Реклама

Sunless е първият български сай-фай от двайсетина години насам. Той е режисьорският дебют на един от добрите родни сценаристи, подписал се под "Домашен арест", "Под прикритие" и "Стъклен дом", и други сериали бг производство. Късометражната лента е мрачна антиутопия, в която личността е претопена до незначителна единица в една съвършена (според колониалната диктаторка) система.

Здравей, Тео! Откъде идва вдъхновението за Sunless, на тъмно ли те осени идеята?
В интерес на истината, да. Лежах и слушах музика на shuffle в iPod-a – дойде едно парче на Joy Division “No Love Lost” и веднага си представих откриващите кадри на филма. После започнах да се чудя защо водят към екзекуция този човек и какво е неговото престъпление. Може би фактът, че броени дни преди това се разминах на косъм в автомобилна катастрофа помогна за мрачния тон на историята.

 

Така ли си представяш 2362 г., смяташ ли, че сценарият за подобно общество е реалистичен? Тоталитарно ли е бъдещето?
Ами работническа колония в далечния космос, нищо чудно даже през 2362 г. да изглежда точно така – все пак миньорските селища сега не изглеждат по-различно. В нашия филм „злото“ е корпорацията, на която диктаторката е главен изпълнителен директор, не толкова самата личност. Както е тръгнал светът вече няма държави, а глобални компании, така че ако има тоталитаризъм той ще е на корпоративно ниво.

 

Актьорът Китодар лесно ли каза "да" за роля във филма?
Вече бяхме се надъхали да правим един друг филм, но когато този проект получи финансиране първи, Китодар поклати глава и с характерния си тон каза: „Мда, много приятна идея“.

 

Коя е движещата емоция за героя на Китодар? Слънцето метафора ли е или да приемаме нещата по-буквално?
Имаше глас зад кадър, който в последствие махнахме – там беше потокът на мислите на Латримир – героя на Китодар. Той минаваше през всички фази на тъгата в рамките на няколко минути – отрицание, гняв, спазаряване, депресия и накрая примирение. Слънцето е нещото, за което той винаги е мечтал, но винаги е отлагал, защото е мислел, че ще има време да го види по-нататък. Иначе по-дълбоката метафора е, че слънцето е Бога – духовното, към което той се опитва да се докосне в последните мигове на празния си живот.

 

Означава ли нещо името му - Латримир?
Винаги слагам някаква символика в имената. Спряхме се на Латримир, защото звучи славянско, иначе е вдъхновено от Латреил – ученият класифицирал мравките. Просто на колонията, където се развива действието, обществото е разделено като в мравуняка – има царица майка, мравки войни, а героят на Китодар е мравка работник.

 

Какво става, когато човек нарушава правилата по свое желание или по стечение на обстоятелствата? Моделът престъпление-наказание непоклатим ли е и трябва ли да бъде такъв?

 

Принципно правилата са нещо хубаво, но не трябва да се приемат сякаш са написани в камък и не могат да бъдат нарушавани – особено в креативните проекти. Ако рисуваш само вътре в линиите оцветяваш книжка, не правиш изкуство. Иначе в човешки план - всяко твое действие неминуемо има последици, само че аз по-скоро вярвам в кармата, не толкова в съдебната система.

Виждаш ли паралел с нашия свят в сцената, в която героят на Китодар е осъден на смърт с лека ръка от човек бързащ за своя... обяд?
Аз лично цял живот съм в издънка със системата – особено в административните неща. Никога не съм с правилния формуляр на правилното гише. Сцената със съдията във филма е вдъхновена от това. В съвременния свят е пълно с хора, които си цъкат клавиатурата зад едно бюро и решават съдбата ти с лека ръка, докато единственото, което ги интересува е обядът им.

 

Как се мотивирахте по време на снимки?
Борислав Пенчев, с който заедно направихме всичко по филма беше двигателят на цялото начинание – успяваше да ни мотивира с безупречен график и заразителна енергия. Иначе аз бях като дете на пясъчника – забавлявах се много.

 

Кои са локациите във филма?
Марсианският пейзаж е каменна кариера, а коридорите се намират в една софийска административна сграда, но подписахме договор да не издаваме коя е тя, за да не й правим антиреклама. Изобщо подложихме екипа на изпитание – единият ден си сменихме кожата от токсични изпарения и слънчеви изгаряния, а другите три се прибирахме вкъщи вмирисани на котешка тоалетна.

 

Кой работи по саундтрака, има много мрак в парчетата?
Валери Шолевски, по-известен като Ogonek – най-добрият дръм-енд-бейс диджей в България. И той като мен обожава стари криви синтезатори, така че винаги е бил единствения вариант за този филм. Пък и като малки имахме рап група, така че беше с връзки.

 

Казваш, че е черна комедия, защо?
Ами от самото начало с Китодар го приемаме за комедия – иронична грешка в системата праща човек на смърт. Освен това на сцената с екзекуцията всички се смеят много на диалога между Китодар и Малин Кръстев.

 

С бюджет от 2500 лв. сте в графа "порно", как и защо направихте сай-фай?
Ами първо в България е забранено да се снима порно, второ – черна еротична комедия звучи много притеснително като жанр. Тези 2500 лв., които ни отпуснаха фестивала INthePALACE, отидоха за техника и декори, но за щастие всички се навиха да работя без хонорари, именно защото снимахме сай-фай филм.

 

Къде може да се гледа Sunless?
Все още само по фестивали, но след няколко месеца ще му направим Интернет премиера.

Какви са отзивите?
Досега никой не си е тръгнал от прожекция, така че всичко е наред. Май успяхме да докоснем сай-фай феновете. Иначе повтарящо се мнение на хората извън кино средите е, че филмът ни изглежда много „американски“, което аз приемам за комплимент. Аз не бях казал на никого нищо за историята и на прожекцията за приятели и роднини един човек дойде при мен и ми каза: „Очаквах секс, наркотици и рокенрол – каква беше тая Кафка?“

 

Препоръчай три сай-фай филма.
Аз много обичам седемдесетарски филми, така че ето три много любими антиутопии от този период: Soylent Green – предрича глобалното затопляне и свръхпопулацията; Logan's Run - предрича сайтовете за секс запознанства и World on a Wire – предрича „Матрицата“.