Борислав Лазаров - слънце с леки облаци

Водещият на прогнозата за времето по bTV за изненадите и щастието в живота пред Cultinterview.com

Снимка: Радостина Колева

Мислила съм си дали хората, които говорят бързо, имат да кажат нещо повече от другите... В неговия случай е точно така. Слушах го с интерес, когато ми разказваше за репортажите, които правеше доскоро в bTV, слушах го и когато ми разясняваше тънкостите в прогнозата за времето. Огънят му е един. И при всички положения не му е драстично по-спокойно да се “бори” с ветровете и слънчевите изригвания, отколкото да следи последствията от някое значимо събитие, но очите му греят. Защото Боби Лазаров е положителният “образ” в телевизията” – пише Радостина Колева от Cultinterview.com. Ето какво споделя за читателите на сайта винаги усмихнатият водещ на прогнозата за времето.

Каква част от деня ти минава извън bTV?

Много малка част, защото прогнозите са по 5-6 пъти на ден и времето ми е свързано с това - следим какво се случва, сравняваме данни, проследяваме нивата на замърсеност на въздуха.

Всеки се интересува от времето. Случват се всякакви странни неща тази зима, защото то е малко по-особено. Доста по-топло е за януари, валежите са около и под нормата за месеца и това не е само в България. Нас виелиците ни подминаха. Трудно е да се каже дали това е свързано с климатичните промени. Годината е по-суха, за съжаление на хората в Перник и местата, които имат проблеми с водата.

Когато ти предложиха тази позиция, помисли ли си, че ще те направят на луд да те питат какво ще е времето?

Не, не ми мина през ум въобще. По-скоро се притеснявах дали ще мога да се справя със системата, която използваме. Все пак това е сложна техника. Най-важно е да мога да предам информацията така, че тя да е ясна и полезна. Просто да знаят дали утре да се облекат по-топло, или не, дали да си вземат чадър, или не, дали ще могат да сбъднат плановете си за разходка в планината. Преди са ме спирали хора, поздравявали са ме, питали са ме за всякакви неща, свързани с репортажите ми, а сега ме питат какво ще е времето. Приятно ми е, защото хората са добронамерени. Позитивното се връща такова и към мен.

След 17 години като репортер в bTV, след като съм бил и водещ на предавания, ми беше странно в началото. Но започнахме да правим репетиции и осъзнах, че бих могъл да се справя. Правил съм репортажи, свързани с времето, така че не ми беше съвсем непознато. Опитвам се с любопитни факти да пренеса хората в прогнозата за времето, а не да е само тя. Започнах да пускам официални данни за геомагнитните бури - каква слънчева радиация достига до нас, има ли изригвания... Пускаме видеа, любопитни кадри. Зрителите са адски активни, непрекъснато пращат снимки на всякакви явления, които са и много красиви.

Ти носиш ли си чадър, когато си казал в ефир, че трябва да се носи?

О, да. Преди сякаш имах нещо като странно проклятие върху мен: когато не си взимах чадър, валеше, а когато излизах с него, не валеше. Сега си нося с мен. Имаме и служебни чадъри, което е голямо удобство (смее се).

Обичам да вали: понякога е романтично, понякога човек има нужда да се наслади на природата. Харесва ми, когато вали сняг. Естествено, обаче, най-любимите ми сезони са пролет и есен, когато времето е най-нормално.

Започнал си да се нагаждаш към времето значи...

Цялото лято го изкарах в действие. Вече свиквам. Много благодаря на моите колеги, Стаси и Натали, те са прекрасни и ми оказват огромна помощ. Ние работим в един нюзрум от години, но вече имаме по-близки взаимоотношения с тях.

времето

Аз съм нощна птица. Мога да не спя цяла нощ, но да стана много рано, ми е доста трудно. Налагало ми се е да го правя, за щастие, успешно.

Има ли необикновени журналисти?

Има доста. Те подхождат към събитията по интересен начин. Голяма част от моите колеги са такива, а виждам, че и по другите медии има такива хора. Нещата, от които те се интересуват, се различават от масовия интерес и вкус - било то изкуство, било то актуални теми... На фона на това обезличаване от социалните мрежи, тези необикновени журналисти изпъкват доста ярко. Има хора с изключително чувство за хумор, които споделят интересни коментари, има хора, които пишат по интересен начин. Старомоден съм и предпочитам класическата литература и малка част от съвременната ми допада. Като репортер много обичах да издирвам такива хора. Неведнъж съм влизал в контакт с хора, които работят в голяма компания за визуални ефекти и правят страхотни филми, които всички гледаме. Изведнъж виждаш българско име във финалните надписи и ти става интересно. Това са примери за успели българи в чужбина.

Много харесвам автобиографични и биографични книги и филми, защото в тях се вижда промяната и израстването на тези хора. Забелязвам, че когато едно дете от малко е по-различно от останалите, когато има шанс да се развие и стане голям човек, не остава скрито. В България това е трудно, защото страната е малка, а българинът в голяма степен е скептичен. Изведнъж разбираме, че го има Тео Ушев, че го има Георги Господинов...

Оказвал се е Боби Лазаров на неподходящото място като репортер? За какво не е бил подготвен в живота си? Каква филмова кариера крие? И позволява ли си да бъде щастлив? Отговорите на тези и други въпроси четете на сайта Cultinterview.com.