.

Всеки от нас има своя ангажимент да брани истината

Интервю на Webcafe.bg с Гена Трайкова, главен редактор на bTV Новините, продуцент на bTV Репортерите и онлайн поредицата "Новините отвътре"

"Журналистиката е мъртва", казват мнозина. За съжаление тази "максима" вече надхвърля обхвата на псевдомедиите, умишлено създадени да разпространяват фалшиви новини. Във времето на пост-истината едно от най-лесните неща е да обявим смъртта на професията. На другия полюс обаче е противоположният апел. Истината никога няма да изгуби ценността си, а журналистиката на фактите ще надживее и тази криза. Помпозно, утопично? Може би. Но в това, не без основание, вярва Гена Трайкова.

Тя е главен редактор на bTV Новините. Тя е едно от емблематичните лица на bTV - заедно с Венелин Петков са водещите на първата емисия новини на първата частна национална телевизия в България през 2000 година. По-късно става и продуцент на bTV Новините, bTV Репортерите, както и на документалната поредица bTV Документите.

Отскоро тя отговаря и за специалния онлайн-проект "Новините отвътре", в която лицата на телевизията разказват за най-добрите практики за работа в съответната област на журналистиката - от воденето на емисия новини, през създаването на репортажи и отразяването на събития на живо, до операторското майсторство и продуцентството. Целта, която медията си е поставила, е да покаже система от критерии за различаване на реалните факти от фалшивите новини с подбор и анализ на достоверните източници на информация.

Интервю на Дияна Костова, Webcafe.bg.

Как се прави журналистика, когато духът на времето се описва с термини като "пост-истина" и "токсичност"?

В модерните времена, в които живеем, истината остава все по-самотна. Живеем в токсични взаимоотношения, удавени в откровена пропаганда. Все по-често емоцията взима превес над обективните факти. Аудиторията се мята между Осанна и Разпни го, защото все по често става подвластна на емоционални изявления, които я възмущават или пък въодушевляват. Давим се в море от алтернативни факти, а производството и разпространението на фалшиви новини се превърна в истински доходоносен бизнес. Свидетели сме на бавна, но систематична подмяна на истината.

"Журналистиката е мъртва" - потриват доволно ръце създателите на фейк. Но не е, повярвайте! По-подходящият възглас всъщност е "Да живее журналистиката". Защото всичко изброено дотук прави професията и идеята за работата на журналистите в нейния най-чист вид изключително важна и актуална. И колкото и дълго да продължат опитите да се подкопава доверието на аудиторията, всъщност само инструментариумът на чистата журналистика може да гарантира на нашите зрители, онлайн читатели и слушатели, че са истински информирани, че фактите са им поднесени обективно и безпристрастно, и че могат да формират мнението си свободно.

Журналистите - пазители на истината бяха обявени за Личност на последната година от списание Тайм. Кои са пазителите на истината в България?

Струва ми се, че именно за корицата с пазителите на истината Тайм коментира, че много рядко влиянието на човек нараства толкова безмерно в смъртта и визираше убийството на журналиста Джамал Хашоги. Журналистите на тази корица бяха наречени пазители на истината във войната срещу нея. Тайм определи за личности на годината онези, които по категоричен начин нарушиха тишината, извадиха наяве фактите и платиха най-високата цена за опита си да накарат човечеството да спре да приема неприемливото.

Кои са пазителите на истината у нас? Би трябвало да сме всички ние. Всеки един от нас с онова, което е избрал да прави в името на обществото - учителят, полицаят на улицата, журналистът, съдията в зала, всички. Всеки един от нас има своя ангажимент да брани истината. Това е въпрос на лична отговорност, а за нас журналистите - и на професионална. Стремим се да я отстояваме всеки ден.

Създадохте проекта "Новините отвътре" в bTV с целта да помагате на зрителите да разпознават по-лесно истината от фалшивите новини, и да си създадат критерии за по-добро подбиране и анализ на новините. А кои са вашите лични съвети и препоръки за ориентиране в потока от информация?

Ние проверяваме телефоните си на всеки 12 минути. Това оказва се е първото нещо, което правим сутрин след като се събудим, според някои проучвания. Други сочат, че хората над 50 години си набавят половината от новините онлайн, а за хората под 30 онлайн новините често са по-популярни от телевизията.

Аудиторията е много по-склонна да приеме и да се идентифицира с информация, която потвърждава нейните вярвания и да отхвърля онази, която ги предизвиква. За съжаление, последиците от такъв тип дезинформация в мрежата не са свързани само с обикновено невежество у аудиторията, а са много по-сериозни.

Да взимаш решения за живота си на базата на фалшиви новини може да е опасно за здравето.

Затова и направихме проекта „Новините отвътре". Да помогнем на хората да си създадат критерии и да се ориентират по-лесно в потока от информация онлайн.

Даваме конкретни примери за пътя, по който вървим, за да направим репортаж по една или друга тема, за да се поставят зрителите на наше място и да знаят как да разграничат журналистическия продукт от фейк новината. Но има и няколко основни неща, които потребителите винаги трябва да имат предвид, когато четат новини онлайн.

Първо, важно е кой стои зад съответната медия. Фактът, че един сайт е много популярен сред определен кръг от хора, не означава, че съдържанието му е достоверно.

Второ, важно е какво е името на домейна. Домейните на много от сайтовете за фалшиви новини са създадени така, че да изглеждат близки до медии, които са познати, до оригинали.

Трето, кой е авторът, има ли изобщо такъв. Да се гледа правописът, граматиката и пунктуацията - особено „драматичната" пунктуация /!!??/. Достоверните онлайн източници обикновено спазват високи езикови стандарти, имат грамотни автори и професионални коректори.

Винаги трябва да се обръща внимание на това дали историята е актуална или е рециклирана. Един от класическите начини за създаване на фалшива новина е изваждането от контекст на по-стари публикации. Обективната журналистика стъпва на събирането на факти. Липсата на задълбочено изследване на една тема най-вероятно означава липса именно на екип, който да събере фактите.

Да не забравяме, че новинарският продукт, особено телевизионният, е много скъп и изисква огромен ресурс - достатъчно на брой и подготвени журналисти - репортери, оператори, монтажисти, продуценти, шофьори..., качествена снимачна техника, време за събиране и проверка на фактите, немалки разходи за пътувания в страната и в чужбина... Един сайт с анонимни автори и съмнителни текстове, без видео, няма как да произведе качествен и достоверен журналистически продукт. Но пък и такива сайтове се създават точно с обратната цел, да дезинформират.

Смятате ли, че изкуственият интелект може да замени човешката преценка в създаването и съобщаването на новините? Вярвате ли, че ще дойде ден, в който робот ще може да върши вашата работа?

Не. Категорично. Именно човешката преценка е най-ценното при разказването на истории, в създаването на новини, ако искате. Как ще избера да ви представя дадена история, как ще ви преведа през нейния лабиринт, кой похват ще избера, за да ви разкривам факт след факт, къде и как ще включа необичайни обрати, за да задържа вниманието на зрителите. Всички тези неща са част от тънкостите на писането за телевизия. Само човешко същество би могло да създаде тъканта на една история.

Изкуственият интелект вероятно би могъл да провери качеството и достоверността на информацията и на много нива би могъл да бъде бариера срещу внушения и откровена пропаганда. Но със същата сила би могъл да бъде използван и за обратното. Затова не вярвам, че денят, в който робот ще може да бъде използван да върши нашата работа, е близо.

Цялото интервю четете тук >>