Реклама

Емил Джасим е млад човек, който спокойно би могъл да измисля поредната реклама на бира, която да ви облъчва от телевизионния екран между новините и следващия епизод на любимия сериал, но не е. Можеше и изобщо да не е в България и да влага енергията си в някоя по-благодатна за развитие страна, но е тук. Засега. Ако сте си мислели, че идеалистите вече не съществуват, защото им е прекалено трудно, помислете пак. Емил Джасим не просто вярва, че може “да е по-добре”, а активно действа в тази посока. Завършил е “История” в СУ, говори с любов за Класическата гимназия и мъртвите езици, a от 9 години е… учител. И социален активист. Което в някакъв смисъл би могло да е едно и също нещо.

Въпреки (а може би заради) познанията си за “преди”, Емил Джасим гледа обнадеждено към бъдещето и активно работи за реформа в образователната ни система. Той е един от създателите на платформата за онлайн обучение u4ili6teto.bg, а също и на конкурса за млади таланти “ReporTeen”. Работи в “Център за образователни инициативи” и смята, че да си учител е нещо наистина яко, защото младите хора са “много креативни, умни и способни”.

Поговорихме си за “ReporTeen”, който започна на 1 ноември и ще продължи до 24 май, после за модернизирането на образователната система, което “е ужасно бавен процес”, за проблемите на учителите, за личната мотивация да е “тук и сега” и накрая завършихме с една анимация, която всички трябва да гледат.

Срещаме се в офиса на “Център за образователни инициативи” и докато Емил набързо и съвсем между другото е проверил общата ми култура, научавам повече за “ReporTeen” - конкурс за кратки филми, направени от тийнейджъри. Условието е посланията на триминутните видеа да са позитивни, защото “имиджът, който се създава на тийнейджърите в медиите, е ужасяващ”. Чудя се каква е според него причината това да е така - “Скандалът се качва, защото се чете, понеже се чете, той се репродуцира, а тийнейджърите се кефят, защото стават национално известни за един ден. Накрая оставаш с убеждението, че младите хора само се бият, ругаят учителите и т.н., а това изобщо не е вярно. “ReporTeen” е нашият опит да скъсаме този порочен кръг и да им дадем възможност да покажат на всички, че сред тях има и много талантливи и креативни хора и те изобщо не са малко”.

Всъщност конкурсът е проект на "Център за образователни инициативи" с изключителната подкрепа и идейно съавторство на фондация "Америка за България", а ексклузивен партньор е фестивалът за независимо кино “So Independent”. Наградите са апетитни - професионален клас лаптоп, професионална камера, карти за намаления в Младежки театър “Николай Бинев” и най-важното - излъчване на наградения филм на “So Independent New York” - в киното на Робърт де Ниро. И - пътуване на победителя до там.


Оказва се, че идеята за този конкурс отлежава три години, преди “да намерим правилния филмов фестивал, с който да си партнираме”. Емил Джасим измисля “ReporTeen” заедно с Цветан Цветански - председател на управителния съвет на “Център за образователни инициативи” и Милен Младенов - автор на видеоуроците в сайта на конкурса. Освен това успяват да привлекат и “утвърдени кинаджии - Виктор Чучков (режисьор), Ники Керезов (оператор), Мила Парушева (която в момента вече се изявява и като актриса, но всъщност е кастинг режисьор), Мирон Крумов - сценарист, и някои други, които засега ще запазя в тайна”. Планират “турне”, в рамките на което ще посещават училищата из страната, за да помогнат на учениците да направят най-доброто, на което са способни.

ReporTeen” обаче не е просто забавен киноконкурс за тийнейджъри - той е образователен проект - “задаваме на тийнейджърите теми, които биха извикали негативни асоциации у възрастните. Свободата например - “Няма свобода, всички сме зависими”. Толерантността - “Няма толерантност, защото...”, изборът - “Изборът ни е ограничен”. Гледната точка на младите хора все още е различна - опитваме се да ги накараме да си създадат навик да мислят, преди да станат активни членове на обществото, да си задават въпроси, преди да имат позиция - например “Кой допуска да се случва това с бежанците, кой е виновен образователната система да е на такова ниво... Тогава може би нещата наистина ще се променят.”

Иначе Емил Джасим става учител почти случайно. Детската му любов към историята предопределя кандидатстването му в Класическата гимназия в София, а после и избора му да следва същото в СУ - “Можех да запиша право, политология, социология или някоя друга модерна тогава специалност - НГДЕК дава възможност с оценка 6 на дипломна работа да влезеш почти всичко. Изкарах я, но реших, че искам да уча нещо, което ми е приятно.” И така, когато е втори курс в университета, преподавателката му по история в 8 клас от НГДЕК - Веселина Вачкова, го кани да я замества за два месеца, докато тя е на специализация в Сорбоната. Емил остава да преподава там три години, после следват още две училища, в които е учител по “История на Средновековието” и “История на християнската култура” в 11 и 12 клас. През това време започва да разбира къде са проблемите в образователната система и че в момента “сякаш сме забравили, че ученикът е в центъра.”



Както и фактът, че методите на преподаване не са актуални спрямо развитието на технологиите в наши дни. “В момента се преподава по модел, който е на над 400 години - “ex cathedra” - т.e. аз, носителят на цялото знание, заставам пред едни хора и си “изпявам” урока. Само че този модел не отчита Google, който знае повече от учителя - просто е така, харесва ли ни или не, това е ситуацията в момента.” Емил смята, че модернизацията е важна, защото “Цецо Цветански направи едно много хубаво наблюдение - децата се раждат на нивото на технологията. След две години, считано от 2013г., първият випуск ученици, чийто социален живот е минал изключително във Facebook, завършва университетите. Това са хора, които не могат да си представят общуването без Facebook - те са различни от своите баби и дядовци, мислят по съвсем друг начин. И системата трябва да се нагоди към тях, а не обратното.”

Това всъщност не е лоша новина. Интернет не дискредитира ролята на учителя - дори напротив, тя става по-важна: “Достъпът до толкова много информация е опасно нещо, защото младият човек лесно може да се загуби в нея. Тук обаче идва учителят, който улеснява достигането от точка А - на невежеството и мрака, до точка Б - на светлината и познанието. Например за много от колегите-учители е огромен проблем наличието на телефон, лаптоп или таблет в час. В моите часове аз дори насърчавам използването им - обаче за целите на часа. И тогава самият ученик става проактивен.”


В отговор на тази нова ситуация възниква платформата u4ili6teto.bg - проект на “Център за образователни инициативи”, който помага на учителите да променят модела на преподаване, като използват активно силата на интернет. Емил Джасим, Петър Цветков и Цветан Цветански, които стоят зад проекта, правят опит да отчетат дали системата работи - избират четири училища, които да използват платформата за година, а за проверка на резултатите избират зрелостните изпити след 7 клас. Оказва се, че в сравнение със средноаритметичния успех на випуските от предните три години, този на настоящия се е повишил с 0,25 стотни.

“Платформата е базирана върху moodle и вече 15-ина училища работят с нея”. Те плащат по-скоро символична годишна такса, а едни от “шампионите” са 1-во СОУ “Св. Седмочисленици” в Търговище - за тях Джасим възкликва: “Велики! Ти не си виждала такова училище - във всяка стая на учителската катедра има компютър с постоянна интернет връзка, с мултимедиен проектор. От година насам по свидетелство на Севдалина Зефирова, която е директор, имат и доста резерви - не само защото разполагат с много добра материална база, благодарение на фондация “Америка за България”, но и защото са сменили нещо в методиката, което ги прави различни.”

Другият много важен проблем е заплащането - “Учителската стачка през 2007г. не беше само заради заплатите - проблемът е в авторитета на преподавателя. И двете водят до едно и също нещо - младите хора не избират да практикуват тази професия.”


Как може да се промени това?


“За да можем да получим качествено ново поколение преподаватели, трябва да им предложим реална алтернатива - пред това да отидат в рекламата и да печелят много пари или да завършат бизнес администрация, за да работят като мениджъри на някоя хранителна верига, отново за много пари… Важно е и да се дава възможност на учителите за кариерно израстване - може и да е клише, но в развитите западни общества са осъзнали, че от работата на учителя днес зависи икономиката на страната утре. Затова там преподавателите имат социален, но и финансов авторитет. И все пак - близо 70% от настоящия учителски състав трябва да се пенсионира в следващите осем години. Това означава, че имаме цели осем години да подготвим “новите” учители и всъщност новината е добра.”

Защо при всичко това Емил продължава да работи в образователната система?

“На два пъти, когато си премислях бъдещето, осъзнах, че се чувствам по-щастлив и спя по-спокойно, когато съм общественополезен по някакъв начин. Имам подкрепата на Цветан Цветански и Петър Цветков, които са избрали същия път, а това ми вдъхва надежда. И защото е супер яко да си учител.”


"Българ" е родната алтернатива на сериали от типа на "Саут парк" и според Емил е новата тийнейджърска мания. Този епизод е част от кампанията за популяризиране на "ReporTeen". Вижте и другите. 

* “Сън за щастие” е заглавието на един от филмите-победители в предно издание на "ReporTeen"