Деси Стоянова: Комбинацията от нашите плюсове и минуси ни превръща в уникални личности

Водещата на „Преди обед“ е сред лекторките в специалното събитие She’s The One – вижте какво сподели тя по този повод пред Dir.bg

Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Екипът на Dir.bg следва словото му и на 15 юли обединява 7 вдъхновяващи жени по залез слънце в She's The One - под открито небе!

Тази година една от лекторките в събитието е Деси Стоянова, която няма нужда от представяне, защото образът ѝ присъства в почти всеки български дом през делничните сутрини. Точно така, това е същата усмихната и лъчезарна Деси, която води предаването "Преди обед" заедно със Сашо Кадиев. Комбинацията от нейния професионализъм и позитивно излъчване е причината вече 8 години зрителите да приковават поглед към малкия екран в ранните часове на деня. Ето какво сподели Деси специално за читателите на сайта.

В своята професия си свикнала да бъдеш човекът, задаващ въпросите, но как се чувстваш в моменти като този, когато трябва не да питаш, а да отговаряш?

Непривично ми е. И понякога ми се случва да се притеснявам по малко. Много е различно да си от другата страна на микрофона.

Има ли въпрос, от чийто отговор се притесняваш?

Сигурно има. Всеки има теми и въпроси, по които е по-чувствителен. Но не се сещам за нещо конкретно, което принципно да ме притеснява. И предвид, че цял живот проповядвам златното правило, че няма трудни въпроси, а трудни отговори, гледам да го спазвам. Така че давай! Ако стигнем до въпрос, който ме притеснява, обещавам да си призная (смее се).

От толкова много години водиш "Преди обед", че зрителите на bTV вече имат чувството, че те познат. И все пак един живот не е достатъчен, за да опознаеш някого. Какво все още не знаят хората за теб?

Предполагам, че повечето хора не си дават сметка, че моят живот не се различава кой знае колко от техния, като изключим това, че два часа и половина от него минава пред очите им всеки ден. Оттам нататък нещата са много подобни. Имам работа, която ме очаква. Деца, на които да обърна вниманието, от което се нуждаят. Разни дребни битови дертове, с които да се справя. И така нататък. Дните минават бързо. Понякога имам чувството, че миг след като съм се събудила в понеделник, вече е петък вечер (смее се). Много хора не си дават сметка, че основната ми работа всъщност е следобед, когато се готвя за ефира на следващия ден. И често, срещайки някой на обяд, той ми пожелава: "Приятна почивка". В началото тръгвах да се обяснявам, че тепърва започвам да работя. Сега вече просто казвам "благодаря" и давам нататък. Иначе съм човек, който е склонен да се вглежда в детайлите, да е критичен и доста самокритичен. Както мъжът ми казва - "детайлолог". Това и ми е помагало, и ми е пречело. От една страна благодарение на това си качество винаги съм си изпипвала нещата докрай, от друга - понякога прекалената критичност блокира. А прекалената самокричиност - двойно повече. И понеже съм си дала сметка за това, в последните години полагам съзнателни усилия да се променя. И да се разделя с прекомерния перфекционизъм, който ми е текъл във вените през по-голямата част от живота.

Всички виждаме чувството ви за хумор със Сашо Кадиев, умееш ли обаче да се шегуваш със себе си?

Мисля, че да. Чувството за автоирония е много важно. Безценно е да можеш да се засмееш на грешката си, на гафа, ако си направил такъв. Както и да усещаш кога няма смисъл да взимаш себе си или ситуацията твърде насериозно. В това отношение Сашо е мой голям учител. И аз съм му много благодарна, че ми помогна да престана да бъркам сериозното си и отговорно отношение към работата с нуждата да си непрестанно сериозен. 

2112212658.jpg

Със Сашо вече сте дългогодишни партньори на малкия екран, какво друго научихте един от друг? 

Един голям житейски урок, който научих покрай Сашо, е че е безсмислено да се опитваш да променяш другия. Трябва да го приемеш - с плюсовете и минусите му. Защото всички си ги имаме и именно микса от двете те превръща в уникалната личност, която си. Животът и преди това се е опитвал да ми го преподаде този урок, но аз много съм се съпротивлявала. Не че в началото и в случая със Сашо не се опитах да го "поправя" и да го накарам да действа и да разсъждава както аз смятам, че е правилно. Но в един момент си дадох сметка, че така доникъде няма да стигнем и че както аз не мога да бъда Сашо, така няма никакъв смисъл Сашо да се опитва да стане Деси. Другото, на което съвместната ни работа ме научи, е лекотата. Нещо, което преди много ми е липсвало. Щастлива съм от работата си и от факта, че я вършим заедно. Не че няма неща, за които се дразня и до ден днешен. Сигурно и при него е така. Но някак си това не успява да ни попречи. Няма нищо да казвам за точността. Това е нещо, на което НЕ успях да го науча, въпреки че, повярвайте ми, дадох всичко от себе си. То е по-силно и от него самия, струва ми се. Иначе това, което той самият ми каза наскоро, е, че от мен се е научил да мери поне по един път и половина преди да реже. Това по повод онази поговорка: 3 пъти мери, 1 път режи (смее се). Виждате, има напредък. Ако оставим шегата настрана, истината е, че и двамата сме се приближили един към друг. И мисля, че взаимно сме се обогатили, и сме станали по-добри - и като водещи, и като хора.

Като водещ ти се налага постоянно се срещаш и разговаряш с различни хора. Сещаш ли се за гост в предаването, чиято житейска история силно те е развълнувала?

Много са. Все си казвам, че трябва да си записвам, защото с времето забравям, но за съжаление не ми остава време. Сега в главата ми изплува Боян Петров. Точно днес гледах едни от последните кадри, които е заснел преди да тръгне да изкачва Шиша Пангма и си спомних за думите му на летището, когато го изпращахме, как всичко е толкова наред, че чак започва да се притеснява. Начинът, по който той разсъждаваше, живееше и се справяше с капаните на живота е впечатляващ. Напоследък силно ме докосна историята на Нети, която беше толкова искрена, открита и в същото време мъдра, осмислена и спокойна, когато разказваше нещо изключително лично и съкровено - как е разбрала, че е осиновена и години, след като е загубила хората, които е считала за свои майка и баща (нейните осиновители), е намерила биологичните си родители. Впечатли ме пълната липса на упрек, приемането и зрелостта. Сещам се и за силата на Алекс Сърчаджиева и начина, по който тя говори за любовта си с Иван Ласкин. За Биляна Савова, с която ще сме заедно на сцената на She"s The One и нейния изключителен дух. Има много истории, които сме разказали, и които са оставили следи в мен. Срещи, които са ми дали много. Това е и една от причините да казвам, че съм късметлийка - че работата ми дава шанса да се срещам с такива хора.

2112212657.jpg

Мечтаела ли е за журналистиката Деси като дете, сблъсквала ли се е с трудности в кариерата си заради факта, че е жена, какво стои зад щастливия й брак и каква е тя зад фасадата на абсолютния професионалист? Отговорите на тези и други въпроси можете да намерите в цялото интервю тук.

Събитието She"s The One се провежда за втора поредна година и има за цел да ви срещне очи в очи със седем силни, успели и интересни жени – Татяна Лолова, Десислава Стоянова, д-р Кристина Чачева, Надежда Дерменджиева, Петя Колчева, Здравка Евтимова и Биляна Савова. В разговор с тях журналистът Ренета Веселинова ще ги провокира да разкрият най-невероятните и съкровени случки от живота им - от най-горещите и драматични точки, през неочакваните обрати до момента на охлаждането, отърсването и оцеляването. Подробности за She's The One на 15 юли можете да намерите на сайта на събитието.