„Кристина Газиева от новините на bTV излъчва такава чистота, че не можеш да си я представиш като нахална репортерка. Явно това е силата й, защото хората й се доверяват да разказва историите им и да води битките им. А тя успява, защото приема битките като свои. Доказват го и многобройните й награди. Сега е на първа линия - предава новините от Националния оперативен щаб, разказва за лекарите и болните от коронавируса“, пише Пепа Йорданова от „Всичко за семейството“. Ето какво споделя журналистката на bTV Новините специално за читателите на вестника.

Кристина, как се работи на първа линия в това сложно време?

Вече повече от месец репортерите на bTV Новините сме на разположение 24 часа в денонощието, за да отразяваме многобройни, извънредни и често среднощни заседания и брифинги на властта. Това е работата ни. Всички знаем, че точно сега трябва да бъдем изключително отговорни, ролята ни в този момент е много важна. Всеки ден влизаме в домовете на хората и ги информираме за всички аспекти на кризата. И ако хора от други професии могат или трябва да преустановят работата си при извънредното положение, то ние не можем да си позволим това. И, да! На първа линия сме. Не само заради прякото отразяване на данните от щаба и действията на държавата, но и заради пряката ни комуникация с лекарите на първа линия, както и с пациентите, които се борят с вируса.

Какво научи за коронавируса, което често се пренебрегва?

Научих, че Covid-19 може да засегне всеки от нас и никой не е застрахован. Не е ясно и как ще протече инфекцията при всеки. Може да мине безсимптомно, може и много тежко, а може да завърши фатално. Симптомите също са различни. Едни пациенти, с които съм разговаряла, са имали температура и кашлица. Други са имали болки в мускулите и загуба на обоняние и вкус. И никой от лекарите по света не може да каже как би протекло заболяването, защото и те се учат в реално време. Това, че по-голямата част от жертвите на Covid-19 са по-възрастни хора с придружаващи заболявания, не трябва да успокоява обществото. Така пренебрегваме факта, че и млади хора си отиват. Важно е да бъдем отговорни и да спазваме противоепидемичните мерки.

Кой е най-трудният въпрос, който се е налагало да задаваш?

Беше 16 април 2015 година. Отразявах протестно шествие и бдение в Панагюрище в памет на 6-годишния Петьо, който беше смъртоносно блъснат от автомобил, докато кара колело. Бяха минали само два дни от трагичния инцидент. Имаше стотици хора. Майката Деси носеше голям портрет на покойното си дете, а до нея съкрушен стоеше съпругът й Петър. Централната емисия на bTV Новините започна с включване от Панагюрище - трябваше да проведа разговор с родителите на живо в ефир. Не знаех дали има удачен въпрос към една майка, която е загубила детето си по този начин, и то само преди броени часове. Попитах я дали се надява на справедливост, тъй като трябваше да започне дело срещу шофьора, блъснал детето. Той беше осъден на 4 години затвор, заради нарушаване на правилата за движение. Знаех отговора. За една майка справедливостта вече не съществува, когато несправедливо е загубила детето си. На въпроса ми Деси отговори така: "Справедливостта никога няма да бъде достатъчна. Но поне той да бъде справедливо наказан. За да няма други деца на мястото на Петьо. Защото това е мъка за цял живот". Мисля, че след подобни думи никой не би могъл да остане безучастен, безпристрастен или безчувствен. Аз не успях да скрия емоцията си и винаги ще помня тези силни родители, чийто свят се сгромоляса изведнъж, но успяха да продължат напред.

Страхът е защитна реакция, как се бориш с него?

В ежедневието на репортера няма място за страх. Дните ни са изпълнени с толкова много адреналин, че нямаме време да се питаме дали ни е страх, или не. Въпреки че не е в ресора ми, често ми се налага по време на дежурство да отразявам и криминални новини. Преди няколко месеца продуцентът ми се обади в 22 часа. Каза ми да тръгвам с такси към кв. "Овча купел". Спешно! Там щял да ме чака оператор. Поводът - барикадирал се мъж с оръжие, който заплашва да застреля всички около себе си. Вече има линейки и спецотряд. За по-малко от 10 минути бях на мястото, а колегата оператор Бисер Босилин вече снимаше. Останахме там до 3 сутринта. Мъжът стреляше във въздуха. През цялото време обаче, целта ни беше да си свършим работата. Място за страх нямаше в нито един момент. Може би заради адреналина. Но смятам, че реагирахме адекватно на ситуацията и бяхме разумни. Не бихме прекрачили границата, ако това не носи полезна информация на зрителя, и второ, ако е животозастрашаващо за самите нас.

Кои са срещите с герои на репортажите ти, които няма да забравиш?

О, толкова са много! Срещам изключителни хора по пътя си. Няма да спра да повтарям първата история, която разказах още като стажант в bTV Новините - за д-р Мирослав Ангелов, който е от ромски произход, отгледан е от баба си, защото и двамата му родители си отишли от сърдечни заболявания. Завърши медицина с отличие и сега специализира кардиология. Проследихме студентските му години, бяхме и на дипломирането му. Там се запознахме и с баба Добринка, която го е отгледала и му е давала кураж през всички тези години. Помня и младата д-р Дария Бояджиева, която е прикована към инвалидната количка, но дори и сега се бори редом до колегите си с коронавируса. Или пианистката Златка, която се подложи на осем химиотерапии, за да спечели битката с рака. Тя подари личното си пиано на онкологията в столицата. Отива да свири там, за да утешава с музиката си пълните коридори с посърнали лица. Малкият Дамян, който пее химна на България с неописуема любов, но живее в Германия, защото там лечението за него е достъпно. 10-годишният Стефан, който промени системата у нас и вече има достъпна терапия за спинална мускулна атрофия. Бебето Александър-Робърт, което се нуждаеше от чернодробна трансплантация, за да живее. То обедини цяла България и само за 2 седмици нужните половин милион лева бяха събрани. Вече е добре, расте здраво и щастливо дете. Графиня Ан дьо Колбер Христофоров и проф. Боян Христофоров, които приемат български студенти в дома си в Париж съвсем безвъзмездно. И още, и още! Те са толкова много - вдъхновяващи, различни, истински. Всеки един човек с личната си история е един урок - и за мен, и за зрителите ни. Всеки един от тях ни учи на важните неща в живота. И сигурна съм - ставаме по-богати.

Как открива темите и героите си Кристина? Кои са учителите й в професията и какво означават за нея наградите? Как се извървява пътят от Абланица до най-гледаната телевизия и защо избира развитието в България пред възможностите в Германия? Коя е Криси извън работата си и какво зрителите не знаят за нея? Отговорите на тези и много други въпроси можете да намерите в новия брой на в-к „Всичко за семейството“.