Забравете Instagram, Foursquare, Shazam - аналогови емоции в дигиталното време
Няма фатално спешен имейл, фатално непозната песен, неразгадаемо нова дестинация или момент, който да не може да бъде просто запомнен, вместо заснет...
01 Ноември 2013
Реклама
Откакто преди година се оказа, че "модерният" ми телефон LG Chocolate BL20 (който много си обичах!) държи по-малко от мен на водка, мобилната ми комуникация се осъществява посредством Nokia BL 5CB или както предпочитам да я наричам "Нокиа с фенерче".
Основни предимства на устройството: Зелената и червената слушалки са налице, SMS-ите хвърчат безотказно с над 60 лева на месец, има поне 10 настръхващи рингтона, които са ми нужни за сутрешната аларма (с музикални пролетни пейзажи НЕ отварям очи) и фенерът е идеален за среднощни ориентационни затруднения на близки разстояния, както и за осветяване на водомери.
Основни недостатъци на устройството: Нито е смарт, нито е арт – много важни неща за настоящия модерен човек, който все гледа да изпревари бъдещето.
Смартфоните са супер! В любимата ни родина Wi-Fi, та и Free, да искаш. Това прави умните телефони незаменими лични асистенти на трудещите се чрез имейли хора. Всеобхватният безжичен интернет превръща безплатните приложения, като Whatsapp и Viber, в инструменти за спестяване на онези "над 60 лева на месец". А стига да имате време, можете да го погубите с всички възможности за забавление, които един смартфон може да предложи.
Аз и Нокиа-та обаче се справяме не по-малко добре. Ние можем да направим всичко, с което се гордее един смартфон и батерията ни ще издържи повече от 12 часа. В случай, че се чудите дали да си купите смартфон или пък се замисляте дали пък да не се отървете от собствения ви, ето как могат да се случват нещата, в случай, че сте забравили. Защото само допреди някакви си 10 години, всички живеехме така, помните ли? И всъщност няма фатално спешен имейл, фатално непозната песен, неразгадаемо нова дестинация или момент, който да не може да бъде просто запомнен, вместо заснет...
Аз и Нокиа-та срещу мобилната версия на Google Maps: По последни данни, Google Maps е най-използваното мобилно приложение. Има логика. Прави впечатление, че все повече хора си гледат в телефоните, а не в краката или заобикалящата среда, докато вървят. Затова може би е по-лесно, докато цъкаш на смартфона, да попиташ приложението коя пряка е еди-коя си, вместо да гледаш табелите. Табели обаче има, поне в населените места. А извън тях – кофти е, ако пропуснеш някоя отбивка и трябва да караш 15 километра, докато направиш обратен завой, но все ще се оправиш.
Ако няма табели, има хора и извън екраните. Питам. И досега не е имало случай да не стигна до някъде. Ако дестинацията ми е предварително известна, а не ме предизвиква по средата на ежедневието насред улицата, поглеждам си картата и маршрута в интернет предварително. Може и да го разпечатам, ако е нещо по-сложно, но стигам. И ако се случи така, че стигна по тъмно, мога да си светя с фенерчето...
Аз и Нокиа-та срещу Shazam: Преди около година и половина с един приятел сърбахме кафенце в квартално заведение в Стрелбище, което не беше озвучено от City или The Voice. Има и такива. Прозвуча парче, което ни наостри ушите и което и двамата не бяхме чували. На средата на моето гласно чудене „Да питам бармана кой пее?”, другарят вече беше извадил iPhone-а и „шазамваше”. Оказа се Bernhoft “C’mon Talk” – поздравявам ви с тази песен.
Ако го нямаше Shazam-ът в онзи момент, барманът щеше да ми каже как се казва песента, както самият той предложи, когато видя приятеля ми с насочен към колоната телефон. Ако барманът се беше запилял някъде, щях просто да запиша част от текста в телефона си и като се прибера щях да го пусна в Google. Правила съм го много пъти и успехът е гарантиран на 99%. Засечките в липсващия 1% идват от иначе хубави парчета, текстовете на които обаче са с повтарящи се фрази от рода на “I need your love”, които изкарват резултати, по брой близки до тези на търсенето на Gangnam Style в Google през 2012-та.
Ако търсите подобен текст в Google, може и да имате проблеми...
Освен това винаги можете да разпитвате пеейки. Някой познат може и да е запознат с произхода на новата ви любима песен.
Аз и Нокиа-та срещу органайзъра и алармиращата електронна поща: Ако имаш достъп до имейла на телефона си и получаваш известия, когато имаш нови писма, ще знаеш, че имаш нов имейл, дори да не си на работа. Ако знаеш, че имаш нов имейл, ще го прочетеш, дори да не си на работа. Когато го прочетеш, много е вероятно да не успееш да противодействаш на съвестта си и да отговориш или да се задействаш по заръките в него. Неусетно е понеделник сутринта и отново си в офиса след приятния РАБОТЕН уикенд. Кофти. Не че това не се случва, когато разполагаш с компютър и интернет вкъщи, но вероятността да ти се размине е по-голяма - просто излизаш. Истината е, че няма фатално спешен имейл, който не може да бъде обслужен от колега, който е на работа. Дайте си почивка...
Красивата свършена работа
Забелязвам, че притежателите на смартфони ги използват и като лични асистенти, които има напомнят за задачите от деня, броят на които понякога е непосилен за обработка. Моите лични асистенти са един куб с цветни лепящи се листчета – за спешни задачи, които крещят от монитора, и един тефтер – за списък с дневни и седмични задачи. Свършената работа звучи много добре, когато я мачкаш и изхвърляш в коша и изглежда чудесно, когато я задраскаш бясно!
Аз и Нокиа-та срещу Angry Birds и "братовчедите": Преди пилетата да започнат да трепят прасета, брат, хората трепеха свободното си време с много по-социални игри. И сега е възможно, ако успеете да се отскубнете от устройството.
Ако се налага да чакам - приятел на среща, превозно средство и т.н., или се налага да изтърпя опашка, която не се помръдва, винаги мога да си почета нещо. Ако нямам нищо за четене, мога да слушам музика. Ако съм си забравила и музиката, значи съм шматка. Но пък, може и да ви шокирам, но Нокиа-та с фенерче има Судоку. Играла съм на него не повече от два пъти и дори не мога да се сетя какви са били тези безизходици, които са ме тласнали към игрите на телефона.
Аз и Нокиа-та срещу Instagram: Мога да се нахраня вкусно-вкусно и без да си снимам преди това мусаката. Харесва ми да ми казват, че мъфините ми са станали добре хора, които са ги опитали, а не такива, които са видели тяхна снимка в социалните мрежи. Когато някой близък ми е много мил в точно определен момент, предпочитам да го гушна, а не да го/я снимам как спи. Изгревът/залезът/планината/кучто/морето между краката ми и петите ми в пясъка са си красиви и без Amaro филтър. За екскурзии и събития все ще намеря фотоапарат. А дори и нещо да ме изненада и да няма с какво да го снимам, просто гледам. Гледайте и присъствайте - спомените се създават (И) така! За аналоговия нисък човек зад вас на някой концерт вие ще сте най-доброто същество на света!
