Цветанка Ризова: На екрана журналистът е насаме с морала си

Авторът и водещ на „Лице в лице” по bTV Цветанка Ризова коментира пред Румяна Дочева от сп. „Мениджър” професионалните предизвикателства, журналистическия морал и изискванията на зрителите

Реклама

Авторът и водещ на „Лице в лице” по bTV Цветанка Ризова коментира пред Румяна Дочева от сп. „Мениджър” професионалните предизвикателства, журналистическия морал и изискванията на зрителите.

"Лице в лице" се завръща на 7 септември от 17,30 часа по bTV.

Госпожо Ризова, повече от 15 години разговаряте tête-à-tête с политици и първите хора на властта на живо пред огромна публика, разбира се, и с много обществени личности.... Промениха ли се с времето вашите гости и в каква посока?
Политиците  станаха по-обиграни. Понякога имам чувството, че говорят със заучени фрази, че за всяко свое действие са подготвили отговор, сякаш са калкулирали проблемите, които предизвикват решенията им. Започнаха да работят с професионални ПР специалисти, които бдят над тях и моделират публичния им образ. Политиците като цяло не са станали по-добри или по-лоши отпреди години, винаги е имало всякакви хора – и загрижени, и отговорни, и печелбари, и мерзавци, и играчи, и блъфьори, и случайни пътници, и неслучайни измамници. Но преди години сякаш бяха по-искрени, повече им личеше, когато се прикриват, когато лъжат или когато се оправдават. Сега са с повече самочувствие, породено или от рутината на „дълголетието” им в политиката, или от усещането, че никога нищо не може да им се случи. Разбра се, че каквото и да направят, каквато и щета да причинят на обществото, няма да има осъдени, няма да има отлъчени, няма да има порицани. Самите партии не са готови да воюват с „лошите” в своите редици, ние, гражданите, май сме късопаметни и те живеят с мотото „Всяко чудо за три дни”. 

Как избирате гостите си днес?
Предаването ми е всекидневно, в късния следобед, и се стремя гостите ми винаги  да са свързани с темата на деня. ”Лице в лице” е публицистика на мига, на темата от последните часове, на най-горещите сюжети. Понякога каня гостите си два часа преди старта му, понякога по два пъти на ден ги сменям, за да могат зрителите да видят актуалните лица с актуалните коментари. Разбира се, има гости, които са подходящи за всяка тема, по силата на позицията, която заемат. Например лидерите на партии и  парламентарни групи, министрите, социолозите и политолозите, колегите-журналисти, биха  могли да коментират по-голяма част от събитията.

Аз не приемам предложения за гости „отвън”, имам критерии и изисквания, които безусловно изпълнявам в работата си. Дължа на зрителите си почтеност, не искам да ги въвеждам в заблуждения, не им поднасям ментета. Никога не се боря за гости със зъби и нокти, това би ме задължило, би притъпило остротата на въпросите, би наложило да  влизам в предварителни сделки с тях. Никога не им  позволявам да останат с усещането, че гостуването им при мен е голям жест от тяхна страна.

Телевизията като медия има ли дългове или грехове към зрителите? Ако да – поправими ли са?
Работила съм и във вестници, и в телевизии. Всички медии имат грехове, всички медии са правили по-малки или по-големи компромиси, всички медии имат някаква вина пред обществото, но съм убедена, че телевизиите имат най-малко. Първо, защото публицистиката е на живо, няма кой да те редактира после, няма кой да ти постави ”правилно заглавие”, да ти свали статията. В телевизията журналистът е насаме с морала си, излиза в реално време пред аудиторията и в реално време може да се провали. Затова всичко зависи нашата устойчивост, автентичност и личните ни качества.

Цялото интервю вижте тук.