В интервю за списание „9 месеца“ обичаната водеща и репортер в спортната редакция на bTV Николета Маданска се връща в спомените за отминалото детство и говори откровено за работата, приятелите и любимите хора. В рубриката „И те са били бебета“ спортната журналистка споделя и какви са заниманията, с които обича да запълва свободното си време, и разкрива част от своята авантюристична природа.

Най-голямата беля… е свързана с любимата ми мастиленосиня жилетка, която реших да изпера на ръка, вместо да дам за химическо чистене. Голяма грешка. Боядиса в синьо всичко, до което се докосна, включително и белите фуги на плочките под простора. След това дълго стъргах синя боя от фугите.

Приятелите ми от миналото… са най-истинските. Малко на брой, но достатъчно. Виждаме се рядко, често по моя вина, но щом се срещнем всичко е, както преди, даже по-хубаво.

Избрах тази професия… Тя ме избра. Бях на 16 години, когато направих първото си интервю с една от звездите на италианския футбол. Още бях ученичка в Италианския лицей в Горна Баня. След това, напук на всички очаквания, завърших Политология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дори телевизионната ми кариера през 2005-та година започна като водеща на новинарската емисия във Военния телевизионен канал. Опитах се да “избягам” от спорта, но ...както вече стана ясно - кръвта вода не става.

Пред камерата се чувствам… спокойна. Обичам камерата и мисля, че чувствата ни са взаимни. Когато прохождах в тази професия, мама ме посъветва да бъда максимално естествена и искрена, защото зрителите усещат фалша. Винаги, когато заставам пред камерата, си представям, че разказвам на нея какво се е случило.

Вярвам, че добрият журналист… има мисията да дава глас на истината, да променя и да помага. Ефирът е могъща сила, а добрият журналист никога не забравя каква обществена отговорност му е поверена.

Преодолявам трудностите… с много силна воля, вяра и позитивизъм. И в най-трудните ми мигове, няма да ме видите без усмивка на лицето. Вярвам, че Господ обича смелите.

Цялото интервю с Николета Маданска можете да прочетете в юнския брой на списание „9 месеца“.