Китарист със собствен стил и професионален музикант от 40 години, Иван Лечев, разпознава таланта от първата сричка. През този сезон той е треньор в "Гласът на България" за трети пореден път, след като в предишните две издания таланти от неговия отбор станаха победители в шоуто. Освен обичан ментор в музикалното състезание по bTV, Иван Лечев е неуморен на сцената. Свири в три групи, почти непрекъснато на живо и често без почивка. Предстои му голямо турне в България с "Фондацията", продължава да работи със Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени", а с ФСБ обмислят няколко предложения за концерти. В края на октомври той и колегите му - рокаджии, ще отпразнуват 75-годишнината на Кирил Маричков с голям бенефис в НДК. Междувременно Лечев е приел и поканата да напише музиката за постановка в Народния театър, в която ще участват Стефан Данаилов и Аня Пенчева.Какво сподели в интервю пред Александъ Попов за dnes.bg - вижте:

Вече за трета година сте треньор в "Гласът на  България". Какво продължава да  ви провокира в шоуто?

Онова, което най-силно ме провокира са участниците и помитащите емоции, които тези момичета и момчета предизвикват в мен. Когато видя истински талантлив човек, винаги се вълнувам, защото музиката е моят живот. Досега ми липсваше един истински рокаджия, но през този сезон открих не един, а няколко рок звяра. Много съм щастлив.

Също така в това издание на "Гласът" изненадите са повече и ме държат нащрек. Появата на нов треньор в лицето на Михаела Филева беше истинско пеедизвикателство. Освен че е готино, интелигентно и много красиво момиче, тя разбира от музика, а това я прави опасен противник. Не че се плаша от конкуренция, напротив – със силни противници е по-интересно.

Както знаете, в момента сме и в разгара на един изцяло нов етап от „Гласът“ – Нокаутите. Напрежението е огромно, защото като треньори трябва да взимаме тежки решения.

Какво да очакват зрителите от този нов рунд?

В този рунд на сцената има три съдбоносни червени стола, отбелязани съответно с №1, №2 и №3. Веднага след изпълнението на участник от своя отбор, треньорът решава на кой стол да седне талантът. Стол №1 е за най-добре представилия се, а стол №3 е опасната зона, от която се отпада лесно. Веднъж заел мястото си, изпълнителят може да бъде изместен от следващия по ред певец, ако той се окаже по-добър и така да отпадне завинаги от шоуто. За всеки треньор този избор е зверско психическо изпитание. Това е и последният етап, в който менторите взимат финалното решение кой да продължи напред. На концертите на живо, които предстоят, всичко е в ръцете на публиката.

Зрителите виждат едни музикални битки, но какво се случва зад кулисите, какво остава скрито за публиката?

Зрителите не виждат и безкрайните разсъждения на всеки треньор, когато  предстои избор между двама участници. Самият аз прекарвам безсънни нощи, докато се опитвам да си представя какво би се случило с всеки талант след шоуто, разглеждам евентуалната му бъдеща кариера от всички посоки.

Зад кулисите остават и много от съветите, които даваме на участниците. За мен е важно да им вляза под кожата, да им вдъхна кураж в собствените сили, да им помогна да дишат правилно, да се успокоят. Преди всичко обаче се стремя да им помогна да намерят златната средата между емоцията и контрола. Защото ако залитнат само в едната посока, изпълнението им ще стане истерично, а ако отидат в другата ще е безинтересно.

На последните елиминации видяхме и сълзи. Доколко се сближавате с талантите по пътя към финала? Това пречи или помага в работата?

Всички таланти ми стават много скъпи, няма как – щом са стигнали до този етап в шоуто, значи имат страхотни качества и като музиканти, и като хора. Когато се налага да се разделя с някои от тях имам чувството, че късам части от себе си.

Цялото интервю вижте в dnes.bg