Спасяване на човешки животи, среща с житейски трагедии в най-големия европейски лагер за бежанци в Кале при буря с вятър 140 км/ч, безсънни денонощия в отразяване на споразумението за бежанците между Европа и Турция. Такова е често ежедневието на Десислава Минчева-Раул – кореспондента на bTV Media Group с фокус върху отразяването на актуалните теми и събития от Брюксел и Западна Европа.

Деси от години живее и работи в Париж и е добре позната на зрителите на bTV с включванията си по време на трагедията „Шарли Ебдо”, както и с репортажите си след терористичните атаки във френската столица през ноември 2015 г. От началото на 2016 година тя следи и работата на европейските институции и участието на българските политици в тях. Зад гърба си има богат професионален опит – до 2004 г. е работила като журналист и програмен директор към RFI (Радио Франс Интернационал – България). В периода 2006 – 2015 г. е била директор „Комуникации“ в AFVT (Френската асоциация на жертвите от тероризъм), като е заемала същата позиция и в най-значимата европейска неправителствена организация, работеща против смъртното наказание – ECPM („Заедно против смъртното наказание”). След 10 години борба в помощ на жертвите от тероризъм и против смъртното наказание в целия свят, решението да се посвети изцяло на работата си за bTV за Десислава Минчева не е лесно. Но за зрителите изглежда повече от правилно. Те вече я познават и са се убедили, че освен жизнена и енергична, тя винаги е много подготвена пред камерата.

Вижте откъс от интервюто с нея за momichetata.com.

- Деси, ти следиш процесите у нас от една друга, европейска перспектива. Как изглеждат протестите срещу статуквото в държавата от Париж? А от Брюксел?

За да отговоря на този въпрос, трябва категорично да се абстрахирам от всичко, което знам да протестите у нас, като журналист и като българка. Опитвам да ги опиша такива, каквито чувам, че изглеждат от колегите ми журналисти във Франция. Струва ми се, че протестите у нас за Европа изглеждат трудно „четивни“, че за нея не става ясно какво ново се предлага на фона на процесите у нас от години и как точно ще се пребори корупцията. Мисля, че объркването идва и от аргументите против управляващите, които народът ни сам си е избрал, според Брюксел. При това – няколко пъти. Следя много внимателно коментирате за „мълчанието“ на Европа. Но ми се струва, че не е логично да се очаква различна реакция. Така, както Европа не обича някой да й дава уроци, така и тя се въздържа от открито даване на уроци.

- Но все пак като кореспондент на БТВ в белгийската столица, запознат с европейската политика отблизо, би ли могла да ни обясниш какво се крие зад това мълчание?

ЕС има свои правила. Много съм далече от идеята, че те са съвършени. И много европейски лидери настояват за бърза промяна на съществуващите правила. Но все още действащи са договори, влезли в сила много преди вълните на разширяване през 2004-та и 2007-ма година. Струва ми се, че тогава Европа изобщо не е подозирала какви възможни пробойни я очакват с новите страни-членки и не е предвидила съответните инструменти, за да се предпази. Тя може да настоява за спазване на принципите на правовата държава, но не съм убедена, че може да ги налага. Пример: след изключително напрегнатия Европейски съвет през юли, на който трябваше се приемат Фонда за възстановяване след кризата с КОВИД-19 и бюджета на ЕС за следващите 7 години, основните европейски институции заявиха, че получаването на  европейски пари ще бъде обвързано със спазването на принципите на правовата държава. В абсолютно същия момент лидерите на Унгария и Полша триумфално заявиха, че са успели да се преборят срещу подобно обвързване. Кой е прав? Текстът беше написан толкова витиевато, че предполагаше кардинално различни интерпретации. Струва ми се, че очакванията към Европа не са напълно адаптирани към инструментите, с които тя реално разполага в момента. И може би е по-адекватно да си свършим работата, като гласуваме на избори, отколкото да виним Европа за реакциите й.

- Има ли опасност според теб българите да загубят вяра в европейската перспектива и ценности?

Категорично не! Мисля, че хората, които изобщо вярват в ценности, отлично съзнават, че Европа е цивилизационен избор, че Европа е големият шанс, който се е случил на България в най-новата й история. Европа е права, но и задължения. Европа не може да е примамлива каса, от която постоянно да се краде. Европа е култура, цивилизация и просвета. Това е единствената ни перспектива, ако в същото изречение поставяме думата „ценности“.

- Ти си човекът, който следи през последните години мащабните протести и на „жълтите жилетки“ във Франция. Те, както знаем, не се увенчаха със сериозен успех. Има ли уроци, които българските протестиращи могат да научат от тях, за да избегнат провала?

Протестите на жълтите жилетки във Фанция поне за момента се очертава да останат в историята основно със своя символ – жълта жилетка. Възхищавам се на този, който го измисли! 2 години след началото на това движение обаче, едва ли някой помни точно причината за появата му, нито лицата на протеста. За мен като журналист беше особено трудно в живо включване за новини да обясня в една минута какво искат тези хора на улицата. Не срещу какво протестират - защото това едва ли е много важно за останалия свят, а какво предлагат.  Ако мога като чуждестранен журналист да обясна в една минута за какво мечтаят хората на улицата и как ще го реализират, за мен това е „четивен“ протест.

- В България има традиция да се делим и разслояваме на отделни групи, дори когато имаме общи цели. През 2013 г.бяха „умните и красивите срещу останалите, сега са младите срещу старите. Има ли приемственост и традиции в протестите във Франция? На какво се дължи това?

Аз съм изключителен почитател на всички филми, снимки, книги, разкази, документи от бунтовете през май 1968 година. Не само във Франция. Едно поколение тогава разбива стария модел. Бунтовете са потушени, но след тях вече нищо не е същото. Хоризонтите се променят. Но цяло едно поколение е на улицата! Това ми се струва градивно. Деленето генерира негативна енергия. А тя по дефиниця нама как да доведе до нови хоризонти. 

- Знам, че обичаш да работиш под напрежение, да предаваш от епицентъра на събитията. В същото време има една китайска поговорка, която твърди, че трябва да се пазим от „интересни времена“. Как имаш сили постоянно да отразяваш кризи, протести, тероростични атаки и пр. Мечтаеш ли да „скучни“ новини? 

Май никога не съм в хармония с китайските похвати. Мечтая да са интересни времената пред мен. Но те винаги са интересни, когато има култура за социален диалог. И винаги са убийствено скучни, когато няма желание за диалог или още по-зле – когато се имитира такъв.

Цялото интервю четете ТУК.