На 22 юни 2021 г. се проведе XII Зелен форум на списание „Мениджър“. с модератор Ясен Гуев - бизнес консултант с дългогодишен опит в енергетиката и телекомуникациите.

Намаляване на употребата на пластмасовите продукти, правилно рециклиране на отпадъците и въвеждането на "устойчивата" мода бяха сред акцентите в първия панел. Представители на бизнеса и институциите споделиха какви са предизвикателствата пред прехода към кръгова икономика, и отбелязаха някои от добрите практики на пазара у нас. Основният фокус беше поставен върху решенията, които компаниите трябва да интегрират за изпълнението на т.нар. Директива за пластмасата на ЕС, която влиза в сила от 3 юли т.г. Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) определи като най-рестриктивна мярката ограничаване на продукти. "Няколко вида пластмасови продукти за еднократна употреба ще бъдат изведени от пускане на пазара. Това са сламки, пластмасови чинии и прибори, дори пластмасовите клечки за уши.Пластмасовите чашки не се забраняват, но наред с пластмасовите кутийки за храни ще трябва да бъдат трайно намалени като използване", уточни Пейчев. От МОСВ планират да направят допълнителна кампания, за да информират крайните потребители за промените, които настъпват с навлизането на директивата. Пейчев уточни, че за определена група продукти, за които е установено, че са сред най-големите замърсители, се въвежда изискването допълнително производителите да финансират разходите за почистване. 

По темета за ролята на организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци говори Даниел Николов, търговски директор, Еко Партнърс България. Той отбеляза, че с всяка година целите, които им предоставят от МОСВ се увеличават. "Пластмасата има най-високо увеличаване на това рециклиране - от 22,5% на 30%. И така поетапно всяка година тя ще се качва с по 5%. Целта е в бъдеще да се достигната около 80-90% рециклиране на материалите. Това са заложените цели и ние трябва да ги следваме, за да имаме по-чиста природа и да живеем по-добре", добави Николов. "Освен да събираме и рециклираме материалите, които обществото изхвърля в цветните контейнери, ние искаме да популяризираме идеята това да се случва по правилния начин и да инвестираме в нови технологии, които да подпомагат тази дейност. Ние сме най-младата организация на пазара от всички съществуващи, която функционира вече пета година. Това, което сме успели да постигнем за цялото това време е пазарен дял от 13,5%. Участваме и в редица кампании, които целят обществото да се приучи да изхвърля отпадъците си разделно", похвали се Николов. По думите му, единственото автоматизиране на разпределянето на видовете опаковъчни материали се извършва на стъклото и на металите. Всички останали материали се сепарират ръчно. Една от иновациите, които представи Еко Партнърс България пред зрителите на Зеления форум, е машината за трошене на стъклени бутилки. Тя вече е поставена безвъзмездно в над 60 барове, клубове, ресторанти, хотели, като за последната година над 30 тона е събраното и рециклирано количество стъкло от тези машини.  Еко Партнърс България се похвали и с разработената демо версия на мобилно приложение, с което всеки потребител може да сканира баркодовете на опаковките и така да разбере от какъв материал са изработени, дали се рециклират и къде могат да бъдат изхвърлени - в случая къде се намират най-близките контейнери на фирмата за изхвърляне на съответната опаковка.

От Филип Морис България обърнаха внимание на факта, че са една от по-новите индустрии, които влизат в обхвата на директивата и вече имат задължения по нея - да приканят хората да променят поведението си свързано със замърсяването с цигарени фасове. "Преди да видим директивата в сегашния й вид, Европейската комисия е направила едно проучване на 10-те най-често срещани пластмасови продукти за еднократна употреба по крайбрежията на ЕС. Най-негативното е, че имено цигарените фасове са най-често срещаният отпадък по крайбрежията. Ето защо в директивата са включени редица изисквания към производителите на тютюневи изделия. Основното изискване за тях е маркировката за всички тютюневи изделия с филтри. Причината - филтърът съдържа целулозен ацетат, това е биопластмаса, направена от дървесна целулоза и в зависимост от външните условия, на цигарения фас може да му отнеме от 3 месеца до 15 години, за да се разгради. 10 000 фаса се изхвърлят неправилно всяка секунда по света. Това означава, че след 10 години в моретата ще има повече фасове, отколкото риба", каза Диляна Якова, мениджър “Регулации и устойчиво развитие“, Филип Морис България. На местно ниво Филип Морис България от миналата година стартира кампанията #ПромениКартинката като кампанията започва от плажовете по Българското Черноморие. От компанията се надяват това да доведе до промяна в потребителското поведение, така че хората да спрат да изхвърлят фасовете си на плажа.

По темата за "устойчивата" мода говори Геновева Петрова, основател и изпълнителен директор на "Ремикс" - първият мащабен сайт за онлайн продажба на мода втора употреба в Централна и Източна Европа. "Модната и текстилната индустрия е в топ 3 на замърсителите на планетата. Ние сме първата компания, която предложи на клиентите си, освен да купуват мода, да ни продават своите дрехи и аксесоари, но като спазваме строги критерии за качество", обясни Петрова. По думите й, променяйки поведението на потребителите, превръщайки продуктите в цикъл, а не в продукти за еднократна употреба, слагайки фокуса върху качеството, ние имаме своето място в така наречената "Зелена сделка" или кръгова икономика.  Тя прогнозира, че в следващите 5 години пазаруването на мода second hand да надмине в пъти оборота на бързата мода. 

По темата за Директива 2019/904 на ЕС за пластмасовите продукти за еднократна употреба говори Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова Асоциация Полимери. Тя припоми, че от 3 юли напълно ще бъдат забранени пластмасовите сламки, клечки за уши, чинии и прибори за еднократно ползване, бъркалки за напитки, пръчки за балони, контейнери за храна и чаши за напитки, изработени от ЕПС, продукти, изработени от оксоразградими пластмаси. И още, въвежда се минимално съдържание на рециклиран материал от 25% за ПЕТ бутилките от 2025 г.,  30% за всички бутилки до 2030  г. изчислено като средна стойност за всички бутилки от ПET, пуснати на пазара на територията на съответната държава- членка. Цветанка Тодорова видя като проблем за бизнеса, че всяка чаша трябва да бъде маркирана индивидуално, което в определени случаи е технически невъзможно. "Другият проблем е, че маркировката трябва да бъде на езика на държавата, в която продуктът се пуска на пазара", посочи тя. "Ние, като бизнес бихме искали да има стимулиращи мерки за компаниите за прехода от производството на пластмасови изделия за еднократна употреба към изделия от биоразградими материали. Започва да се работи и по екодизайна", отбеляза председателят на УС на Браншова Асоциация Полимери. 

Въглеродната неутралност е постижима цел, категорични са участниците във втория панел. Един от големите емитиенти на въглеродни емисии е глобалната верига на доставки. Финландската компания Карготек е глобален лидер в едно от важните звена на тази верига – логистиката. Затова компанията се ангажира до 2030 г. да намали въглеродните емисии от участието си в тази верига с 50%. Това би означавало да бъдат премахнати от пътищата около 1 млн. автомобили, сподели Миклош Шмит, глобален ръководител на Cargotec Business Services и генерален мениджър на Карготек България. Сама по себе си Карготек няма съществен принос в общия въглероден отпечатък на този сегмент. Той идва от цялостния процес на функциониране на глобалната верига на доставки. Компанията има стратегия в три стъпки за постигането на генералната си цел: декарбонизиране на веригата на доставки, използване на стомана с ниско съдържание на въглерод, предоставяне на решения, намаляващи индиректните емисии от дейността на останалите участници в придвижването на товари, уточни Миклош Шмит. Целта е да се превърнем в лидер на устойчивото придвижване на товари в света, сподели и Калина Иванова, Одитор "Околна среда" на Карготек България.Смятаме да постигнем това чрез електрификацията като предлагаме електрически версии на продуктите ни, а не базирани на дизел и бензин и дигитализация. Компанията предлага цялостни решения и в тази област през специализирани софтуери за управление на процеса по доставка на товари.

Въглеродната неутралност е неизбежна  промяна, която трябва да се случи много бързо, но не е по силите само на една компания или пък само на бизнеса, коментира Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell за България.

Пътят на декарбонизацията за Шел на глобално ниво и в България също следва промяна, започнала през последните години, така че тя вече не е просто петролна компания. Шел иска да се позиционира като енергийна компания със сериозни амбиции – до 2050 да стане енергийно неутрален бизнес и то, в съответствие с нуждите на обществото, уточни тя.

До 2025 г. например, компанията си поставя за цел да има 500 хил. зарядни станции за електромобили на своите бензиностанции, до 2030 – 2,5 млн., както и да започне собствено производство на такива станции. В България компанията също е започнала такава програма като вече има позиционирани на различни локации 16 зарядни станции в страната. През конкретни цели, до 2030 г. компанията ще се фокусира върху намаляване на собствените си емисии след което обхватът ще бъде разширен и към индиректните емисии. Стратегията на компанията за изпълнението на тази цел почива на четири стълба – избягване на въглеродните емисии където е възможно, намаляване на въглеродните емисии чрез разработване на иновативни горива и услуги, които редуцират въздействието върху околната среда, компенсиране на вреден въглероден отпечатък със специално разработена програма за бизнес клиенти и дейности по социални каузи.

Нова концепция за предоставяне на бизнес среда за постигане на въглеродна неутралност е разработила Тракия икономическа зона, за да стане още по-привлекателна за чуждестранни инвестиции, разказа инж. Пламен Панчев, създател и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона. Към момента всички бизнеси, които оперират там, разполагат с енергийно ефективни сгради, а вече се разработва и цял парк за възобновяема енергия тъй като има все по-голям интерес от производителите към нея.

Добре прогнозирани, добре управлявани в реално време и насочвани към пазара трябва да бъдат възобновяемите източници на енергия като част от уравнението за растящо потребление на зелена енергия, смята Красимир Колев, съосновател и управляващ партньор в ТокУайз. Енергетиката е доста консервативна индустрия все още. Наблюдава се ясен тренд на децентрализация на европейския пазар и това е един от ясните трендове, които трябва да се следват. Другият е дигитализацията и дигиталните компетенции в сектора ще бъдат решаващи доколко управлението на зелената енергия ще е успешно за ефективната ѝ реализация, обобщи той.

Как бизнесът вижда своята роля в трайното надграждане на ангажиментите си за устойчиво развитие беше въпросът, с който стартира разговорът в трети панел. Мигел Колета, директор устойчиво развитие във "Филип Морис Интернешънъл" счита, че в момента се нуждаем от актуализиран, ускорен процес на промяна. Колета подчерта, че "Филип Морис Интернешънъл" е единствената тютюнева компания, която е поела ангажимент за премахване на традиционните цигари. Колета обясни, че цел пред "Филип Морис Интернешънъл" е да стане бездимна компания до 2025 г. Друга цел на фирмата е да постигне въглеродна неутралност до 2030 г.  Според него е много важно да е ясно как управляват целите на компанията. "Като тютюнева компания ще продължаваме да разчитаме на тютюн, който расте по целия свят - в 25 държави от 350 хиляди производители. „Отглеждането оставя най-голям екологичен отпечатък, така че когато помислим за областите, в които имаме значително влияние, това е отглеждането на тютюн. И в случая говорим основно за малки производители с по-малко от 2 хектара земя. Нашият бизнес подход е пряко договаряне между производителите с нашата компания или сключване на договори между нас и доставчиците. Това ни помага да следим процеса и напредъка“. Колета допълни -  „Имаме програма за добро земеделие с три области и във всяка от тези области имаме стандарти и хора на обектите, които следят как се изпълняват тези стандарти. По отношение на климата 19% от емисиите на въглероден диоксид от отглеждането на тютюн са намалени. Те са свързани най-вече с обработването на тютюна и с необходимата за това енергия". 

Защо е важно да се комуникират CSR политиките в сектора на храните и да достигат не само до правилната, но и до все по-голяма аудитория, обясни  Нели Ангелова, директор комуникации на "Нестле" за Югоизточен пазар. "В "Нестле" имаме три основни лъча на социален ангажимент - първо, промотиране на балансиран и устойчив режим на хранене, второ, подкрепа на младите и постоянство на помощ към засегнатите общности и трето - ускоряване на нашите действия, насочени към климатичните промени и опаковките“. Комуникацията при устойчивото развитие основно се фокусира върху промяна на поведението. "Нашият път към регенерация за бъдещите поколения има следните цели: до 2025 г. да намалим емисиите с 20%, до 2030 г. да ги намалим с 50%, а през 2050 г. да постигнем нулев отпечатък в сферата на емисиите и опаковките. Ще продължим да намаляваме употребата на електроенергията и на водните ресурси, така че и поколенията след нас да имат хубава вода за използване", каза още Нели Ангелова. За "Нестле" периодът от края на 2020 г. и началото на 2021 г. се оказва ключов за трансформация в комуникацията на компанията, изтъкна Ангелова. По думите й, във фабриката ва "Нестле" в София, където се произвежда шоколад, компанията спестява 188 литра вода всяка минута. Компанията се ангажира и с кампании за почистване на околната среда. "Много съм горда, че вече на българския пазар имаме детски бранд, който е с изцяло хартиена опаковка, която се рециклира и не оставя никакъв негативен отпечатък", похвали се Нели Ангелова, директор комуникации на "Нестле" за югоизточния пазар. 

По темата за умните технологии в помощ на земеделските стопани говори изпълнителният директор НИК Иво Куманов. "НИК е българска компания, която създадохме преди 19 години, защото видяхме възможност да иновираме един сектор, който имаше нужда от това. Земеделието, както замърсител до някаква степен, така е и сектор, който е най-сериозния потърпевш от промените в климата", започна изложението си Куманов. Той се похвали, че НИК като компания с най-голямата лаборатория в Централна и Източна Европа, в която са направени стотици хиляди анализи, а след това се изготвя карта с предписания за торене. Така се оптимизират разходите за земеделския производител, както и да се намали замърсяването. Изпълнителният директор НИК се похвали с реализирането на едни от най-мащабните проекти за напояване в България през последните години. И още, НИК си партнира с няколко мултинационални компании, заети в химическата индустрия, които произвеждат препарати за растителна защита. "Изключително съм  щастлив, че през последните три години в България и във Франция се провеждаха изследвания за използване на изкуствен интелект при прилагането на препарати за растителна защита - на базата на камери, които разпознават плевелите, машините пръскат само там, където има плевели. Нашата лаборатория от над 5 години си партнира с американския университет "Корнел" и съм изключително щастлив, че вече прилагаме тяхната методика за оценка на почвеното здраве. От тази година на пазара вече ще предлагаме масово система, която може селективно да пръска срещу плевели", каза още изпълнителният директор НИК Иво Куманов.

Дигитализацията навлиза с ускорени темпове във всяка област от живота, включително и в чувствителни за качеството на живот и опазването на природата сфери като чистота на въздуха, почвите, водата. Каква добавена стойност носи този дигитален бум на околната среда, на качеството на живот? По тази тема говори Мирослав Гечев, главен изпълнителен директор и съосновател на Develiot, която създава решения в две направления - управление на водните ресурси и управление на качеството на въздуха в градска среда. Добрата новина за водния сектор е, че най-вероятно ще се дигитализира през следващите години, обясни той в началото на изказването си. Той цитира данни на World Resource Institute за водния стрес на населението на Земята, според която водните ресурси намаляват в редица страни. Това се дължи на три фактора - намаляващи валежи заради климатичните промени, високи загуби по мрежата заради застаряващата инфраструктура и прекалената експлоатация на вода. "Тази криза с водния стрес ще стимулира ВиК дружествата да започнат да се дигитализират. Целта е да започнат да се следят различни параметри във водопроводната мрежа, за да можем да открием тези загуби, да действаме таргетирано там, където има нужда ", добави Гечев. "Ние сме направили система за бърза дигитализация на така наречените незрели дигитално ВиК дружества, тоест ние ги взимаме от ниво на аналоговост и ги докарваме до състояние на дигитален близнак. Това означава, че имате почти идентична реплика на инфраструктурата в дигиталния свят", обясни още Мирослав Гечев, главен изпълнителен директор и съосновател на Develiot.  

Запис на събитието и повече информация ще откриете тук

 bTV, е медиен партньор на събитието.