Реклама

И все пак, докато следим с трепет всеки нов трейлър от изключително провокативната и мащабна рекламна кампания на “Нимф()манката”, времето да гледаме филма най-накрая е съвсем близо и всички очакваме да разберем за какво, по дяволите, се вдига всичката тази врява.

Нимф()манката


Проследяващ живота на една жена - от раждането, до съзряването й, когато се оказва абсолютно пристрастена към секса, се очаква да гледаме филм, който прескача границите на приличето толкова смело, колкото  неговите предшественици от 70-те (виж например “Последното танго в Париж” 1972 г. и “In the Realm of the Senses” - 1976 г.), които се възползват от поотслабналата цензура, за да изследват еротиката на екрана с нов вид откровеност.

Всъщност, сексът във филмите е част от киното от самото му начало. Цензурата обаче бързо се превръща в страстоубиец в света на мейнстрийма, а комерсиалното кино на Холивуд - с мръснишките намеци от ранните години на 1930-те - скоро се оказва издухано от дефиницията на Хейс Коуд. Според нея, ако мъж и жена са в легло на екрана, поне единият крак на някой от двамата трябва да е поставен на пода, много благодарим.

Не всички национални кина са толкова рестриктивни, но все пак истинският “пробив” на еротиката в киното е възможна чак през 1960-те, които освобождават малко нравите. През това десетилетие излизат софткор (“Емануела” (Emmanuelle), 1974г.) и хардкор филмите (“Дълбоко гърло” (Deep Throat), 1972г.) и веднага разбиват бокс офисите, заедно с интереса от страна на “уважаваните” двойки от средната класа, които се редят на опашка, за да хвърлят едно око.

Хапливата британска секс комедия, френската еротика и японските “розови” филми процъфтяват през периода на най-после освободения морал. Но сдържаността все пак остава. Филмите от холивудския еротичен цикъл от 80-те и 90-те (“9 седмици и половина”, 1986г., “Дива орхидея” - 1989г.) включват почти абсурдно абстрактни сцени - пълни са с летящи бели завеси, лоша музика, изпълнена на саксофон и много неубедително тежко дишане - в крайна сметка могат да се похвалят с най-безполовите секссцени в съвременното кино.

Въпреки широко разпространеното усещане, че към днешна дата всички сме по-малко чувствителни към сексуални изображения, вниманието на медиите към “Нимф()манката” доказва, че що се отнася до секса на голям екран, все още има нещо, което ни кара да се потим под яката. За да отпразнуваме скорошната премиера на дългоочаквания филм, ето кои са 10-те “най-секс” филми в историята:

Хората на номер 19 ("The People at No. 19" -1949)

Режисьор: Дж. Б. Холмс

Хората на номер 19

“Не може да се е случило на мен” изкрещява Джоан във вцепенено отрицание, когато научава, че има сифилис. В този поствоенен късометражен филм, продуциран от “Министерството на здравеопазването”, режисьорът Дж. Б. Холмс използва целия си инструментариум, за да покаже, че бракът и майчинството са правилния път, по който трябва да върви всяка жена. Любопитното тук е, че докато съвременната рекламна кампания би  използвала умен евфемистичен способ, за да разгърне последиците от отвратителния медицински проблем, тази жалка, но потенциално “семейна” драма се концентрира върху погнусата от бедната, разюздана Джоан. Типично за филмите от това време, Джоана е наказана за сексуалността си, любовникът й - остава някак встрани.

Експресивното осветление и преувеличена игра, заедно с гневните брачни обвинения и размаханите ножове за хляб зад затворената врата на номер 19, са по-близо до съвременните мелодрами на Гейнсбъроу, отколкото до другите, далеч по-трезви, спонсорирани от държавата предупреждения за потенциални опасности за здравето, произведени през 40-те. Но те все пак винаги са  ориентирани към войниците на фронта.

Дневна красавица ("Belle de Jour" - 1967)

Режисьор: Луис Бунюел

Дневна красавица

Още от първия си сюрреалистичен късометражен филм "Un chien andalou" (1929), Луис Бунюел работи, за да премахне идеята за конкретна обективна реалност и предпочита да показва как мечтите и подсъзнателните ни желания преминават границите си, за да пресекат ежедневието ни.

В “Дневна красавица” Катрин Деньов играе Северин - фригидна буржоазна съпруга, която си измисля какви ли не оправдания, за да избегне сексуалните контакти с многоуважаемия си съпруг, като в същото време таи разюздани мечти за секс с британски моряк. Тя тайно започва работа като “дневна проститутка” в парижки бордей, където изследва и най-болните си фантазии и желания, докато удовлетворява разнообразните вкусове на клиентите си. Един от тях в частност е източник на завладяваща мистерия: японският бизнесмен, който носи със себе си малка кутийка. Палаво, Бунюел така и не ни показва какво има в нея (същество? секс играчка?) но каквото и да е то, оказва се, че помага на Северин да изживее своя най-силен оргазъм. Скандален през 1960-те, “Дневна красавица” остава провокативен синтез между фантазия и реалност и е рядък филм, който признава, че опасността вдъхва живот на сексуалните ни блянове.

Нейният личен ад (“Her Private Hell” - 1967)

Режисьор: Норман Дж. Уорън

Нейният личен ад

Със съмнителното определение “първият британски секс филм” “Нейният личен ад” е отговор на  популярността на неприличните европейски заглавия, които заливат екраните на Острова през 1960-те. През 1970-те Уорън се занимава с режисура на много успешни нискобюджетни ужаси, но неговият съвместен дебют получава сериозен интерес в арт киното.  Невероятно посредствен според съвременните стандарти, филмът има много приятни детайли - весел джаз, тънък монтаж и неспокойна атмосфера.

Италианската му звезда - Lucia Modugno не притежава ефира на девицата, обожаван от тази превзета епоха и се бори да е убедителна като невинната чужденка, която попада в ръцете на порока и корумпираните медии.

С малък бюджет, филмът печели цяло състояние и се прожектира в кината  в продължение на няколко месеца. Продължението “Loving Feeling” (1968) се възползва от по-леката цензура и също получава финансови успехи, но Уорън се уморява от този жанр и сменя посоката на кариерата си.

The Lickerish Quartet (1970)

Режисьор: Радли Мецгер

The Lickerish Quartet

Филмите, които Радли Мецгер режисира са създадени с пламъче в окото и са палава игра с позволеното по онова време. “The Lickerish Quartet” e очарователна аномалия, толкова далеч в дебрите на арт киното, колкото е по силите на Мецгер - той все пак се старае да не разочарова вкуса на таргетирания от работите му пазар (порно). Историята се занимава с отегчена двойка на средна възраст и тяхната случайна среща с млада жена. Те се опитват да подправят брака си с нещо пикантно - при това съвсем неуспешно. Но когато я примамват в дома си, за да й покажат филм, лицето на актрисата вече не се вижда, докато нейната дубльорка продължава да съблазнява всички (включително порасналия им син).

Еротичните филми на Питър дьо Ром (1973)

Режисьор:Питър дьо Ром


С титлата “кръстник на гей порното”, Питър дьо Ром започва кариерата си в дебрите на еротиката през 1960-те със Super 8 филми за частно гледане. През 1973 г. той компилира осем от най-добрите си работи в програма, наречена “Еротичните филми на Питър дьо Ром” и излъчването им на фестивали по целия свят се увенчава със страхотен успех.

През 1970-те гей порното е рядък жанр, който най-често показва хомосексуалните мъже като злодеи или жертви, а не като хора, които умеят да се забавляват. В тези късометражки, заснети с рядко виждано в еротиките артистично въображение, сексът е основно забавление, лишено от чувство за вина и може да се случва навсякъде - в къща на плажа, в църква, дори в претъпканото метро. След това Дьо Ром започва да снима уникални порно ленти: "Адам и Ева" (1974 г.) и повлияния от Едгар Алан По “The Destroying Angel” (1976), гей ужас/порно филм, включващ халюциногенни гъби.  

Неморални истории ("Immoral Tales" - 1974)

Режисьор: Валериан Боровчик

Неморални истории

До 1973г. полският емигрант Валериан Боровчик е любимец на критиците заради изключителните си късометражни анимации и уникални оригинални игрални филми: в крайна сметка той е почти парий. Камъчето, преобърнало колата, е късометражният филм “A Private Collection” (1973 - колекция винтидж еротика) и “Неморални истории” (1974), в които Боровчик за първи път разкрива интереса си към секса и сексуалността, които доминират във всичките му последващи ленти.  

Критиците и цензурата определено не одобряват новата посока в работата му, но “Неморални истории” е труден за игнориране - красиво заснет, с чудесен дизайн и с голото участие на Палома Пикасо (да, дъщерята на Пабло). Тя играе контеса, която избира девственици, за да се къпе в кръвта им, млад мъж съблазнява дори по-младия си братовчед, тийнейджърка се възползва от наказанието си, като изследва еротичния си потенциал, докато различни членове на клана Борджия (включително Папата) се поддават на нечестивите си пориви. Сега разбирате ли защо критиката е толкова ощипана?

Watcher in the Attic (1976)

Режисьор: Нобору Танака

Watcher in the Attic

Оказва се, че част от известните серии на "Roman Porn" (повече от 850 заглавия, пуснати през периода 1971-1988 г.) са истински скъпоценни камъни. Въпреки, че някои са изключително странни. В "Watcher in The Attic" се срещаме със забулената благородна дама лейди Минако, младеж, който тя е осиновила от близкия панаир, за да задоволява сексуалните си нужди и със скитащ католически свещеник, който се възползва от падналите ангели в същия този двор...

Американско жиголо (1980)

Режисьор: Пол Шрайдер
Американско жиголо

От наелектризиращото си начало - Ричърд Гиър, който шофира спортната си кола покрай брега на Малибу, докато звучи "Call Me" на Блонди, “Американско жиголо” е щедро напоен със секс - сексът като стока, сексът като начин на живот, сексът като отчаян път към нормална комуникация с други хора.

Любовник под наем, героят на Гиър - Джулиан Кайе, се бори да запази начина на живот, който обича - бързите коли, скъпите костюми и живеенето по хотели, докато не се оказва заподозрян в убийство. В предния си филм “Хардкор” (1979), режисьорът Пол Шрайдер изследва светът на порнографията. В този той обръща внимание на по-бляскавия край на секс индустрията, като същевременно ни разхожда из свят пълен с лосиони против слънце, пари, удоволствие и власт - и в резултат създава доста автентично усещане за изследваната тема. Това е история за изкупление, която е трибют към Pickpocket (1959) от Робърт Бресон, но е ъпгрейднат с много осемдесетарски нюанси.

À ma soeur (2001)

Режисьор: Катерин Брея

À ma soeur

С "A ma soeur!" (на английски заглавието незнайно защо е преведено “Дебело момиче”)  сценаристът и режисьор Катерин Брея смело рови в темата за секса през очите на две тийнейджърки.

По време на семейната лятна ваканция 15-годишната Елена и 12-годишната й сестра Ане (която страда от повишен апетит) обсъждат девствеността - Елена се пази за правилния мъж, докато Ане е нетърпелива да свърши тази работа колкото може по-скоро.Те срещат Фернандо, студент по право от Италия и скоро Фернандо и Елена започват да излизат, като използват по-малката сестра за прикритие. Но докато двете сестри делят една спалня, сексът между младите любовници е далеч от интимен.

Брея си играе с дискомфорта на тези сцени, предизвиква ни с откровените разговори между героите и тяхната преждевременно проявена сексуалност. Моментите, в които двете сестри са сами в спалнята и обсъждат детските си спомени, са искрени, но неудобни: въпреки близостта им, естественото отношение на Елена към сестра й се изразява в тормоз. Страстите се превръщат в драма, изпълнена с адреналин, а шокиращият край на филма е една последна агресивна провокация от една талантлива и смела дама.

Polissons et Galipettes (2002)

Режисьор: Мишел Рейак

Polissons et Galipettes

Порнографията днес е безкрайно по-достъпна, отколкото е била преди 100 години, но със сигурност и тогава е имало почитатели. Прожектирани в бордеи и показвани на млади мъже, за да ги образова за сексуалния акт, тези филми, датиращи от 1905 до 1930 г. са очарователни прозрения за различните типове сексуално поведение на една друга историческа ера. Какво биха научили девствениците от онова време, ако бяха гледали филмите? Много. Сексът се случва в различни позиции и фокусът е върху удоволствието на жената - точно толкова, колкото и върху насладата на мъжа. Гейове и лесбийки също са поканени на купона. Някои от изразните средства на съвременното порно също намират място - хуморът, в главната роля - монахини, медицински сестри, ученички мръснички, както и несъмненото за жанра удоволствие от груповия секс.