„Признавам си, че съм пристрастна, стане ли дума за Ивет Лалова. Първото й голямо интервю излезе във "Всичко за семейството", още когато печелеше медали като девойка. Затова няма как да не завиждам на Димитър Тасев, че успя да влезе в личния свят на легендарната атлетка, в обвитата й с тайнственост лаборатория за успехи в Риети. Явно репортерът на bTV си е свършил повече от добре работата, защото филмът за Ивет му донесе престижна номинация и челно място в годишния конкурс на Международната асоциация на спортните журналисти.“ Така Пепа Йорданова от в-к „Всичко за семейството“ въвежда читателите в интервюто си с Митко Тасев и продължава:

„За него това е минало, предстои му поредно предизвикателство - да отразява олимпиадата в Токио. Надява се там да се появят нови български герои, за които да снима филми. Защото като бивш спортист, той признава само първото място, което този път му се изплъзна.

Докато се подготвя за олимпиадата, има да свърши още доста работа като посланик на инициативата "Предизвикай се с кауза". И макар че и Митко, като Ивет, трудно допуска външни хора в личния си свят, убедено вярва, че всичко хубаво предстои.“

Димитър Тасев повече от 10 години тренира активно лека атлетика. Многократен медалист е от юношеските първенства у нас в средните бягания. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по аудио, видео и телекомуникации. След това се дипломира в НСА като треньор по лека атлетика, в момента пише докторантура. Журналистическата професия го грабва още като първокурсник в НСА, когато попада като стажант в "Дарик". Няколко месеца по-късно вече е част от спортната редакция на bTV, тази година стават 10 години, откакто е сред остриетата на медията.

Той отразява мача за световната титла по бокс в тежка категория в Лондон между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, бе отново част от компанията на братя Пулеви по време на африканското приключение в Танзания, довело до успех на Тервел Пулев на ринга в Дар.

Тасев е автор на разтърсващия материал за разграбването на прочутия плувен комплекс "Червено знаме", където заведе и разплака олимпийската шампионка Таня Богомилова. Пак той бе репортер на терен и при най-значимия триумф в кариерата на Григор Димитров – титлата от финалния Мастърс в британската столица през 2017-а. Димитър Тасев отразява историческото бягане на финала на Ивет Лалова на Световното първенство по лека атлетика в Катар, както и редица други запомнящи се моменти от света на българския и световния спорт. Филмът му "Живот на спринт" за Ивет Лалова го нареди в челната 16-тица на спортните журналисти в света.

- Какво означава за теб признанието на асоциацията на спортните журналисти?

Мотивация. Международната асоциация на спортните журналисти е организация с близо вековна история и се е превърнала в уважавана институция в цял свят. Конкурсът, който се организира всяка година, привлича над 2000 журналисти от всички континенти.

В моята категория участваха около 60 автори на филми, като някои от тях работят за най-реномираните медии и в този смисъл съм щастлив, че бях оценен преди много от тях в класирането. Но до там – просто приятен комплимент. Работата продължава, надявам се и надграждането.

Дълго време съм се състезавал в леката атлетика и знам, че както в спорта, така и в живота има две позиции – първата и всички останали. Очевидно аз не съм победител – така че продължавам да работя и да бъда още по-мотивиран.

- Как се случи филмът "Живот на спринт"?

На първо място искам да изкажа огромни благодарности към Ивет Лалова и нейния екип, както и към семейството й, че ни се довериха и ни допуснаха с оператора Николай Кънчев да бъдем техни гости и партньори в тренировките на Ивет за няколко дни в Италия.

Въпреки че се познаваме от години, беше много трудно да я убедя да се съгласи за този филм. Няколко месеца водихме преговори и уточнявахме предварително всички детайли по снимките и престоя ни в Италия.

Програмата на Ивет е разписана час по час за седмици напред. Това, че намери време да ни включи в графика си задължи и нас с Ники и монтажиста Калояна Климентова да дадем максималното, за да се получи интересен и стойностен филм, който спортист от ранга на Ивет и зрителите ни заслужаваха. Благодаря им и на двамата.

Бяхме близо седмица в Риети, град на около 100 км от Рим, където Ивет живее заедно със съпруга си – Симоне, вече 10 години. Любопитното е, че там тя е също толкова разпознаваема, както и в България, но там е значително по-спокойно. Това е мястото, където може да мислиш единствено за тренировки.

- За Ивет сякаш се знае всичко, изненада ли те тя с нещо?

Да, за Ивет се знае много, но в същото време тя пази строго личното си пространство. Винаги е усмихната, лъчезарна, открита с медиите, но до един момент. Вече над две десетилетия тя е в общественото пространство, но ние бяхме първите журналисти , които допусна до дома си, първите, които допусна до базата си за тренировки в Италия.

И на този фон не знаех какво да очаквам, но нямаше големи изненади. Дисциплина, тренировки, режим - спортен график, в който и ние влязохме за няколко дни.

- Как печелиш доверието на героите си, имаш ли някакъв изработен план?

Всеки спортист е различен. Спортовете са много различни и съответно и характерът на всеки е отличителен. Не е удачно да действаш по шаблон. Но принципите са ясни – уважение, респект и смирение пред техните постижения и техния труд.

Повечето хора си мислят, че големите атлети правят горе-долу по 10 лицеви опори на ден, след това почиват добре и вече са шампиони, само защото са талантливи.

Не – всеки един истински успешен спортист жертва много – дисциплиниран е и всеки ден плаща цената на медалите.

Винаги, когато отразявам силен спортист, искам да му покажа, че отивам при него на първо място, защото го уважавам и харесвам това, което прави, и на второ – защото наистина ми е интересно как и защо го прави. Вярвам, че и за зрителите ни е така.

- На мен лично тези портретни филми на спортисти на bTV са ми любими. Продължавате ли да работите по тях?

Работата в нашата редакция е разнообразна. Имаме различни проекти, свързани не само с новини. Излъчваме Шампионска лига, следим всички спортни събития, наскоро излъчихме цялата световна купа по художествена гимнастика, но разбира се, авторските материали са върхът в работата ни.

Стремим се да покажем всичките ни добри спортисти в по-различна светлина и да влезем в техните обувки. Надявам се да имаме все повече успешни имена, които да са интересни за хората пред екраните и да ги представим в нашата поредица от филми. А ако пък с работата си успеем да мотивираме дори един човек да промени начина си на живот, като включи в него и спорта, или да вдъхновим едно дете да тръгне по стъпките на големите ни спортисти – какво по-хубаво от това?!

- За кои спортисти би искал да направиш филм?

Бих направил за всеки български спортист, който е постигнал значителен успех, задържал се е дълго време в полезрението на хората и се труди всеки ден, за да става по-добър. Тези хора заслужават вниманието ни и могат да служат за пример в много отношения!

За съжаление, елитните ни спортисти не са толкова много и като цяло спортните ни постижения не се развиват по начина, по който ни се иска. Надявам се на Олимпийските игри да излязат нови герои, с които да направим общи тренировки за bTV Репортерите.

- Как ще се предизвикаш с кауза през май? Какво представлява тази инициатива и как пандемията я променя тази година?

Мисля, че всички сме обединени около това, че образованието е изключително важно и всяко дете трябва да има достъп до качествено образование. Активностите на „Заедно в час“ са в полза на децата и ми харесват. Напълно отговарят на моя профил.

Въпреки че съм на пределна за образование възраст (смее се), продължавам да се развивам в тази насока – в момента пиша дисертация в Спортната академия и точно затова приех да вляза в ролята на посланик на благотворителното спортно събитие  "Предизвикай се с кауза".

Всъщност аз всекидневно предизвиквам децата, които тренирам с физически упражнения, а сега ще предизвикам и част от колегите в bTV Спорт.

Заедно с тях ще се включим в инициативата и на 30 май ще проведем една лекоатлетическа тренировка в подкрепа на кампанията. Като неин посланик, искам да споделя, че събитието е отворено за хора на различни възрасти, без значение от тяхната физическа подготовка. Всички, които са готови да участват в “Предизвикай се с кауза”, трябва само да се регистрират предварително на сайта на събитието и да изпълнят своето предизвикателство в края на май. Самата регистрация, освен заявка за конкретно спортно предизвикателство, включва и билет за дарение. А всички събрани средства ще бъдат инвестирани в работата на „Заедно в час“ за осигуряване равен достъп до качествено образование за всяко дете. Нещо, което е наистина важно.

Заради пандемията инициативата няма да събира всички желаещи да участват на едно място, а всеки ще може да изпълни своята спортна цел от свободно избрано място и време, което е допълнителен плюс.

- Как треньорът по лека атлетика стана спортен журналист?

Не е имало преход от едното към другото. Двете неща винаги са вървели успоредно. Започнах стаж в телевизията, а едновременно с това и бях студент в НСА със специалност – треньор по лека атлетика.

Още от първи курс започнах и да тренирам деца, а с времето работата ми в редакцията ставаше все повече и по-активна,  но не успях да изоставя заниманията с децата.

И на двете места имам цели и амбиции, които да покорявам, както и ситуации, които ме зареждат и ме карат да се чувствам добре.

- Професионалното образование помага ли в работата ти?

Образованието ми като треньор ми дава възможност да погледна на спорта през погледа на състезателите и техните треньори, а не само от статистическа гледна точка.

Зад всяко постижение, зад всеки резултат се крие човешка история и много часове на труд и различни тренировки, а самата тренировка е съвкупност от различни науки. В спорта има психология, физиология, биохимия, механика. Дисциплини, които съм учил в НСА. И когато толкова много неща са събрани в една дейност - това е предпоставка за интересни истории и моменти. И тук идва целта на моята работа - да покажа спорта извън резултатите и класирането. Искам да разказвам повече вдъхновяващи истории за успешни български спортисти. И те да носят промяна.

- За съжаление спортът има и не толкова лицеприятна страна, имаш ли притеснение да ровиш и в нея?

Имал съм моменти от моя професионален път, в които тази страна - тъмната част на спорта, ми е била по-интересна за работа и за реализация за репортажи. Спортът е индустрия с много преплетени интереси и в тази връзка допинг-скандалите, корупцията, уредените състезания са част от този бизнес – както у нас, така и по света.

Щастлив съм, че в bTV имам свободата да правя и такива репортажи.

Разследването ни за употреба на допинг в плуването, както и за методите на работа в националния отбор в този спорт получи широк отзвук. Горд съм с това разследване, защото всички в нашата редакция работиха по него. Показахме, че освен силни индивидуалности, ние сме и качествен отбор – потърсихме всички гледни точки, показахме факти и доказахме, че истината трябва да бъде над повърхността, каквато и да е тя.

- Кои са репортажите, които са били най-голямо предизвикателство за теб?

Филмите за Ивет Лалова и Кубрат Пулев съм ги приемал като лична отговорност и много по-специално, защото тези наши изключителни спортисти са ме допуснали в техния свят, много близо до тях, до техните навици - Ивет в дома си в Италия, а с Кубрат бяхме заедно седмица в Африка.

В тези ситуации предизвикателството е голямо – да не ги разочароваш, да не разочароваш и себе си.  Емоцията при този тип репортажи е по-силна и по-въздействаща.

- Как атлет отразява футбол, трябва ли да харесваш един спорт, за да се потопиш в проблемите му?

От малък следя и гледам различни спортове. Вкъщи спортът винаги е бил на почит. Интересувам се от почти всички дисциплини.

Да, леката атлетика ми е фаворит, но не пренебрегвам нито един спорт. И тук отношението ми е като към отделните спортисти – трябва да подхождаш с уважение, с респект към всяка дейност. Всъщност имам репортажи за художествена гимнастика, които много си харесвам и са се радвали на не малък зрителски интерес, а това е женски спорт, с който не съм запознат в такъв детайл. Така, че е важно да подхождаш с интерес и уважение, за да имаш добра история и интересен репортаж. А и когато става въпрос за журналистика – няма място за пристрастия и лични предпочитания.

- Подготвяте ли се в нюзрума за европейското по футбол, за олимпиадата?

Ще бъде вълнуващо лято. За първи път съм акредитиран и ще отразявам Олимпийски игри. Този форум ще бъде тотално различен от всичко, което се е случвало до сега. Пандемията промени всичко и спортът е един от най-засегнатите сектори. Нямам търпение да бъда в Токио, а нашата подготовка започна още преди повече от година. Ще покажем нови неща и се надявам да бъдем интересни за зрителите.

- Какво ще е успех за теб, къде искаш да си стигнал след 10 години?

Искам да съм щастлив и спокоен. Точно както сега – свеж и готин (смее се). Покорил някои цели и зареден с нови амбиции.

Цялото интервю четете на страниците на в-к „Всичко за семейството“.