Флорина Иванова: Тежка е короната на истинските герои

Спортната журналистка на bTV разговаря със сп. EVA

На Летните олимпийски игри в Токио България отбеляза най-доброто си представяне на олимпийски игри от повече от 20 години насам - 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала, спечелени при това само от жени. Спортната журналистка от bTV Флорина Иванова бе един от българските журналисти, които заминаха за далечна Япония, за да ни направят съпричастни към случващото се на една от най-необикновените олимпиади в историята. Самата Флорина чудесно знае какво е да си сред най-добрите - през 2020 г. с документалния филм "Мисия "Златно момиче", в който разказва за тренировките и режима на състезателките ни по художествена гимнастика по време на спортен лагер, тя си извоюва четвърто място в света в годишната класация на Международната асоциация на спортните журналисти (AIPS) в категорията за репортери под 30 години.

Това пише Ирина Иванова във въведението към интервюто си с популярното лице на спортните емисии на bTV Новините, публикувано в септемврийския брой на сп. ЕVA.

Флори, с какво ще запомниш Токио и първите олимпийски игри в журналистическата ти кариера?
Оказа се, че всички български колеги, с които пътувах дотам, бяха дебютанти. За съжаление, в продължение на 14 дни след пристигането ни бяхме в т.нар. мека карантина - придвижвахме се само от хотела до автобуса, от автобуса до стадиона и после - обратно. С колегата от спортната редакция на bTV Димитър Тасев прекарвахме всеки ден по 3-4 часа в пътуване и през това време изобщо не усетихме Токио и атмосферата му. Разбира се, чувстваш, че си на друг континент, в друг свят. Едва в последните два дни, когато ни свърши карантината, се разходихме из най-популярните места. Като цяло ми се стори много по-пусто от очакваното - хората се бяха наплашили от коронавируса. Дори на прословутото кръстовище в Шибуя (един от най-оживените райони на Токио - б.р.), смятано за най-натовареното в света, я нямаше лудницата, която сме гледали във филмите.

2112577423.jpg

***

За теб лично коя бе най-вълнуващата победа?

Златният медал в многобоя на ансамбъла по художествена гимнастика! Заради това изживяване всичко си струваше и заради него ще помня Токио с добро. Три дни преди това не спах, разсъждавах какво ще стане. Кулминацията и победата в неделя беше най-красивата емоция, която съм изживявала в близките месеци. Някои моменти дори не си ги спомням заради еуфорията. Организаторите не ни разрешиха да се прегърнем с момичетата, но виждайки вълнението ни, си "затвориха очите", за да можем поне да се снимаме с тях. 

<>

Ти самата си тренирала художествена гимнастика в школата на Лили Игнатова, нали? Защо не се отдаде на спорта?

На определена възраст разбрах, че е много по-добре за мен да продължа с образованието си. Дадох си сметка, че аз олимпийска или световна шампионка няма как да стана. И тъй като при мен принципът е или всичко, или нищо, реших, че ще е по-добре да потърся друга реализация. Едно от най-добрите решения, които съм взимала.

***

Твоето обяснение защо само жени, и то в традиционно мъжки спортове, като изключим гимнастиката, ни донесоха медали?

Какво обяснение да дам - жените сме си върхът! (Смях - б.р.) Всъщност ясно е, че всичко опира до здрава работа, пълна концентрация, силна воля и готовност да жертваш свободното си време и личния си живот в името на крайната цел. Това е формулата - независимо дали говорим за мъже или за жени.

И в журналистиката ли е така?

Това е единственият път. Всеки може да каже: семейството ми ме чака, трябва да се прибера или - гладен съм, спи ми се. И тук идва изборът - кое ти е приоритет. Лично аз съм трагична в това да балансирам между кариера и личен живот. Сигурна съм, че скоро ключалката вкъщи ще бъде сменена и ще е напълно заслужено. (Смях - б.р.) Доста приятели отдавна спряха да ми звънят, защото знаят какъв ще е отговорът, и съм много благодарна на онези, които въпреки всичко останаха и понякога насила ме извеждат да разтоваря малко. Журналистът по принцип няма работно време, графикът ни се променя от ден за ден. Но ако си отдаден на професията си и я обичаш, просто не мрънкаш и работиш. Пък и приятелят ми все още ме търпи. Казали сме си: сега сме млади, ще работим.

С какво още ще запомни Токио Флорина Иванова? Как тя вижда отражението на повсеместното комерсиализиране на спорта върху олимпийския дух? Защо според нея короната на победителя винаги е тежка? Коя е най-силната жена в живота на Флорина?

Отговори на тези и още въпроси четете в новия брой на сп. EVA.