„Можем да се обзаложим, че Антон Хекимян е безгрешно разпознаваем и като име, и като лице дори и за хора, които нямат телевизор. А с още по-голяма сигурност можем да се обзаложим, че някои от фактите за него и мненията му по определени теми ще ги научите за първи път в това интервю“. Така Милен Антиохов представя водещия на „Тази сутрин“ по bTV на страниците на SofiaLive.

Коя е най-голямата похвала, която си получавал от зрител?

Хората в екипа на „Тази сутрин“ се стараем да си вършим работата качествено и по най-високите стандарти. Да получиш похвала определено ласкае егото, но по-ценното за мен е, когото почувствам благодарност за това, което сме свършили заедно с колегите. Благодарни са хората, на които сме успели да решим проблем, в който те са били задушени от хаоса в администрацията или понякога от бездушието на институциите. Когато помогнеш на дете да продължи борбата за живота си или на измамен да направи още една крачка към справедливостта. Тогава не очакваш нито похвала, нито признание, но чувството за вътрешна удовлетвореност и преодоляна неправда е безценно. И задължава. Истинска радост ми доставя и когато хората, които ме спират на пътя, казват ми, че ценят липсата ми на политическо пристрастие. Всеки ден в студиото има политици, които знаят, че няма да им бъдат спестени въпроси, независимо дали са във властта и от коя политическа сила са. Това е една от извоюваните ми битки и в личен план и за професията – да си журналист означава да си максимално и равно отдалечен от пристрастия и политически влияния.

Какво смяташ, че зрителите не могат да оценят по отношение на труда и професията ти?

Няма нужда зрителите да знаят за моите жертви. Те не са длъжни да оценяват моите усилия по трудния път да убедя човек, който не иска да говори или да дойде в студиото, да описвам тонове заснет видеоматериал, да се подготвям по специфична тема или да монтирам посред нощ. За мен емоцията и допълнителната енергия, които влагам в ефира, могат да направят предаването по-добро. Защото дори по време на живия ефир с колегите трябва да взимаме в движение решения за още десетки неща. Ефирът никога не е това, което подготвяме от предишния ден и нощ.

Коя ти е любимата новина за миналата година?

Всяко едно постижение на човек, свързано с изучаването на Космоса, е в моята графа за любими новини. Необятността на Вселената е нещо, което истински ме вдъхновява и изостря сетивата ми. Това е истинското доказателство за безкрая, което всеки ден е пред очите ни.

В чисто професионален план за мен е истинско предизвикателство, когато има избори, а през 2019-а имаше такива два пъти. Колегите знаят, че моята активност в такива периоди се утроява. Смея да твърдя, че с екипа на „Тази сутрин“ направихме най-добрите дебати за Евроизборите и показахме истинските професионални стандарти при организирането и излъчването по места в различни градове на страната. Това е изключително голямо допълнително усилие, което не се вижда от зрителя, но с пътуващия екип – продуценти, репортери, оператори и асистенти, реално изграждаме телевизионно студио на площада. Много е важно в такива ситуации да бъде овладян ефирът, защото винаги може да има провокатори по места. Във Варна един кандидат за кмет нахлу в ефир, но такива ситуации са тест и за мен, и за колегите, защото трябва да се справим с тях по най-добрия начин. Отвъд трудностите, за мен пътуването е начин да се заредя, което е още един плюс към изживяването на емоцията във всеки един ефир.

Разкажи ни безумна случка от работата ти, на която ще ни е трудно да повярваме?

Дни преди изборите за кмет 2019-а. Предстои най-големият и значим дебат за София в специалното ни студио. Времето е изключително ограничено. Затова разчитам на колегите да ми подават секундите до края на всеки модул в слушалката. Моята е безжична, но е с батерия. На петата минута от началото на дебата батерията ми пада. И тук сърцето ми почти спира. В студиото всяка сутрин имам под ръка резервна, която често сменям и по време на разговорите.  Дебатът обаче е в специално студио, а кутията с батериите е на няколко метра от мен. Тук вече се включиха опитът и рутината. Веднага изчислих коя камера кого подава, докато течеше спор между двама от кандидатите, излязох от ефир, взех кутията, извадих батерията, разглобих слушалката, смених я и продължих. Изключително важният момент тук е екипът и това, че мога да разчитам на огромния им професионализъм. Те забелязват, че излизам, нямат представа защо, но когато бях готов, получих знак, че мога да вляза, без да попреча на камерите. Така за минута съкратих нервните си клетки с милиони, но се справих и да, следях развитието на спора между двамата кандидати – нещо, което беше важно, за да мога да продължа воденето на дебата по най-добрия начин.

Най-глуповатият въпрос, който си задавал на гост?

За разлика от общоприетото клише, че няма глупави въпроси, а има глупави отговори – аз мисля, че има и глупави въпроси. И все пак, по-добре е да има въпроси, които да получат отговор и ситуацията да стане по-ясна, отколкото зрителят да продължава да се лута. Лично за себе си знам, че ако съм задал нещо неекспертно, то най-вероятно е било на тема спорт.

Най-мъдрият сред гостите в предаването, с когото си разговарял?

В ефира на „Тази сутрин“ няма случайни хора – всички гости застават пред зрителите и мен, защото имат какво да кажат – особено ако имаш сетивата да ги чуеш и да усетиш смисъла, който понякога е скрит отвъд думите. Имам интервюта, които са ми въздействали изключително много, но често мъдростта и силата на един разговор идва от момента, нали?!

Знаково за сутрешния блок на bTV е, че търсим другата гледна точка към събитията и хората, които са стожери на нашата духовност. Дълго време се смяташе, че такива хора нямат място във всекидневния поток, но с рубриката „Седмица на духа“ и със специалните ни интервюта с хора като негово светейшество Патриарх Неофит, Лили Иванова, Симеон Сакскобургготски – ние доказахме, че аудиторията иска да чуе тези хора и думите им имат място в сутрешния ефир.

А кой е бил най-откровеният според теб?

Григор Димитров. Категоричен съм. В интервюто си пред мен Григор показа мъдрост, развенча митовете, че не мисли за България и нещо важно – имаше сили да признае грешките и слабите си моменти, което доказва израстване.

Интервюто с кого най-много те е "изпотило"?

Има събеседници, които отговарят само с „Да“ или „Не“, но и такива гости не ме притесняват. Това е тест за моята подготвеност, а и изобретателност да направя разговора по-интересен.

Ако можеше, какво би променил в българската политика?

Ако споделя вижданията или предложенията си за промяна, сигурно ще звучат прекалено оптимистично. Магически пръчици в политиката няма. Сигурен съм , че не всичко е толкова черно, колкото го виждаме през погледа на изкривената ни действителност. Иска ми се да залича безпардонното отношение на хората от властта (не всички, разбира се). Някои от тях бързо минават в статус „недосегаемите“ и често това се оказва реалност. Ако можех да им повлияя – бих им вдъхнал съзнание, че преди личния си интерес е добре да се погрижат за общия. По този начин, с личния си пример, да променят онзи чип в съзнанието ни, че нищо няма значение, че нещата да стават по „втория начин“, че всички са маскари и че политиката е мръсна работа.

Кой политик от съвременната българска история ти се струва, че ще го има с нещо позитивно в учебниците след петдесет години?

Сигурен съм, че политиците, изиграли решаваща роля за приемането ни в ЕС, ще са хората, които ще ги има с хубаво с учебниците. Толкова чернилка покри България през последните 30 години и не вярвам да има неопетнен човек дори и в листата с добрите. За това спомагат и социалните мрежи, за които всяка една, дори неволна стъпка накриво, може да бъде преувеличена и да достигне небивал мащаб. Ако политиците ни от миналото живееха в днешната реалност, предполагам, че много от портретите им нямаше да са по стените на официалните институции. Но времето е това, което ще докаже кои са правилните решения за народ и държава. Иска ми се политиците да мислят за това в решенията си, а не за нечий частен интерес.

Цялото интервю прочетете тук.