САФАРИ: Ани [Виена]

Продължаваме с новата ни инициатива САФАРИ!

Ани живее във Виена от 2007-ма година насам. Идва в града, за да следва архитектура, а в момента прави дипломната си работа. Помолихме я за доклад от мястото на събитията и факсът ни не закъсня да започне да печати…

Първо неприятно впечатление в чуждата среда ще ви прави, че в неделните дни почти нищо не работи, освен ако човек няма късмета да живее близо до турски магазин. Местните хора ще ви се сторят доста освободени, което е хубаво, но ще ви е трудно да свикнете как е възможно, например, публиката да яде вурстове по време на джаз концерт. По улиците е типично пък да видиш бизнес дами с тесни поли и токчета, които въртят педалите до работа с колело. Личи си, че си причиняват адско неудобство и винаги съм се чудила дали го правят наистина за да се грижат за околната среда, или просто им харесва да привличат мъжкото внимание. Отскоро в австрийската столица има забрана хората да се целуват в метрото, което намирам за абсолютно нередно. Не трябва да ограничават хората да показват обич. Когато срещаш целуващи се хора, се усмихваш вътрешно.

В зависимост от лайфстайла на човек, зависи и колко среден приход му е необходим, за да живее нормално във Виена, но с около 900-950 евро всеки може спокойно да студентва тук и да си позволи самостоятелна квартира, която варира между 400-550 евро на месец. Има и по- евтин вариант, когато може да наемеш стая в общо жилище, стига обитателите му да те харесат. Тогава, както и в самостоятелна стая в общежитие наемите са между 300-450 евро.

Всички хора в града са много усмихнати и ведри, отворени са доста към чужденците. Никога няма да забравите първия си ден тук, когато дори с разпъната туристическа карта няма да знаете накъде да тръгнете, за да стигне до университета си. Но може би някой възрастен господин ще спре и ще ви помогне – както се случва с нашия агент Ани. Той любезно й предложил помощта си, казвайки че е в същата посока. Така двамата се возят заедно на трамвая, а през прозореца дядото й показва къде в квартала сервират най-добрата бира и в коя галерия непременно трябва да посети. Накрая й казва на коя спирка трябва да слезе и се разделят.

А какво да кажем за ъндърграунд културата и сцената, ако сте дошли в града, за да беснеете? Тогава знайте, че не са за пропускане места като MorissonClub, Schikaneder, Gartenbaukino, OttoWagnerPavillon – там обикновено партитата са тематични, а обстановката наподобява на клубове като FourRooms в София. Местата са отлични, ако си падате по музика от рода на Psychedelic, Rock, Blues, Swing, Jazz, както и някой комбинации от тях. Интересно място е Donau, което на първо четене не е лъскаво заведение, а се е превърнало в много популярно място, защото вътре постоянно се експериментира със звук и светлина и всеки път е различно. Стените на помещението са опасани със седалки от кино салон, барът е в средата, а точно до входа има инсталиран вюрстелщанд, който си работи цяла вечер и изглежда досущ като тези, които могат да се видят отвън в града, на почти всеки ъгъл.

Ако искате да се сдобиете с някоя рядка дреха, имайте предвид, че във Виена секънд-хенд магазините не са особено популярни. Актуални са обаче винтидж магазините, както и тези, в които се предлагат подбрани дрехи и аксесоари на не толкова популярни световни марки. Битакът се случва всяка седмица на Нашмаркт, там можеш да откриете всичко, от което имате или нямате нужда. Понякога се предлагат дори и нови приятели, стига да умееш да се пазариш добре. Това в кръга на шегата.

Ако пък държите непременно да видите и класическите туристически дестинации в града, то най-популярните забележителности са Щефансдом, Пратерът, Белведере, дворецът Шьонбрун. „Аз самата си падам много по, както аз обичам да ги наричам, тортени дестинации”, казва Ани. Все пак Виена е една от меките на сладкишите. Не може да не опитате Захерторте, Империалторте или поне щруделът. Задължително трябва да видите музеите на Виена. Те са толкова много и разнородни, като се започне от Музея на изящните изкуства, където се помещават не малко световни шедьоври и се стигне до Музея на шнапса. Силно впечатляваща е и Имперската съкровищница, приютила към днешна дата едни от най-ценните съкровищни експонати от преди повече от 1000 години.

Сега във Виена е пролет и е типично хората да прекарват времето си навън, на припек, по възможност с приятели или книга. „Обичам спонтанните, запознанства на открито, които приключват в момента, когато всеки тръгне по пътя си. Тук имам градина с цветя в двора, за която обожаваме да се грижим през свободните дни със съседката ми и на края заслужено да пием по чаша вино на верандата. От скоро свиря на укулеле, сещам се за него винаги, когато усетя, че прекарвам прекалено много време пред компютъра. В момента разучавам една много красива песен, за да ти я изпея един ден”, ласкае Ани.

Виена я научава да живее сама, а това само по себе си я научава и малко или много да бъде егоист и човек отдаден на професията си. В града тя оценява приятелите си много по-високо, защото те се превръщат в най-близките й хора, когато семейството е далече. Отчасти животът в града я научава и да не отлага днешната работа за утре, защото местните хора са доста дисциплинирани и това няма как да не повлияе и на придошлите.

А бъдещето? „За сега нямам план за действие. Бих останала във Виена още няколко години, а после, на където задуха вятъра. Ще се върна в България със сигурност, но не зная в кой етап от живота ми”.

Рапорт даден, рапорт приет.