Доминиканската република: безкрайни плажове, топло море, коктейли и бачата

Какво си представяте, когато чуете "Доминиканска република"? Безкрайни плажове, прозрачна вода, топло море, коктейли на пясъка под звуците на бачата? Тогава представата ви със сигурност отговаря на действителността. Но Доминиканската република е много повече от това. Когато за пръв път потеглих в тази посока преди две години, нямах съвсем ясна представа какво ще видя. Не, че не бях прегледала стотици снимки и информация в интернет, но това е като да гледаш снимки от Карибско море и да обясняваш, че водата е много топла.

Пътувах с полет от Мадрид и кацнах на летището в Пунта Кана - един от най-големите курорти в Доминиканската република. Думата "летище" всъщност е доста надценявана, когато говорим за Пунта Кана. Ако кажа, че прилича на огромна колиба с покрив от палмови листа и вентилатор, висящ от покрива, ще съм по-близо до описанието на мястото, на което пристигнахме. Самолетът кацна, вратите се отвориха и след 11-часов полет от дъждовния Мадрид се озовахме в едно райско място. Слънцето беше залязло, температурата беше около 33 градуса, а влажността на въздуха - около 90%. Идилия :-) Нямаше ръкави за самолета, имаше от онези стълбички, които прикрепят, а пътниците слизат направо на пистата и тръгват към летището, което е на около тридесет метра от самолета. В самото летище има едно гише, на което плащаш входната такса от 10 долара. След това на второ гише ти слагат печат в паспорта и вече официално си в Доминиканската република. Визи няма, но при напускане на страната плащаш още 20 долара. Правят ти и снимка за спомен с две доминиканки в носии на тръгване, а после ти я продават за около 10 долара.

Хората са много усмихнати навсякъде. Бакшишите отварят всяка врата. На летището обикалят полицаи с кучета, които претърсват всички пристигащи куфари. Летището е на около час от центъра на курорта Пунта Кана. Вечерта след пристигането ми е имало буря. Не съм разбрала, защото часовата разлика от 7 часа ме приспа доста рано.

На сутринта излязох от стаята в хотела и попаднах сред палми, пауни и зеленина. Плажът беше точно като от картичките, които получаваме от екзотични места. Палми, бял пясък и прозрачна тюркоазена вода.

Гледките са прекрасни, дори и през нощта, единственото, което ми дойде малко в повече, бяха въоръжените мъже, които охраняваха плажната ивица на хотела. Но на третия ден вече ги възприемах като част от пейзажа.

Екскурзията до столицата - Санто Доминго, беше вълнуваща и определено дълга. Разстоянието не е малко, но пък гледките са много хубави. А и видяхме къде са снимали "Апокалипсис сега". Както и оградите на имението на Хулио Иглесиас, който е сред много популярните звезди в района (а според екскурзовода ни Мончо, Хулио е и собственик на летището в Пунта Кана).

Хората живеят от туризъм. Навсякъде ти вземат парите с усмивка. Обясняват ти как Колумб е стигнал до бреговете на острова в търсене на Новия свят, как не им е провървяло в отглеждането на захарна тръстика, но затова пък банани има от всякакъв вид. В Санто Доминго ни обясняват, че има места, по които не е добре да се разхождаме през нощта. Крайбрежната улица е една от тези "забранени територии" за нощни разходки. Като повечето страни от Латинска Америка, и в Доминиканската република не са се разминали без военни режими и преврати. Преди пристигането на испанските завоеватели на острова са живеели венесуелци и местни племена. Когато Колумб открива Доминиканската република, са изпратени роби от Африка, които да работят на плантациите. Затова и населението на Доминиканската република е предимно от чернокожи. Островът приютява и една от най-бедните страни в света - Хаити. Хаити заема едва 25 процента от територията, останалите 75 процента са за Доминиканската република. Традиционното питие е ром с мед, а какаото е от най-високо качество. Една от най-големите фабрики за производство на пури в света е в Доминиканската република. Сред атракциите имахме и посещение на фабрика за производство на пури. Аз не съм любител на тютюна и пропуснах това удоволствие, но пък отидох във фабриката за производство на шоколад. Купих си шоколад за скромната сума от 7 долара, но останах доволна от вкуса :)

Естествено, в Доминиканската република може да се порадвате на всякакви водни спортове, на сафари, както и на посещение с лодка на близките острови. Не забравяйте да се снабдите с адаптер, ако искате да използвате мобилните си апарати или друга техника. Напрежението е 110 V. Официалният език е испанският, но в хотела всички поназнайваха и малко руски, тъй като на острова ходят руски туристи. И ако очаквате, че храненето в ресторантите ще ви излезе без пари, значи сте объркали мястото :)