Цветя през ноември

В общата теория на относителността "хоризонт на събитията" е границата около черна дупка, отвъд която нищо не може да избегне гравитацията, дори светлината. Това е "точката, от която няма връщане".

Човечеството прехвърли тази точка. Със затоплящият се климат, непрекъсната злоупотреба с ресурсите и околната среда, задейства процес, който е необратим. Последиците са вече налице, въпреки че много хора не го осъзнават. Храната, която ядем, е изложена на риск от замърсяване, отглеждана в почви, отровени от химикали и промишленост; дишаме токсичен въздух с безпрецедентни нива на 400 PPM; достъпът до питейна вода става все по-ограничен; Големият бариерен риф умира; Арктика изпитва рекордно високи температури. Примерите са много.

В България, но не само у нас, за глобалното затопляне се говори малко. В играта на големия политически елит, глобалното затопляне е проблем, който ще струва много скъпо. За да запазят икономическото си статукво в една система, базирана на експлоатация на ресурси и дерегулирано разширяване на пазари, големите лидери протакат и дори отричат съществуването на проблема.

Ще можем да си затваряме очите, но не за дълго. Климатичните аномалии само ще зачестят. Ако политиците не вземат мерки за ограничаване на вредните емисии и казват, че това е ОК или не е толкова важно, това което ние, обикновените обитатели на тази планета, можем да направим, за да оцелеем, е да ограничим собственото си потребление и да носим самосъзнание за постъпките си. Да използваме повече градски транспорт и да се борим за положителни промени в града и общността ни, колкото и да е трудно. Да говорим за това с близките и познатите си. Време е наистина да се ядосаме, защото глобалното затопляне е най-важното събитие на века, което ще има необратими последици върху нас, идните поколения и познатия ни начин на живот.

Гергана Петрова осъществява фотопроекта "Event Horizon" като част от арт резиденция "Red Gate" в Пекин този ноември. Китай все още е един от най-големите световни замърсители, въпреки че нивата на емисиите постепенно намаляват и са взети мерки за ограничаването им. Използването на въглища за битови и промишлени нужди обаче все още е около 50% и представлява ежедневие в пекинското предградие, където фотографката живее - навсякъде има прах, фино покриващ всяка повърхност. Затова посвещава фотосерията си "Цветя през ноември" на странният късен цъфтеж на мъртво-сиви растения, загубили блясъкът си още със своето покълване.

"Това, от което климатът се нуждае, за да се избегне срив, е свиване използването на ресурсите на човечеството; това, което нашият икономически модел изисква, за да избегне колапс, е неограничена експанзия. Само едно от тези правила може да се промени и то не е това на законите на природата" - Наоми Клайн