Реклама

Концертът на Manu Chao на 16 септември може да се опише с една дума - енергия. Огромен електрически заряд от мултикултурализъм удари зала Фестивална и рикошира в поне половината познати музикални стилове.

Българските подгряващи бяха подбрани, така че да отговорят на разноликостта на музиката на Manu Chao и те отговориха на предизвикателството. Selector Lazy Face зареди обстановката преди лайва с наситен ямайски сет, а най-новата колаборация на Миленита и Funky Miracles показа, че има потенциал да стане нещо значимо. Точно преди Manu Chao на сцената стъпи вероятно най-добрата българска лайв банда. За българската публика Уикеда едва ли имат какво ново да предложат, но всеки техен концерт върви с гаранция за добро изкарване. Паузата след тях не беше достатъчна, че да могат хората да се заредят достатъчно за това, което ще последва.

Концерт на Manu Chao е труден за дешифриране, защото песните преливат една в друга, приключват и започва една от друга и не звучат като да имат начало и край. Целият лайв звучи като безкраен поток от любими песни, повечето с различен аранжимент. Ту нежни и бавни като за отдих пред сцената и глътка въздух, ту продължителни, енергични и изпълнени с вибрации, които могат да съборят място като Фестивална.

 

 

Подобен концерт винаги е различен, защото винаги е специален, защото винаги е от сърце. Без професионално отбиване на номера, без фалшив респект, просто музика, която оставя след себе си спомени за свързването в една мрежа от танцуващи, усмихнати хора, които имат една мисия - да се разпилеят от забавление.

Добрия лайв се познава по това дали музикантите могат да изтощят пубиката до степен, в която хората са благодарни, че концертът е свършил и вече могат да си ходят. В края на своя концерт Manu Chao и компания изглеждаха достатъчно свежи, че да продължат изпълнението в някой бар или на улицата, или където и да е, защото музиката просто не може да спре. Буквално. Когато такъв концерт свърши музиката продължава в главите, в плейърите, дочува се в спорадични крясъци пред залата, основна тема е по тротарите, градинките и в такситата.

В София La Ventura се разгърнаха в целия си мащаб, а Manu Chao се доказа за пореден път - като автор на хитове за масите, като музикална герила, като дух от творчество без материя, който се плъзга между континентите, за да вдига хората на крака. Още преди този концерт се знаеше, че това ще са няколко часа на подскачане и пеене, но тези часове никога не са достатъчни, за да запълнят, това, което трябва да бъде запълнено. Просто презареждаш до следващия път.