.

Валери Генов: Следвам компаса на семейните ценности

Спортният журналист на bTV споделя, че иска чиста България и е готов за семейство пред в-к „Всичко за семейството“

Валери Генов е нестандартният спортен журналист. И със сериозните дипломи зад гърба си, и с верността си към официалното облекло. Доказва, че клишето раздърпан и нахален няма нищо общо с модерната спортна журналистика. И Валери бяга от клишетата като български футболист от микрофон. Възпитаното и сериозно момче ме впечатли още преди време, сега го намирам по-усмихнат, но все така зрял и отговорен. Затова няма нищо изненадващо, че точно той е сред най-активните посланици на кампанията "Да изчистим България заедно".

 

Такъв е водещият на спортните новини по bTV през погледа на Пепа Йорданова от в-к „Всичко за семейството“. Ето какво споделя Валери за читателите на седмичника.

Доколко е лична тази твоя кауза?

За мен е важно да поддържам дома си уютен, а природата е нашият дом, макар да не го осъзнаваме. Виждаме в новините как всеки ден излизат все повече факти, които ни карат да се замислим за климатичните промени. Колкото и хората да си казват, че за тях са отговорни големите компании, дори ние, малките пионки, сме свързани с природата. Един боклук, хвърлен ей така в парка, се разгражда с години. От тази гледна точка е лична кауза. Старая се поне аз и хората около мен да не замърсяваме. В същия момент е и професионален ангажимент - да дадеш добър пример с името си, с популярността, която ти дава телевизията. Много пъти съм се питал - би ли направил в дома си това, което правиш на улицата. Хвърляш кенчето през прозореца на колата, дали ще го хвърлиш на килима? Сигурно има и такива хора. Но са малко тези, които биха го търпели дни наред да е там. А тревата няма как да стане и да хвърли кена в кошчето.

2111929139.jpg

 

Кое те направи толкова обществено ангажиран?

Така съм научен от майка ми и баща ми - да се пази, да се внимава. Никога не ми е правило кеф ей така да си хвърля дъвката, особено като знам колко дълго се разгражда. Опитвам се това да кажа и на познатите си, може и под формата на шега. Но не виждам безотговорни хора около мен. Може би и средата ми е такава, че не се налага да бъда полицай.

Помниш ли първия си коментар?

Помня. Даже почти всеки мач помня. Беше нестандартна ситуация 2010 г. на световното първенство в Южна Африка. Бях редактор в екипа и в един момент връзката прекъсна на мача Франция-Уругвай. Изведнъж режисьорът нахлу в нюзрума: "Валери, влизай, трябва да се коментира". Мислех, че се майтапи. Като повтори, хванах едни състави и влязох. Трудно е, бил си само на сухи тренировки до този момент. В детството ми с разни компютърни игри се тренирах да коментирам. Сестра ми беше страдащата, тормозех я да ме слуша. (смее се) Вече в реална ситуация си беше стрес. Сигурно е имало дефекти, но колегите бяха приятно изненадани как съм се справил. Запазил съм си на диск този мач.

А за новото студио трябваше ли специална подготовка?

Имаше си нужда. Репетирахме доста време целият екип. Заслужаваше си, много добри отзиви получихме. А за нас най-добрият отзив е от зрителите. Защото тази промяна е за тях. Новите технологии, добавената реалност, дават на зрителя възможност да се почувства част от събитието. След това възприемането на информацията е много по-лесно и достъпно. Дори една на пръв поглед елементарна графика сега седи по различен начин. Много повече данни могат да бъдат включени в нея, по-технологично изглежда и така зрителите получават повече информация по по-въздействащ начин.

Как си контролираш емоцията, ти обичаш футбола и му се кефиш?

Настроил съм си съзнанието, че това е професията ми, не е лично удоволствие. Че ме слушат хора и няма място за пристрастия. Имало е случаи с колеги да си говорим, че даден мач не е толкова гледаем, отборите не са от най-атрактивните. Никога не го мисля това. Никога няма да тръгна да накланям пристрастията си към едните или другите. Няма значение за мен колко човека са гледали този мач, може да са трима, може да са милион, но за мен те са съдиите на моя коментар. Естествено, когато съм вкъщи е различно. Италианските отбори винаги са ми били страст. Мога от радост да скачам, да се хвърлям по пода. Но не си представям в ефир да си сваля сакото и да почна да крещя.

Чувстваш ли се вече готов за крачка към създаването на семейство?

Да, винаги съм бил човек, който иска сериозни отношения. Така съм възпитан и съм приел, че това е правилният път - семейство, деца, наследство след себе си. Единствено купонът да ти е в главата е до време. Да, трябва да си го изживееш. Но на 40, на 50 да продължаваш по този начин… не е моето. В крайна сметка какво оставяш след себе си? Като се обърнеш назад, трябва да можеш да кажеш какво си създал. По-добре да си сериозен и да имаш желанието да вървиш напред в семейна среда, отколкото някакви половинчати неща и днес да си с един човек, утре с друг. Какво ти носи като личност, като спокойствие, сигурност? Нищо.

Правим ли достатъчно като общество, за да е по-добре за децата ни?

Не знам, но със сигурност ние сме тези, от които зависят промените. Единственият въпрос е как можем да ги инсталираме в хората, които вече са се изградили. Защото те пък ще ги предават на следващите след себе си. Човек, който току-що е станал родител, малко ми е трудно да си представя, че ще му сменим чипа и ще направи това, което е редно. Има някои морални постулати, един морален компас, който много пъти избягваме, направо сме го счупили този компас. Тревожен сигнал е за нас като общество. Не трябва да чакаме все някой друг да ни каже, да ни покаже. Примерите ги има - ред, дисциплина, семейни ценности…

Цялото интервю с Валери Генов четете в новия брой на вестник „Всичко за семейството“.