Реклама

В мечтите ни и в моменти на спиртно-опосредстван оптимизъм за бъдещето на човечеството е напълно възможно светът да е една голяма кръчма, в която за всички разнолики човеци има място до/на/под масата и в която дружно тъпчем дансинга под звуците на обединяващи интернационални мелодии. Отрезвяващата реалност обаче е друга. И въобще не говорим за международни отношения... а за танци!

Защо, питаме и отговор търсим, когато през някоя и друга година целият свят се обедини в манията си по някое парче и танцът към него и затанцува като в голямата кръчма от мечтите, това парче и приходящата хореография винаги трябва да са не особено приятни като Gangnam Style, Ай сеу чи пего, Макарена и Ламбада? Отговорът, който търсим, по яснота ще се доближава до този на въпроса "Какво е да се определяш 24?".

Мъката ни е заради много по-добрите алтернативи, които си съществуват така или иначе. Не е необходимо да ги измисляме специално дори. Просто светът трябва да се зариби.

Ако настъпят справедливи времена и ние бъдем назначени за единствени владетели на световния пулт и дансинг, вече знаем танците, които ще наложим на човеците с директивата "Свят, танцувай така":

За всички навсякъде: Като Кристофър Уокън в "Weapon Of Choice" 

За всички във фитнеса: Като момчетата от Ok Go в "Here It Goes Again"

За всички в училище/университета/парламента: Като Janelle Monae в "Tightrope" 

За всички сингъл момчета: Като очарователния тип в "Lonely Boy" на The Black Keys

За всички сингъл момичета: Като Бионсе и каките в "Single Ladies"

За произволни поводи: Като мадамата в "Everything You Never Had (We Had It All)" на Breach feat. Andreya Triana