Реклама

Фермата за щрауси в Долна Баня е създадена преди 11 години, но я посетихме за първи път едва миналата неделя, като целта бе да внесем малко разнообразие не само в нашето ежедневие, но и на двегодишното ни дете.

Създател на фермата е Елмира Димитрова – много лъчезарна и общителна жена, която дълго ни разказва за щраусите като животински вид, както и конкретни (понякога трагични) истории с нейните питомци.

Ето малко факти. Щраусът е дневна тревопасна птица, която не може да лети. Вижда не само много надалеч (3000 метра), но и цветно, за разлика от останалите птици. Може да тича със скорост 80 км/ч дълго време („от тук до София и обратно”), докато гепардът и другите котки спринтират по-бързо, но само за няколко секунди.

Най-древната птица, оцеляла до наши дни, живее сред природата около 45-50 години, а във ферми достига до 70-годишна възраст.

В Долна Баня в момента има 14 женски и четири мъжки екземпляра. На един мъжки е добре да има две-три женски, но липсата на свободна площ ограничава Елмира в отглеждането на повече мъжки птици, тъй като те се бият помежду си и трябва да са в отделни коридори, оформени на поляната с дървени огради.

Елма познава всички свои питомци по име – Ангел, Габи, Цецето (Цвети), Ая, която със своите 11 години е най-възрастната тук, и другите. Женските снасят по едно яйце на 3-4 дни в периода март – октомври. Когато навършат 15 години, започват да снасят през ден.

Щраусът е много плашливо животно, затова във фермата не трябва да се тича. Ниското прелитане на самолет и скорошен пожар в съседство са причина за няколко инфаркта. В такива случаи тялото на птицата се използва за месо, мас и кожени изделия, а от костите се правят дръжки за ками и ножове.

До XIX век щраусите са били масово избивани, защото често в стомаха им са откривали диаманти. Причината е, че животното поема доста големи камъни, за да подобри перисталтиката си, като понякога, благодарение на цветното си зрение, поглъща и диаманти. И докато другите камъчета се разграждат или изхвърлят, диамантите остават в стомаха им.

Бебетата на този черен африкански вид приличат на таралежи и Елма ще ви разкаже как се правят на умрели, когато от небето започне да се спуска граблива птица.

Това, че щраусите си заравят главата от страх, е мит. Просто в сухия период те ровят в пръстта, за да търсят спасителната влага.

Между другото, двегодишният ни син не обърна много внимание на щраусите, защото е влюбен в конете, а във фермата се оказа, че има... пони!

В магазинчето-ресторант към фермата можете да си купите щраусово яйце (голямо и тежко като пъпеш), българска козметика с щраусова мас, пера и други аксесоари. Да опитате крем карамел, направен с щраусово яйце, или омлет, за който обаче трябва да сте по-голяма група. Ще видите и бормашината, с която се пробиват големите яйца.

Можете да комбинирате разходката до фермата (80 км от София) с обяд и (или) преспиване в хотел Долна Баня, където има басейн с минерална вода и хубава градина с детски кът. Храната не е нещо изключително, но пък на вратата на ресторанта има надпис относно музиката, който ми хареса (вижте го в галерията снимки). Другите близки варианти за спане са в курорта Костенец (на около 15 км) или в Боровец (12 км).