Вяра Деянова: Зрителите имат нужда от уважение, а не от зрелища

Реклама

Репортерът на bTV Вяра Деянова-Иванова е от хората, които знаят какво искат. Тя винаги е била сигурна, че един ден ще работи като журналист. Защото „да питаш, да обясняваш, да разказваш, да бъдеш истинска част от живота, това е да си журналист. Това е вдъхновението.” А най-голямата сила на журналистиката за Вяра е независимостта. Ето какво споделя тя за професионалния и личния си свят на страниците на в-к „Труд”.

 „Бях от тези деца, които не млъкват – разказва за себе си Вяра. – Не спирах да говоря и вкъщи ми казваха, че трябва да стана журналистка. И на мен ми се прииска. Май това е единствената професия, за която съм мечтала.”
И днес, след 13 години професионален опит, е стигнала до няколко истини за любимата си професия. Едната от тях е, че журналистът не може да си позволи да е отегчен и дребнав. „И съм щастлива, че в bTV мога да снимам всичко, което ме вдъхновява, тревожи и виждам като важно.”

В новата рубрика „Красив ум” в предаването „120 минути” тя среща зрителите с необичайни и вдъхновяващи хора. Като една от най-вълнуващите истории Вяра определя тази на американците Боб и Линда, които се борят по изключително красив начин с рака. Докато Линда минава през тежкото лечение, за да я развесели, съпругът й Боб се снима с балетна пачка на различни публични места. Едно от предимствата на телевизионната журналистика е, че посланието ти докосва огромен брой хора. Пример за това е и историята на болната Габи, за която Вяра разказва в „bTV Новините” преди Коледа през 2011 г. Тогава четиригодишното дете има тумор в мозъка и е получило отказ за операция в България. Семейството няма средства да оперира дъщеря си и животът й зависи от милостта на хората. „Тогава разбрах каква голяма трибуна са Новините на bTV. И колко добри хора има. Благодарение на тях Габи днес ходи на училище здрава и с усмивка.”

Вяра Деянова не вярва, че журналистът трябва да принизява езика и темите си, за да ги направи по-лесно смилаеми за аудиторията си. „Вижте, журналистиката е мисия. Тя не е стока, която трябва да се продаде и изяде от възможно най-много хора. Трябва да отваря очите, а не да стяга гърлото на хората, да събужда зрителя, а не да го събаря в дупката на низките страсти. Хората имат нужда от класа и уважение, а не от зрелище. Защото свалянето на критериите разболява обществото.”

Вяра не е завършила журналистика. Учила се е „в крачка”. „Дипломирала съм се в най-стария и престижен факултет на Софийския университет – Славянски филологии. Това е факт, с който се гордея. Бях приета да уча журналистика, но изборът ми беше в полза на образование с много дълбоки корени и няма как да съжалявам за това.” Минава през школата на Дарик радио, където са първите й стъпки като стажантка. Там се запознава и с бъдещия си съпруг Светослав Иванов. Макар че двамата и днес работят в bTV, обикновено през деня почти не се засичат, тъй като непрестанно хвърчат по задачи.

Още повече че от три години в семейството им има нов член, на когото посвещават почти цялото си свободно време. На 19 октомври 2013 г. на празника на свети Иван Рилски се ражда рожбата им. „Бог беше решил да е Йоанна”, обяснява Деянова. „Като майка не съм свръхамбициозна, но явно съм по-забавна, отколкото трябва, защото детето ми не ме приема на сериозно, когато се карам. Смее ми се… Осъзнах, че дете се възпитава с личен пример, а не чрез прочетени книги на модерни психолози. Майчинството променя целия ти живот. Едно си мислиш, друго става. Превръщаш се в доброволен роб на малък ангелообразен тиранин. Йо е свободна душа, която вярва, че може да се качи на всяко дърво, да преплува всяка локва по пътя и в края на един ден с нея заспивам права. Но някъде там, по време на последните ми минути с отворени очи, си давам сметка, че нямам секунда, прекарана с нея, в която да не съм усмихната. Когато сме заедно, тя ми казва: „Двечките сме си. И ни е много хубаво.” Не вярвам, че може да ми се случи нещо по-красиво.”

Как Вяра успява да съчетава работата в bTV с грижите и игрите с Йо, спорта и любовта към книгите? Какви спомени пази от детството си и с кого обича да споделя малкото си свободно време? Цялото интервю може да прочетете тук.