, а народ с душевност и памет за себе си. Така се роди поредицата „Седмица на духа“, която вече е традиция.

- Кое вълнува най-много българите в последните години? Какво обобщение би направил след разговора с Антон Дончев? Не е ли време разделно за много неща?

- Според мен е време да се разделим със самосъжалението си. Трябва да знаем, че сме качествени и можем да се справяме, а не само да мрънкаме.

Акад. Антон Дончев разказа в студиото на „Тази сутрин“, че българската земя „свети”, че тя е заредена с енергия, която ни държи силно привързани към нея и отговорни за нея. Дали сме писменост на света, дали сме пример, че за сто години сме се превърнали от разнородни племена в неразрушима сплав, преминала през огън, но останала цяла.

Именно заради това акад. Дончев, а и много хора вярват, че точно 24 май е датата, на която се ражда българската народност.

Това го доказаха и другите гости в рамките на „Седмица на духа“ в „Тази сутрин“ – актрисата Теодора Духовникова и поетът Александър Петров, написал песни, които са знакови за поколения, като „Нашият град”, „Богатство” и много други.

- Друга твоя предпочитана рубрика е „Потомците на героите разказват“. Твое любимо място е връх Шипка и се вълнуваш колко много родители водят децата си там. Тази година за 3 март заедно с екипа ти представихте наследници на българските опълченци, на румънски и финландски воини... Какво най-много те впечатли от тези разкази?

- Впечатли ме, че чужденци, за които тази война не е била освободителна, помнят и разказват за подвига на дедите си. От финландци до румънци и руснаци, има и други националности. Помнят и пазят. Беше изключително трудоемко да стигнем до тези потомци, но се радвам, че ги показахме, защото те са вдъхновяващи с жертвоготовността си. Впечатли ме и начинът, по който разказват за нашите опълченци - пословични със своята храброст.

- В студиото ви внукът на ген. Столетов разказа как дружините са влизали в бой с „Шуми Марица” и дори запя тази песен... А какво споделиха потомците на ген. Михаил Черкез, с които направихте репортаж от Румъния?

- Това е един от незабравимите моменти - с потомъка на ген. Столетов, който е предвождал българските опълченци. Да запее „Шуми Марица” по време на интервюто... Настръхнах. Върнах се в онези години и на мястото на битката, където заведохме Анатолий Столетов – Мемориала „Бранителите на Стара Загора”. Опълченците, които отиват след години на неговото погребение в Русия, запяват тази песен.

Наследниците на генерал Черкез ми разказаха за това, че дори през тежките гонения по време на комунистическия режим в Румъния, те са запазили спомен за своя дядо, който е водил битките край Плевен. Това трябва да бъде урок за нас – за кратката памет, която имаме и за историческите уроци, които трябва да запомним.

- Какво си пожела за рождения ти ден, който бе на 22 май? Стана на 34 години, от които 14 плътно си отдаден на журналистиката. Ние ти пожелаваме още много творчески хъс, сили, здраве, радости – очаквани и неочаквани... Преподаваш и на студенти в първи курс журналистика. Какво най-често те питат?

- Благодаря за пожеланията! Пожелавам си здраве - за мен и за хората около мен.

На срещите със студентите се опитвам да им предам своята любов към журналистиката и да ги вдъхновя да не се отказват. В наши дни професията ни е подложена на много удари и за мнозина не е лесно да запазят независимостта си и да отстояват и утвърждават себе си като журналисти, на които хората могат да имат доверие. Но мисля, че наградата си заслужава. Журналистиката е кауза. Това се опитвам да им предам.

- В интервю за списание „Мениджър“ споделяш, че помниш всеки гост и всяка тема и пазиш всичко в архив. А този архив ще продължава да се трупа, докато има истории за разказване... Какви нови истории и рубрики предвиждате до края на годината?

- Продължаваме с традиционната рубрика „Седмица на духа”. Имам идеи за „Потомците на героите разказват”, но засега ще ги запазя в тайна.

Графикът е много натоварен и това не ми позволява да снимам всички репортажи, които имам като идеи в главата си, но аз съм упорит и ще намеря време. Това е, което планирам извън утвърдените рубрики в „Тази сутрин“.

- През 2016 г. получи журналистическа награда „За обективно отразяване на позициите на Българската търговско-промишлена палата и на нейните членове по актуални стопански теми, с ясен сигнал за проблемите на българския бизнес и ролята на палатата в негова защита“. Тогава ти сподели, че макар само твоето име да е върху грамотата, тя е признание за работата на целия ви екип. Какво ти дава работата с екипа?

- С колегите от „Тази сутрин“ сме едно семейство. Почти по цял ден сме заедно. Дори физически да не сме на едно място, в общия чат, който ползваме онлайн, винаги текат бурни дискусии по актуалните теми. Заедно сме, защото всички ние носим отговорност за сутрешния блок. Създаваме един продукт, който се доказа като най-качествен в сутрешния пояс. Доказва го доверието на хората и признанието, че това е една от най-обективните трибуни в национален ефир.

- Стана дума за Българската търговско-промишлена палата. Там преди три години организирахме изложба на популярния наш художник и сценограф Тодор Игнатов и с председателя на БТПП Цветан Симеонов и председателя на СБЖ Снежана Тодорова имахме няколко  разговора за изкуството. Твоят любим виц е по посока на най-скъпата картина в света... Коя е тя?

- Най-скъпата картина на света е „Арменци се връщат от жътва” (смее се). В България битува схващането, че арменците не се хващат на работа, свързана с тежък физически труд. Това създава  поводи за много забавно народно творчество по темата.

- А кое е мотото в живота ти и какво ще пожелаеш на читателите на сайта ни?

- Хубавите, истинските, ценните неща не идват наготово. Трябва да се полагат усилия и тогава получаваме удовлетворение от добре свършената работа – в служебен, но и в личен план. Другото не си струва.