Съвети за начинаещи планинари - част 1

От личен, 12-годишен опит

15 Юли 2016

Лятото е периодът, в който много хора тръгват за първи път на по-дълги преходи в планината. Ето пет съвета от моя 12-годишен опит в планинарството, за да си изкарате по-приятно и да не намразите този толкова приятен начин за почивка.

1. Бързосъхнеща тениска

Забравете за памучните материи в планината. Памукът задържа много влага и съхне бавно. Купете си от магазините за планинарска екипировка тениска или риза от изкуствена, бързосъхнеща материя. Колкото и да ви е изпотен гърбът от раницата, след нейното сваляне ще изсъхнете за 3-4 минути. Така си спестявате схващания, а при по хладно време и излишно мръзнене. Не се налага и да носите много фланелки, които да сменяте през 2-3 часа, както правят някои олдскуул туристи.

Ризата, ако е с дълъг ръкав, има още две предимства. Можете да навивате или спускате ръкавите в зависимост от времето, а с вдигане на яката да пазите врата си от слънцето и (или) студения вятър.

Изкуствените, бързосъхнещи материи ви дават и други удобства. Перат се много лесно и съхнат (логично) бързо. Ако изперете тениската веднага след пристигането си в хижата (хотела), тя ще е изсъхнала, преди да сте изпили третата бира за вечерта.

2. Никога с памучни чорапи

По същите причини, изброени в т. 1, горещо ви съветвам да изоставите памучните чорапи. Те задържат влагата до кожата ви, тя омеква и така се улеснява появата на пришки. Купете си от специализираните магазини поне два чифта хубави чорапи. Може да платите 20 лева за чифт, но си заслужава. Добрите марки посочват на етикета за колко градуса са подходящи чорапите. Летните модели са от материи, които наистина „държат хладно”. Зимните пък топлят добре, нищо че не са толкова дебели като плетените вълнени чорапи от баба. Вълната има своите предимства, но знаете колко трудно се пере и съхне.

3. Винаги с дълъг панталон

Пробвал съм да ходя с къси панталони през лятото, но това не е добро решение по няколко причини. Първо, трябва да мажете и краката с крем, защото изгарят. Второ, кожата винаги се надрасква от храсти, треви и други растения. Някои от тях предизвикват сърбеж (от алергична реакция или просто при зарастване на раната), което е много дискомфортно. Трето, във високите планини е достатъчно слънцето да се скрие за няколко минути, за да стане доста хладно. Освен това там често духа студен вятър, а краката трябва да са топли. Особено коленете.

И тук важи правилото да се купуват изкуствени материи, а не памучни. Горещо препоръчвам панталоните, които имат цип по средата на крачолите и стават къси. Така получавате 2 в 1. Ако сте газили в кал, вечерта в хижата можете да изперете само долната част.

4. Щеки

Оставете на байганювците схващането, че щеките са само за болни, хилави или лигави туристи. Вижте как ходят професионалните планински водачи и добре екипираните чужденци от алпийските държави – с щеки!

Щеките ви помагат чрез натоварване на ръцете да облекчите краката. Колкото по-стръмно е качването/слизането, толкова по-голяма е ползата от тях. На равен терен може и да не усетите голяма разлика.

Важно е да знаете, че трябва да походите ден-два, за да свикнете с щеките. Не се отказвайте на петата минута, след като някой приятел ви ги е дал за проба. След като свикнете, ще ви се стори неестествено да ходите без щеки. Все едно да обядвате без нож и вилица.

5. Шапка и карта

Дори и в облачно време е добре да ходите с шапка. Тя ще ви предпази от хладния вятър (резките температурни промени водят до главоболие) и от „лошия” ултравиолетов спектър, който преминава дори и през облаците. Добре е шапката да бъде с по-голяма периферия, за да пази лицето, ушите и част от врата.

Винаги носете и карта на района, в който се намирате. Ама не карта на баща ви от 1976 г., на която новите лифтове изобщо не съществуват, а сравнително нова. С актуалните имена на хижите и върховете. В Рила например връх „Георги Димитров” отдавна се казва „Малка Мусала”, а хижа „Борис Хаджисотиров” (основател на партийната организация в Самоков) отдавна си върна старото име „Грънчар”.