Коста Рика: Истински живот*

Случвало ли ви се е да си купите билет за екзотична дестинация, но да искате да видите максимално много места наоколо? На мен често ми се случва. Затова, след като се сдобих с билет за Панама, започнах да оглеждам глобуса и да търся оферти за страните около Панама. В Колумбия вече съм била, затова погледът ми се спря на северната граница на Панама – Коста Рика. Оказа се, че самолетните билети между Панама и Сан Хосе са доста скъпи. Средната цена е 400 долара. Между двете страни има автобусен превоз, но ако решите да отидете от Панама до Сан Хосе с автобус, се пригответе за 23-часово пътуване. Аз не бях готова след 11-часовия полет от Париж да прекарам още едно денонощие в автобус, затова търпеливо изкачах оферти за самолетни билети. Полетът между Панама и Коста Рика е 50 минути. Между двете страни има един час часова разлика.

Бях предупредена, че в Коста Рика е по-хладно, отколкото в Панама, но разликата от 4-5 градуса е почти пренебрежима, като се има предвид, че попаднах в сухия сезон. Сезоните в Коста Рика са само два – сух – от декември до април, и дъждовен – от април до декември. По време на сухия сезон всички растения и дървета са покрити с цветове. През дъждовния сезон зеленината не оставя място за цвят.

За Коста Рика бях чела, че 8 процента от биоразнообразието на планетата е съсредоточено в тази малка страна. Беше ми изключително любопитно да се разходя из джунглата и да се „запозная” отблизо с екзотичните растителни и животински видове.

Първото нещо, което буквално ме плени още от трансфера от летището до Сан Хосе, беше паркът с евкалипти. Кората на дърветата напомня дъга от цветове: от червено, оранжево, кафяво и яркозелено до тъмносиво и бледолилаво. Сигурно съм приличала на дете в магазин за бонбони, защото въртях глава наляво и надясно и се усмихвах глуповато. Шофьорът на таксито ми обясни, че евкалиптите в Коста Рика са „внос” от Австралия, но вече са се превърнали в част от местния пейзаж.

Ако търсите конкретен адрес в Коста Рика, може да имате проблеми с намирането му. Там номерата на улиците са нещо, което почти винаги липсва. „Тук е невъзможно да се ориентираш по номерата”, въздъхва шофьорът, който ми споделя, че за 25-годишен опит още му е трудно да намери някои адреси.

Настаних се в резиденциалното градче Сан Педро – на 30-ина минути от центъра на Сан Хосе. Казвам 30-ина минути, но това е, когато няма задръствания. А те започват към 6 часа сутринта и продължават докъм 11 вечерта. Тъй като слънцето целогодишно изгрява рано, хората са много ранобудни. И всеки има автомобил. В Коста Рика няма метро, градският транспорт е само автобусен, а понятието „спирка” е относително. Защото на всеки двеста метра автобусът спира и качва пътници, които плащат директно на шофьора, за което билет не получават. Така се пести хартия, а шофьорите смятат със скоростта на машини. Градският транспорт е евтин – един билет е около 80 стотинки. Но такситата са съвсем друго нещо. От летището до Сан Хосе (около 20 километра) цената клони към 50 американски долара.

На летището поискаха да покажа билета си за напускане на страната, след което ми сложиха печат, че имам право да остана до 90 дни. Противно на информацията, че при напускане на страната със самолет се събират такси, на мен не ми поискаха нищо.

Валутата в Коста Рика е костарикански колон. Ориентировъчно курсът е 1 долар за 500 колона. Но официалният курс, който може да получите на летището, е 440 колона за един долар. Съветвам ви да обмените колони само за такси или градски транспорт, защото иначе почти навсякъде може да се плаща с долари. Дори банкоматите предлагат да изтеглите колони или долари. Страната е сравнително спокойна, няма армия, но все пак не оставяйте чантата си без надзор.

В Коста Рика има над сто вулкана, като 5 от тях са действащи. Аз успях да посетя два от действащите вулкани – Поас и Аренал. Поас е уникално място, вижда се кратерът на вулкана, а гледката не оставя никого безучастен! Разходих се и до националния парк Мануел Антонио, където срещнах трипръстови ленивци, различни видове маймуни, еноти, птици и игуани. По пътя към Мануел Антонио спряхме на мост, от който не ми се иска да падам! Вижте защо

Крокодили в естествената им среда.

Снимка: Деница Томова

Крокодилите не само изглеждаха гладни.

Ако се чудите какви подаръци да донесете от Коста Рика, съветът ми е да купите кафе. Отидох и до малка плантация, която произвежда кафе от много високо качество, но тъй като нищо не разбирам от кафе, избрах напосоки няколко вида. Майка ми е доволна от избора ми :-) Също така има различни сувенири от дърво и кожа, местни дървени бижута и всякакви неща от текстил. Няма да се чудите какво да харесате, изборът е богат. Пригответе се обаче за доста високи цени. В ресторантите храната е скъпа, но същото важи и за супермаркетите. Водата също е много скъпа, а чешмяната вода не е питейна. Бутилка от литър и половина в супермаркета е около три долара. А с температурите на въздуха определено ще се нуждаете от доста от живителната течност. Екскурзиите из страната също са скъпи, но определено си заслужава да отделите пари за това. Репелентът против комари е задължителен, както и слънцезащитните продукти, шапка и слънчеви очила. Пригответе си дребни за бакшиши, усмихвайте се повече и не се страхувайте да пътувате на екзотични места, които имат с какво да ви изненадат!

*Мотото на Коста Рика е "Pura vida", което в буквален превод означава "Чист живот", но смислово се превежда "истински живот".