Владислава Тричкова: Работата ми ме кара да ценя живота повече

Реклама

Репортерът на bTV Владислава Тричкова разкри интересни подробности за предизвикателствата, с които се сблъскват журналистите, какъв е смисълът на професията и кога си дава почивка в увлекателно интервю в новия брой на сп. DIVA.

Ти разказваш интересни истории - разследвания на измами за милиони, но и разследваш тежки криминални случаи. Имат ли нужда зрителите от негативните новини?

Зрителите имат нужда да знаят какво се случва у нас, а и по света. Дори когато това е тежко за гледане, слушане и разбиране. Да, често аз съм онази, която им съобщава негативните новини, и опитът ми показва, че зрителят се вълнува от случващото се и следи развоя на събитията.
Относно разследванията - нерядко излизам от новинарския поток, за да разкажа истории за корупционни практики, престъпни групи и т.н. Щастлива съм, че немалко пъти сме успявали да помогнем на жертвите. Институциите ги забелязват през ефира ни и колелото започва да се върти.

Какъв въпрос си задаваш най-често, когато разказваш тежки истории?

На терен гледам да се дистанцирам емоционално. Защото аз съм там, за да предам информацията на зрителя, без да я натоварвам с моя оценка, емоция или прочит. Разбира се, голяма част от историите ми въздействат. Тежко е, когато цял ден си говориш с майка, изгубила детето си, например. Съпреживявам историите им, опитвам се да се поставя на тяхно място. Имало е десетки случаи, в които съм си представяла конкретни събития, сънувала съм ги... Но не мисля, че има конкретен въпрос, който си задавам, когато разказвам тежки истории. По-скоро работата ми ме кара да ценя живота повече, да знам, че понякога лошите неща се случват за секунди и че никой не е застрахован.

Понякога искало ли ти се е да се занимаваш с нещо друго?

Работата ни е много отговорна и изморителна. Ние нямаме работно време. Никога не знаеш къде ще си утре или дори след няколко часа. Никога не можеш да отложиш нещо за утре или за след 5 минути, защото готов или не, емисията започва. И ти трябва да си там, да имаш какво да кажеш, да си съсредоточен. Независимо от времето, мястото, перипетиите, които си имал по пътя. Имала съм случаи, когато съм била под напрежение и изнервена. Моменти, когато съм искала да забавя малко, да си дам почивка. Но за ден-два. Да сменя изцяло курса, никога не ми е минавало през ума.

Каква е Владислава в свободното си време - успяваш ли някога да не си на работа?

Динамиката на работата ни не предполага почивни дни в пълния смисъл на думата. Т.е. дори когато съм в почивка, хора ми звънят, подават ми сигнали, разказват ми историите си, а и винаги следя новините и новинарските сайтове. Но това не ми тежи. Два или три пъти, когато съм била далеч, без достатъчно интернет и българска телевизия, ми се е случвало да се откъсна повече, но... дори ми е странно и леко напрегнато в такива ситуации. Иначе Владислава в свободното си време е също толкова любопитна, колкото и на работа. Обичам да се забавлявам, да пътувам. Обожавам морето. Гледам да прекарвам колкото се може повече време с любимите хора.