Популярната документална поредица „НепознатиТЕ“ се завръща в ефира на bTV от 18 септември. Нейният автор Георги Тошев разкрива повече подробности пред Ирина Гигова от в. "Монитор" и коментира защо там, където са Соня Йончева и Мария Бакалова, е самотно място за нас, българите.

Г-н Тошев, напоследък журналистически ангажименти доста дълго ви задържаха в телевизионното студио. Какви?

Започва нов сезон на една от най-дългите авторски поредици в национален ефир „НепознатиТЕ“. Правим 12-и сезон и това е наистина чудо, особено в една търговска телевизия. „НепознатиТЕ“ се оказа по-държелива дори от „Другата България“. За 12 години съм разказал историите на Моника Белучи, Емир Кустурица, Лили Иванова, Цветана Манева, Мариус, Парцалев, Татяна Лолова, Кристо Явашев, Соня Йончева, Емил Чакъров... – както на значими български творци, така и на световни личности. Смятам това за изключително отговорно и съм щастлив, че мога да си позволя днес да сбъдвам мечтата да представям хора, определящи културния облик на нашата държава и нация. Ще започнем с филма „Думи на любов и омраза“. В него има 3-ма герои: 90-годишната Фани Давидова – сестра на актрисата от еврейски произход Луна Давидова, Иво Димчев – артист с международна слава, хомосексуален, ХИВ-позитивен, и лекар от ромски произход, работещ в COVID отделение.

Всеки от тези герои се е сблъсквал с езика на омразата, но е избрал да остане от страната на любовта, да прости и да обича. Най-после фондация „Азанавур“ ми позволи да пусна и целия материал, който съм заснел в дома на певеца край Марсилия. През филма „Шарл Азнавур, последната среща“ ще минат епохи, защото той принадлежи на няколко.

Ще покажа и филма „Роксет след Мари“, която си отиде, но продължава да „линква“ поколения към тяхната музика.

Вие сте най-пътуващият български журналист, а може би и един от най-мобилните в света. Къде ще ви отведе следващата дестинация?

В Париж, за да продължа да разказвам за наследството на Кристо и Жан-Клод. Този път фокусът е върху последния мохикан от тяхното звездно трио: техния фотограф Волфганг Фолц. Той не дойде за изложбата си в София, затова аз отивам да го открия там на терен при опаковането на Триумфалната арка. Фолц продължава своята мисия да отразява изкуството им като най-доверен техен човек, допуснат в техния свят.

Като какъв човек познавате легендарния Кристо, с когото имахте щастието да се срещнете приживе?

Неофициално преди години се видяхме в Ню Йорк, после имах възможността да снимам филм за „НепознатиТЕ“, който ме направи много щастлив, защото успях да разбера наистина кой е Кристо. От една страна е абсолютната концентрация и обсебеност да направи следващия си проект. И двамата с Жан-Клод носеха една свръхенергия – в света много хора имат намерения, но малцина ги случват. Те превръщаха мечтите си в реалност. Но най-хубавото, на което Кристо и Жан-Клод ме научиха, е да гледам на изкуството като на миг. Той казваше: „Нашето изкуство е миг, то се случва, живее малко и след това изчезва. Нашата идея е, че изкуството е съвкупност от много лични преживявания, а не обект, който всички харесват или не харесват“. Смятам, че те превръщат изкуството в лично преживяване за всеки един от нас, дори за тези, които крайно не го приемат, не го харесват и не могат да го разберат. И знаете ли кое е най-хубавото? Във всички произведения на Кристо и Жан-Клод присъства един от най-могъщите ваятели – природата. Това е изумително!

Цялото интервю вижте тук >>