Реклама

Ако фотографията е поезия в кадър, то Бен Ритър е от онези специални и редки съвременни поети, които с обектив, но без излишна цензура или ограничения, обичат да ни разказват истории с  „красиви хора, които правят грозни неща.” Подобен ненапудрен поглед върху живота и модата за щастие се оценява високо и доказателство е работата на американеца за медийни гиганти като „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Вог”, „Ролинг Стоун”, а също и реклами за  марки от ранга на „Дизел”, „Найк”, „Джи Шок”, „Гарние”, „Боби Браун”, „Есте Лаудер”, „Гитар Хиро” и… разбира се, това далеч не е всичко.

Започнал да снима като тийнейджър, първоначално пънк концерти, а скоро и за появилия се току-що музикален канал MTV, през деня Бен прави комерсиална фотография, а нощем  трупа личен архив със снимки на колоритните си приятели. Пред обектива му са минали редица звезди, сред които Фърги, Дъфи, Джон Леджънд, Къртни Лав, Хлое Севини. Живее в Бруклин, Ню Йорк. И ако провокативните му фотографии и шантави интервюта оставят впечатление, че е някаква щура вариация на Майли Сайръс в мъжка кожа, истината е съвсем различна.  Бен Ритър е спретнат и възпитан човек, който ме посреща с усмивка. Всъщност той действително харесва Майли, говори много, вълнува се, артистичен е и звучи напълно откровено, когато казва  „Всички тези интервюта, разговори… бях дори в телевизията – всичко това е чуждо за мен – далеч съм от комфортната си зона. Обикновено просто отговарям на няколко въпроса по имейл".

Бен Ритър в София

Бен Ритър е тук от понеделник (21 април) и от тогава е в непрестанна медийна въртележка, от която е част и нашата среща. Докато изложбата му, част от платформата “Майстори на фотографията”, създадена от фондациите “Мусиз” и “Америка за България” във “VivaCom ArtHall” , вече е тук, ние си поговорихме за миналото, за бъдещето, за звездите, за скандалната му фотосесия с ASAP Rocky и накрая завършихме с безбрежната тема за мечтите.

Имаше ли някакви очаквания към България?
Винаги се опитвам да не си създавам предварително очакване към местата, които посещавам. Когато пътуваш е по-добре просто да си отворен към хората, с които се срещаш и преживяванията, които споделяш с тях. Смятах, че да подредя изложба тук ще е много вълнуващо преживяване. Бях се концентрирал най-вече върху този аспект на пътуването, но  ме изненадаха хората - не очаквах да са толкова приятни и да проведа толкова интересни разговори. Хората от фондация „Музис” например са много приятелски настроени, вечеряме заедно всяка вечер, пийваме по нещо и имам усещането, че съм намерил нови приятели. Не очаквах също и градът да е толкова красив колкото всъщност се оказа. Когато четеш онлайн, там не е описана великолепната гледка към Витоша, която се открива от прозореца ми . Най-хубавата, която съм виждал някога.

Снима ли я?
Да (показва ми телефона си). Знаеш ли, и преди съм бил в Европа, просто никога толкова на изток. Не мислех, че ще се усеща по същия начин. Но в действителност няма разлика  – очарованието, атмосферата, това че навсякъде си заобиколен от красиви и добре облечени хора... супер е тук, наистина много се забавлявам.

Имаш сериозно портфолио, което постоянно обогатяваш с все по-смели фотографии. Какво най-много обичаш да снимаш – портрети, реклами, концерти…?
Вече не снимам концерти. Дори и някой на този етап да поиска да ме наеме за такава работа, бих я отказал. Не се забавлявам да съм на обществени места с фотоапарата, освен ако не снимам моя продукция. Кара ме да се чувствам отчужден и… просто не искам фотоапаратът да е в ръцете ми, ще ми се да приключа възможно най-бързо. Винаги най-много ми е допадало  да снимам портрети за модни фотосесии, където всичко зависи от мен и екипа ми – част от хората в него са ми наистина близки приятели.  Аз не съм журналист, предпочитам да работя студио - започвам от 0 и трябва да стане 100 или 150 %. Наистина ми харесва това, обичам да създавам неща от нищото и в края на деня да съм щастлив и доволен от резултатите.  Другото е само в началото – тичаш наоколо и снимаш приятелите си, които в даден момент отказват да са пред обектива ти. Не можеш да правиш това безкрай – и на тях им омръзва. Енергията ми вече не е там. Когато стана на 50, виждам себе си пак в студиото, работещ с клиенти и правейки красиви снимки. Затова сега използвам цялата си енергия да научавам повече и повече за перфектното осветление, за  лещите – опитвам се да създавам силни, иконични снимки.

Рекламите днешно време все повече се опитват да са в крак със съвремието и да се впишат в реалния живот – не са утопиите от кампаниите… да речем на „Кока-Кола” от 50-те, когато всичко опира до перфектното семейство в идеалния дом. Сега част от рекламата изглежда малко по-разчупена и често прилича на снимана с „Instagram”. Какво мислиш за това?
На мен ми върши чудесна работа. Имам доста добра връзка с реалността и ме наемат да снимам лайфстайл неща, които демографски са насочени към хора между 18 и да кажем – 40- годишна възраст. За мен е чудесно, защото не се чувствам като турист, когато снимам такъв тип неща – разбирам ги. Това все пак са реклами и изискват режисура, но  мога да ги правя убедителни – да съшивам парченцата заедно и в крайна сметка всичко това да се окаже успешна фотосесия. Мисля, че „Instagram” е страхотен и влиятелен инструмент, аз също го използвам. Дори са ме наемали да снимам рекламна кампания само за „Instagram” – не с моя фотоапарат, а с телефон и да поствам снимките отново там – при това беше доста сериозна рекламна кампания - наистина странно преживяване. Те искаха и успяха да достигнат до сериозен брой потребители. И защо не?  

Четох, че би искал да режисираш рекламни клипове?
Да, през 90-те, малко по-рано и досега, най-добрите фотографи в даден момент започват да използват таланта си с фотоапарата, заменяйки го с камера, за да снимат реклами…

… и музикални видеоклипове -имаш предвид Тери Ричърдсън, например?
Да, това е страхотен пример. Той снима клипове за Бионсе, за Майли Сайръс… Чудесни неща. Това е нещо, което бих правил с огромно удоволствие - звучи много вдъхновяващо. Това, което ме спира в момента, е че ще трябва да започна от нулата. Не би било, както когато заснемам кампанията на „Боби Браун” или кратко видео „Зад сцената” - телевизионната реклама е нещо различно. Работя много  и ако успея да заслужа подобно доверие и най-вече - такъв контрол върху кариерата си, супер. Но няма да се боря за това в момента, ако вратата се отвори- ще мина щастливо през нея, ако не- ще продължавам със сегашната си работа.

Кои са фотографите, които те вдъхновяват?
Когато бях млад много харесвах Даян Арбъс, Лари Кларк… това са хора, които често посещават класовете по изкуства и техните работи са сред първите, които виждаш. Когато бях в гимназията като част от часовете по „История на изкуството”, учителят ни заведе да видим изложба на британския фотограф Ричърд Билингхам . Изложбата представляваше огромни принтове със снимки на лудото му, абсолютно разбито семейство – баща му е пияница, майка му е… е, трябва да я видиш, имаше снимка на бащата, който хвърля котка през стаята… Лудост! Когато видях тези ужасяващи кадри от побъркания му живот, бях напълно обсебен от тях. Купих си книгата, имам я вече повече от 20 години… Когато погледна към снимките на Голдбърг, която пък е имала много тежък наркотичен период през 80-те заедно с приятелите й… направо им завиждах! Мислех си, егати, моите приятели и семейство са толкова нормални! (смее се) Когато бях в колежа гледах всички тези неща и ми се струваха толкова вълнуващи.  А моите приятели бяха скучни, играеха видеоигри, нямаше какво да снимам… Ню Йорк наистина ме вдъхнови.  Когато се върнах след колежа (висшето училище към "Музей за изящни изкуства" в Бостън – бел. авт.) обратно у дома, хората бяха толкова пълни с енергия, толкова живи и снимките ми тогава бяха най-вече заряд от действие и емоция.  

Спомена колежа - обикновено детството оказва доста сериозно влияние на човек и работата му, особено когато е артист. Ти какво помниш да е повлияло на теб, когато погледнеш към детство си?   
Когато бях съвсем малък, нямаше нищо необичайно - няколко много близки приятели, карах колело навън, най-добрият ми приятел беше сестра ми – тя е с 2 години по-голяма от мен... Нещата, които ми повлияха, се случиха в по-късна възраст. Тогава започнах да се интересувам повече от изкуство и от музика. Косата ми беше черна, малко рокенрол – знаеш, родителите ми се притесняваха дали ще стане човек от мен, когато порасна (смее се)…

Да, четох интервюто ти във „Вайс” – там имаше въпрос за „готик” миналото ти?
Да, мой приятел взе това интервю, искаше да се пошегува с мен (смее се). Родителите ми се разведоха… знаеш какво се случва обикновено в такива моменти. Когато бях на 12 трябваше да се преместя в друг град и да оставя всичките си приятели, да започна в ново училище – това е такава класическа тийнейджърска история (смее се). Не бях особено щастлив и приятелите ми не бяха до мен и…

Личен архив. Снимка: Бен Ритър

Започна да снимаш?
Да. Изкуството, музиката, книгите – това бяха неща, които ме забавляваха и държаха ума ми буден и… зает. И си казах е, добре, не съм добър в обичайните училищни предмети, но ето нещо, в което съм - фотографията ме отличава от другите. Може и да е, защото бях ужасен в рисуването (все още съм добър с китарата, това и сега е актуално), но в рисуването бях пълна катастрофа. Затова учителят ми учтиво ми предложи да се пренасоча към фотографията, защото би демонстрирала по-добре уменията и талантите ми. По това време в живота ми се появиха много нови и различни приятели, ходехме по доста рок и пънк концерти. Снимах хората, бандите на сцената и когато сега погледна назад, виждам, че някои от тези снимки съвсем не са били толкова лоши, дори някои от тях са доста изтънчени, особено за 15-16-17-годишен. Всъщност ще покажа част от тези фотографии на лекцията на 24 април (17:00, Vivacom ArtHall), защото ще говоря за кариерата си и е важно да не пропускаш да споделиш ранните си влияния.

Какво се случи после?
След като завърших колежа и се върнах обратно в Ню Йорк, започнах да работя много, за да си направя портфолиото. Стана така, че личните ми проекти започнаха да ми носят и професионални ангажименти. Но истината е, че се чувствах самотен, когато бях тийнейджър, а фотографията беше моето спасение. Винаги е била нещо, в което съм мислел, че съм добър. Не е като постоянно да съм носил фотоапарат в ръцете си,  но когато го правех, винаги усещах, че е нещо важно за мен и често съм се питал как може да ми послужи в бъдеще.

Когато идвах насам, говорих с приятел, който също се занимава с фотография (но е съвсем в началото) и е голям фен на рапа. Казах му, че ако иска, може да ти зададе въпрос и той веднага поиска да те попитам кое беше най-якото парти с рапзвезда, на което си бил?
С рапзвезда? (смее се) Ок, правих фотосесия с ASAP Rocky – той е суперзвезда в САЩ в момента. Снимах цялото ASAP крю – те са около 10 души, не съм сигурен каква роля имат всички тези хора, мисля, че някои просто се мотаят там (смее се)… Фотосесията беше за списание „Вайс” и продължи около 12 часа. Те пушеха толкова много трева… а са млади, средно на около 19 години. Бяха супер напушени през цялото време. Имаше хора във фотостудиото, които не вярваха на очите си. Собствениците казаха, че никога не са виждали подобно нещо. Фотосесията беше доста концептуална – трябваше да правят съвсем конкретни неща, идеята беше да пресъздадем известни обложки на велики албуми. Ще видите и на изложбата ми Rocky като Брус Спрингстийн – иконичната снимка с китарата – имаме коженото яке, китарата и ако погледнеш отблизо снимката, ще видиш че в ръката си държи мини блънт – това е малка тайна (смее се). Искахме от него да пресъздаде перфектно известната снимка с Брус Спрингстийн – не трябваше да добавя нещо от себе си, да бъде креативен или каквото и да било – „Просто стой там в тази поза и дръж китарата”! Но той пуши като Snoop Dogg по телевизията (имитира) и ние чакаме да приключи. По едно време ме поглежда и казва: „Йо, Бен, не мога да пуша повече, човече!” И аз му казвам – „Роки, дори не съм искал от теб подобно нещо (смее се). Моля те, спри. Правиш деня ми много труден!” (смее се). Всички тези деца бяха почти невъзможни за координация, на всяко нещо отговаряха с „Няма да направя това.” И понеже Роки е най-големият рапър в тяхната група и е лидерът им, затова им казвах „Роки каза, че трябва да го направиш.” Отговорът беше „Дообреее” (имитира отегчен тийнейджър - бел. авт.). Това е от една от онези наистина луди рапърски истории, тези деца напълно се бяха отнесли. Когато направих тази фотосесия, това беше само седмица преди да подпишат с огромна звукозаписна компания, така че ги хванахме точно преди да станат наистина голяма работа. Това беше страхотно и за тях, а и за моята кариера, разбира се.

Това ли е любимата ти фотосесия със звезди?
Да. Обикновено казвам, че е Фърги например, но истината е, че с ASAP беше най-дивата фотосесия в живота ми и резултатът беше наистина страхотен, много съм доволен, че успяхме да я направим толкова добре.



По какво работиш в момента?
В момента нямам много лични проекти, работя най-вече за професионалната си реализация.Тази изложба наистина се оказа доста времеемка – много работа имах по нея и съм благодарен на всички, които ми помогнаха да я осъществя. Тук съм тази седмица и всички в Ню Йорк знаят, че ме няма, така че не ме тормозят (смее се). Преди това снимах за "Боби Браун". Подписах договор с нов агент и действително предстоят много нови неща. Всъщност, ако някой се интересува от работата ми, тази изложба представя много от мен. Когато се върна у дома, ще съм отново зает с клиенти – имам 4 сесии, ще правя реклами за „Клиник"... Кой знае какво още?

Refinery. Снимка: Бен Ритър

Остава ли ти време да почиваш?
Да, старая се да не работя през уикендите, така че тогава е забавно. Опитвам се да живея колкото е възможно по-нормално – да не стоя пред компютъра до късно през нощта или в събота… защото, когато си зает, зает, зает, приключиш и си „Уау, няма какво да правя през следващите два дена!” Можеш да излезеш или да спиш до късно… Недостатъкът да работиш за себе си е, че когато си зает, си много зает. Не ходя в същия офис всеки ден, където да се срещам с едни и същи хора, затова трябва винаги да съм сигурен, че изглеждам добре сутрин - има голяма вероятност да работя за първи път с поредния милион хора, които никога не са ме виждали преди. Не искам да изглежда като чудовище, а да мога спокойно да им се представя.

Постигнал си много, но все пак ми се иска да ми кажеш за какво мечтаеш?
Мисля, че имам още много да работя по себе си – все още съм само на 32 г.. Мисля, че ще се занимавам с фотография дълго време. Ще е хубаво да стана супер богат и известен с работата си, но истината е, че няма за къде да бързам. Просто ще направя най-доброто, на което съм способен и ще видя къде ще ме отведе. Надявам се никога да не достигна до точка в живота си, когато да почувствам, че съм приключил с развитието си, с научаването на нови неща. Надявам се, че когато съм на 60, ще правя неща, които са приемливи за възрастта ми (смее се). Надявам се да се чувствам удовлетворен, да съм щастлив и да съумявам да правя хората около мен щастливи. Надявам се все още да се наслаждавам на работата си, но ако съм спрял – надявам се да правя нещо друго. Но засега виждам бъдещето си в това и изживявам мечтите си, без да изпитвам никакво съжаление. Мисля, че ако работиш здраво и си мил с хората, ако харесваш това, което правиш – всичко е наред. Това е мечтата ми – да продължа по пътя си и да бъда щастлив.  

Изложбата на Бен Ритър е във VIVACOM Art Hall до 25-ти май.

Платформата "Майстори на фотографията" стартира през декември миналата година с изложба на легендарния Хари Бенсън, снимал едни от най-важните исторически личности и събития на ХХ в.