Десислава Стоянова е едно от най-популярните телевизионни лица, пише журналистката Йоана Гъндовска в уводния текст към интервюто си с водещата на bTV за новия брой на сп. „Жената днес“.

Деси започва кариерата си във в. „Сега“ през 1998 г. През 2002 г. получава покана да се присъедини към екипа на bTV Новините. През следващите 5 години се занимава предимно с политическа журналистика. Автор е и на редица филми в bTV Репортерите. Била е и заместник главен редактор на списание AMICA. Заедно с Александър Кадиев са водещи на „Преди обед“ по bTV от близо 10 години.

Деси е омъжена за журналиста Велислав Русев и двамата са родители на близнаците Стефан и Красимир.

Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?

Като време - минималното възможно. Самата аз споделям съдържание, но сърфирам само когато ми остане излишно време, а това почти не се случва. В един момент си дадох сметка, че скролването из Фейсбук и Инстаграм, колкото и между другото да е, ме разсейва и ми краде от концентрацията и го сведох до минимум. От гледна точка на съдържание – стремежът ми е да имам представа какво се случва, тоест по-скоро наблюдавам.

Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?

То е като всяко друго средство, като ножа, който има две остриета, като монетата, която има две страни. Може да дава и да взима, зависи как го използваш. На мен нищо не ми отнема. Напротив, помага ми, за да си върша по-добре работата, за да съм в лесна и бърза връзка с хората, с които общувам не само професионално, но и лично. Гледам на социалните мрежи като неизбежна част от реалността днес. Те са тук и са такива, каквито са. Ние имаме малко контрол над тях, но бихме могли да имаме 100-процентов контрол над собственото си присъствие в тях.

Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?

Знаеш ли, в първия момент като ме попита се смутих, защото в главата ми не изникна отговор. Но в следващия си казах, това е супер, защото показва, че наистина не живея там. Социалните мрежи са ЧАСТ от живота ми, но не са изместили офлайн реалността, не са се превърнали в мястото, където се случват значимите за мен неща. Аз ги възприемам и използвам като форма на лична медия. Предвид, че цял живот съм работила и живяла в медиите, ми е сравнително лесно да тегля чертата между реалността/живота и отразяването му. Въпреки, че усещам и колко лесно е да се пуснеш по пързалката, как с всеки следващ пост правиш крачка навътре в тази паралелна реалност и неусетно започваш да споделяш все повече и повече.

Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?

Категорично. Големият въпрос е къде ще ни отведе тази криза в крайна сметка. Вече за всички е очевидно каква гигантска власт притежават онлайн платформите. Доскоро повечето хора виждаха най-големия проблем в това, че всеки може да публикува каквото си иска онлайн и логично настояваха да се сложи край на тази свободия. Всички сме съгласни, че е дълбоко нередно и престъпно да се предава на живо масово убийство например. Само, че действителността рядко е толкова черно-бяла. Особено, когато става въпрос за истината по спорни теми. В последно време виждаме опити от страна на платформите да въвеждат все повече „правила“. Само, че когато цялата власт в ръцете на една организация/компания, която сама решава кое е „правилно“ и кое „грешно“, рискът правилата да се превърнат в цензура, става все по-реален и сериозен.

В какво се изразява здравословното присъствие в това пространство? Какви капани вижда Деси Стоянова и как съветва да говорим с децата си по въпроса? И още за начина на употреба на социалните мрежи, включително като политически фактор – вижте в новия брой на сп. „Жената днес“.