Антон Хекимян: Право на оценки има само публиката

Водещият на „Тази сутрин“ в интервю за сп. Биограф

Ако искате да притесните Антон Хекимян, попитайте го кога не мисли за работа. Вероятно това е единственият въпрос, който ще предизвика недоумение и объркване във водешия на „Тази сутрин“. Защото от 16 години телевизията е негов дом и той се чувства уютно, когато точно в 7.00 часа прожекторите блеснат в очите му и камерата започне да жужи.   

Хекимян буквално и преносно порасна в bTV – от млад, нахъсан репортер, който се „телепортираше“ из горещите точки на България, той се превърна в един от най-подготвените, целенасочени и уважавани ТВ водещи. Изгради си специфичен стил, който предразполага, но и респектира, и заедно с екипа на „Тази сутрин“ наложи предаването като най-уважаваната трибуна на свободното слово.

Така в сп. Биограф представят едно от най-обичаните лица на bTV в ноемврийския си брой, в който той отговаря на въпросите им за хората във властта, които всеки ден сядат срещу него, как разбира кога някой в студиото лъже и защо е кръстен Антон, вместо Агоп.  

Всяка сутрин вие се изправяте пред едни от най-влиятелните хора в българската политика. Хора, чиито решения определят бъдещето ни. В каква позиция се поставяте спрямо тях - на подчинен, на равен или на превъзхождащ ги? 

Моят основен принцип е да бъда равноотдалечен от всички гости в студиото, особено от представителите на политиката. Вярвам, че този подход е един от най-силните гаранти за безпристрастни интервюта. Позицията на журналиста никога не трябва да се съизмерва с поста на госта. Не рангът или статутът на събеседника ме прави значим като тв водещ, а разговорът, който водя. Моят ангажимент е към публиката и към отговорите, които тя очаква.

Антон Хекимян: Право на оценки има само публиката

Какво, според вас, е общото за хората във властта? 

Не искам да правя подобни обобщения. Подхождам към всеки събеседник индивидуално. В студиото на "Тази сутрин" не влиза поредният човек от властта. Влиза човек със сложна съдба и често с противоречива политическа история зад гърба си. Мнозина искат да изоставят тежките куфари на миналото си пред телевизионното студио и да се представят в нова светлина пред публиката. Тук идва моята роля – да отворя куфарите и да покажа на зрителите какво има вътре.

През годините представители на една или друга политическа сила  са си тръгвали от предаването сърдити и с години са отказвали да бъдат мои гости. След време обаче отново са сядали пред камерата, защото са осъзнали, че аршинът за всички е еднакъв, че няма привилегировани. Това е едно от доказателствата, че върша работата си добре, че дуелът е бил честен.

Още по темата: https://btvnovinite.bg/bulgaria/btv-e-naj-nezavisimata-televizija-i-e-parvi-izbor-na-zritelite-po-vreme-na-vazhni-politicheski-sabitija.html

Ваши колеги и приятели твърдят, че сте непоправим работохолик. Колко време прекарвате в bTV?

Веднага щом "Тази сутрин" приключи - в 9:30 сутринта, започва подготовката ми за ефира на следващия ден. С колегите обсъждаме предстоящите теми, намираме различен начин да представим обществените проблеми. Екипът ни, начело с изпълнителния продуцент Искра Владимирова, е истински сплотен и всеки един от нас е боец – знам, че мога да разчитам на помощта на колегите си, както и те на моята.

Прекарвам голяма част от деня си в bTV. Свикнал съм да живея с пулса на събитията и да бъда в "кухнята" при подготовката на всяко предаване. Горя в професията си и не мога да си представя да се държа така, сякаш работата ми се изчерпва единствено с присъствието ми в ефир. След края на предаването не си тръгвам от нюзрума, а участвам  в подготовката на  темите за следващия ден. Ако един журналист не работи в дълбочина и не познава същината на материята, зрителите веднага усещат.

Много често предаването претърпява пълна трансформация от сутринта, когато започва подготовката му, до вечерта. Събитията и темите се преобръщат по няколко пъти, дори по време на ефир. Ако не познаваш същината, зрителите усещат, че не си напълно отдаден. Моето лично разбиране за работата, в която горя, е, че не мога да си позволя да изглеждам все едно съм дошъл за 3 часа и после имам някакви други по-важни неща.

Как разбирате, когато някой от събеседниците ви премълчава истината?

Езикът на тялото винаги има значение, но само казаните или премълчани думи са ясният знак, че някой е честен или заобикаля истината. Хубавото наразговорите в сутрешния блок е, че са на живо и зрителят възприема в реално време всяко послание на гостите ни. Колкото и плоски да са екраните на телевизорите ни днес, те всъщност са като увеличителна лупа, която изобличава измамното поведение и опитите за премълчаване на истини. Зрителят усеща, когато някой го лъже от телевизора.

Вероятно някои от гостите ви дразнят, но, по някаква причина, никога не успяват да ви извадят от равновесие. Как овладявате гнева си пред камерата?

Моята работа е да бъда обективен и безпристрастен. Гневът е първична емоция и ако се оставя на нея, означава да заема нечия страна. Не съм в ефир, за да показвам моите емоции, а за да търся отговори на важните въпроси за обществото.

А ако събеседник си позволява безпардонно и нагло поведение?

В този случай той бързо трябва да бъде поставен на място. Това не става с вербални крошета, а с категоричен тон – дори когато са дошли, за да те провокират целенасочено.

Как определяте журналистическия си стил - като агресивен, като колаборативен или по някакъв друг начин? 

Всеки ден в предаването се сменят минимум 10 различни теми. Във всеки момент трябва да бъда адекватен спрямо госта и проблемите, които засягаме в разговора - такъв е моят подход, за да бъда възможно най-добър във всяка ситуация. Всичко друго са рамки и клишета, които не могат да издържат на интензитета и разнообразието в сутрешния блок.

Каква, според вас, е разликата между посредствения и изключителния журналист?

Когато отстояваш принципите си, когато си максимално безпристрастен, когато не спираш да се интересуваш, когато не избутваш поредния ден, просто за да мине, не неглижираш труда си и знаеш силата на всяка история, когато не се вживяваш като герой пред публиката, а можеш да сервираш и най-силния въпрос с няколко прости думи – тогава си журналист. Всичко друго, за мен, е жонглиране с празни понятия. Кой може да каже дали някой е посредствен, изключителен или изключително посредствен? Аз не се наемам. Силата за този коментар е в ръцете на публиката, а нейната оценка стои върху копчето на дистанционното.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://btvnovinite.bg/bulgaria/anton-hekimjan-beshe-otlichen-s-priza-dostojnite-balgari.html

С какво днес сте по-добър от времето, когато започнахте да водите "Тази сутрин"? Кои свои умения открихте и развихте? Какво все още не ви достига?

В журналистиката си толкова добър, колкото добра е последната разказвана от теб история, колкото добър е последният ти ефир, изнесено предаване от страната или изборно студио. Научих се да ценя всеки човек по пътя си и да бъда благодарен за всяка помощ. Хората, с които работим всеки ден и с които прекарваме повече време заедно, отколкото със семейства си ми дадоха устрем да порасна. Безценните съвети на редакторския и мениджърския екип на нюзрума ме направиха по-подреден в мислите ми. Аз пък успях да убедя някои скептици, че младостта не е порок – важни са  душата и усърдието, които влагаш в работата си. Наложихме формат, който задава критериите как може и трябва да изглежда модерният сутрешен блок. Благодарен съм за доверието и за всички възможности, които получавам през годините от Венелин Петков (Директор „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV – бел. ред.).

Преминали сте през различни стъпала в професията – започнал сте като стажант в телевизията, след това сте бил репортер, а от години сте и водещ.  Как се промени работата в нюзрума?

Помня годините, в които търсихме пряка видимост с телевизионната кула на Витоша, за да бъдем на живо от София. Сега можем да сме във всяка точка и да излъчваме директно в ефира или онлайн в сайта и каналите ни в социалните мрежи. bTV Новините бяха първите, които въведоха преките включвания от мястото на събитието като стандарт, както и силните репортерски разкази.

Днес разполагаме и с най-модерното студио, в което може да влезе дори и танк с добавената реалност, която използваме на живо в новините и сутрешния блок – това е привилегия, но и предизвикателство, защото изисква да се учиш непрекъснато.

Всичко това обаче не е самоцелно, не е за да демонстрираме мощ. Винаги сме се стремили да бъдем близо до хората, до техните истории и проблемите, които се опитваме да решаваме със силата на медията и със силата на новите технологии. А стотиците зрителски сигнали, които получаваме всеки ден доказват, че хората наистина разчитат на нас.

Антон Хекимян: Право на оценки има само публиката

За мен е много важно и че през всички тези години нюзрумът продължава да носи своя особен дух на сплотеност и споделено разбиране, че журналистическата работа е кауза. Ние отстояваме принципите на качествената журналистика и ежедневно доказваме, че  сме трибуна на свободното слово.

Вероятно мнозина биха искали да седнат на стола ви в bTV. Какво бихте им казали?

Че трябва да са на разположение 24/7,понякога и по време на отпуска (смее се).

Това е истина, но не е цялата истина. Водещият не е сам на този стол – на него седи целият  екип на предаването. Всяка секунда от ефира е изградена от усилията на този екип.