Реклама

текст: Васил Богданов

Във Вършец (95 км северно от София) всичко действа успокояващо – централната алея, потънала в прохладната сянка на чинарите, старите вили от 20-те и 30-те години на миналия век, носещи имена на цветя и жени, кукуригането на петлите, дворовете с ябълки, мушмули и лешници... Дори имената на малките улички успокояват – Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Елин Пелин...

Единственото, което ме подразни при престоя там миналия уикенд, бе липсата на малко по-адекватно обслужване. Спахме в чудесно реновирана жълта къща в центъра, в която обзавеждането е съвсем ново, но за закуска ни предложиха мазни и солени банички, купени от съседната баничарница. В събота вечеряхме в един от големите, 4-звездни хотели, където нощувката е доста скъпа, но ни сервираха първо основното ястие, после салатата. Малко нелепо е и красивата градска баня да не работи в неделя при положение, че минералната вода е една от основните причини туристите да посещават района. Дори името на града идва от това, че тук има „вряща” вода.

Разбира се, тези неудобства няма да ме откажат да отида пак във Вършец. Обичам малки градчета и села, където времето сякаш е спряло. Още повече, че имах удоволствието да науча за Вършец много любопитни факти от Йорданка Костова, която от 1973 г. до пенсионирането си работи в общината и е създала античния отдел на музея в града. Тя се занимава със събиране на артефакти и краеведство от цели 35 години.

Вършец трябва да се посети поне веднъж, защото тук е положено началото на балнеолечението в съвременна България. През 1910 г. се открива първата у нас държавна минерална баня. Първият й директор, д-р Дамян Иванов, е австрийски възпитаник и на него градът дължи втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина. Той носи от чужбина и много екзотични дървесни видове. Обърнете внимание на преките улички на Алеята с чинарите – всяка от тях е с различни дървета.

Преди 9 септември 1944 г. тук е идвал елитът на България. Заможните хора са наемали вилите за месец-два или направо за целия сезон, като са идвали заедно с прислугата. Пътували са с влак до Берковица, а оттам с файтони, като са спирали в Клисурския манастир (четвърти по големина в страната ни) за обяд и почивка.

Тук са отсядали Иван Вазов и Дора Габе. През лятото във Вършец са идвали софийски оркестри, бил е командирован и театър „Одеон”. Принц Кирил често е играл на рулетка в казиното, заради което от „Банско” хората започват да му казват „Царско”. По времето на социализма то се използва за стол на почиващите, а от 1992 г. е затворено и сградата се руши.

Йорданка Костова ми разказа и за срещата си с поета (и депутат в Седмото ВНС) Йосиф Петров. Сладкодумецът е присъствал през 1938 г. на първия конкурс Мис Вършец. За добро или зло, той не е могъл да ухажва претендентките, защото е бил тук на меден месец със съпругата си.

Пътят до Вършец

Ако тръгвате от София, не се подлъгвайте по съвета на bgmaps да минете през Своге само защото този маршрут е с няколко километра по-кратък. Пътят през Своге е красив (не и за шофьора, който трябва да следи многото завои), но е доста по-бавен. Царският път е през Петрохан. А нали отивате в курорта с „царското” казино.