Деси Стоянова – да се предизвикваш всеки ден

Обичаната водеща на „Преди обед“ повдига завесата към личния и професионалния си свят пред Cultinterview.com

Реклама

“Тя се движи максимално близо до себе си, без да засяга някого, мнението ѝ бива чуто, без да настъпва когото и да било, и все пак си е журналист на място. Изградили са си приятен синхрон със Сашо Кадиев в предаването “Преди обед” на bTV, което поеха преди 8 години, като продължават да отдават на гостите си подобаващо внимание.

През седмицата Деси Стоянова се носи по една и съща траектория, но след един ефир тя вмъкна и нашата среща”, пише Радостина Колева от Cultinterview.com. Ето какво споделя водещата на bTV специално за читателите на сайта.

На рождените дни на “Преди обед” като на своите рождени дни ли гледаш?

Те са ми много важни, защото “Преди обед” заема все по-голяма част от живота ми - продължава вече 8 години. На 6-и февруари станаха 1770 ефира. Важно е да си ги отбелязваме и да си припомняме откъде сме тръгнали, през какво сме минали и да благодарим за това, което имаме в момента - любовта на зрителите. Майки ни разказват как са отгледали децата си на фона на предаването, а те вече са в първи клас. Моите собствени деца влизаха в детската градина когато започвахме, а сега ще завършват четвърти клас.

Своите рождени дни отбелязваш ли си ги подобаващо?

В последните години не го правя с онзи ентусиазъм и възторг, с който съм ги празнувала като по-млада. Важно ми е да съм с близките си хора и да сме на хубаво място. Миналата година бяхме на море и беше прекрасно, без гигантска подготовка, по най-естествен начин.

“Преди обед” изисква ли гигантска подготовка?

О, изисква. Ние със Сашо сме лицата на една огромна машина. Редакторите и репортерите влагат много от себе си, за да може предаването да изглежда по този начин. Преди няколко дни, благодарение на редактора Яна Донева, например, зрителите успяха да се запознаят с Иван и Димитър Баненкин - баща и син, които не са подозирали за този факт до преди 10 месеца. За да можем да разказваме такива истории, се изисква посвещението на целия екип.

Става ми смешно, когато някой ме срещне на обяд и ми пожелае приятна почивка. За мен денят тогава започва. След предаването стартира подготовката ми за ефира на следващия ден. Следобедите са по-важни от предиобедите.

А вечерите?

Тогава има преглеждане на новини, уточняване на теми. И за вечер има задачки.

Кога на един журналист му се налага да си замълчи? Налагало ли ти се е?

Не. В годините, в които съм била репортер, съм имала пълната свобода да правя това, което журналистическата ми съвест е диктувала. И тогава, а и сега като водещ, ако е имало ситуации, в които не съм споделяла публично нещо, то е било защото е щяло да нарани нечии чувства. Има лични истории с детайли, които няма нужда да стават публични. Защото е излишно жестоко към героя, без да има обществен интерес. Но тава е нещо, което намирам за напълно естествено като подход, а не за компромис.

Имала ли си стресиращи моменти, свързани с телевизията?

Журналистическата работа е свързана с много стрес. Наскоро си говорих с една приятелка точно за това и в главата ми изплува един спомен. Как докато се връщах от брифинг на Димитър Цонев, който тогава беше говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, долу на вратата на НДК разбрах, че трябва да замина за Свищов, защото се е случила катастрофа край река Лим. Озовах се в сърцето на трагедията със загиналите деца. Беше труден период и за мен лично, защото размерът на това нещастие и жестокостта му бяха толкова големи, че действаха смазващо на всеки, който по един или друг начин е свидетел.

Дребните ежедневни стресови моменти даже не ги броя. В момента, в който сме си избрали тази професия, е трябвало да си дадем сметка, че и те са част от играта.

Кога го прие, че са част от играта?
Не съм имала проблем с това. Винаги съм работила с голямо желание и тези неща не са ми тежали. В репортерските ми години все още нямах деца. Един семеен човек с деца, който иска да им отделя внимание, много по-трудно може да бъде репортер.

Какво е да се живее вкъщи с трима мъже? Кой отговаря за ресор „Пране“ и кой за ресор „Храна“ в дома на Деси? За какво ползва съботите и неделите и за какво би отделила цяла седмица? И не на последно място – искало ли й се е да затвори вратата на някого? Отговорите на тези и други въпроси може да прочетете на Cultinterview.com.