Реклама

Обичайното обяснение за произхода на думата “бърбън” е свързано с окръг Бърбън в Кентъки, който навремето е бил доста по-голям от днес и сега се нарича “Стария Бърбън”.

Царевичното уиски се е правило от местни производители, разпространява се из окръга и е щамповано с името Бърбън. Затова хората започват да наричат уискито от Кентъки по този начин, за да го разграничат от напитките от другите региони. Окръг Бърбън е наречен така на кралската фамилия Бурбони, която е дала крале на Франция, Испания, Сицилия, Неапол и др. Има и друго обяснение и то се свръзва с популярността на уискито в Ню Орлиънс, където пиячите са търсили уискито на улица Бърбън.

Въпреки че родината на бърбъна е Кентъки, не е задължително това уиски да идва непременно от този регион. Това, което прави бърбъна бърбън, според федералните стандарти за дестилирани напитки, е:


-да са произведени в САЩ
-да са дестилирани от микс от зърнени продукти, в който има поне 51% царевица
- да е отлежало е в нови, дъбови бъчви, които са били овъглени.
- да се дестилира до не повече от 160 proof, слага се в бъчва да отлежи на 125 proof и се бутилира на 80 proof.

Направен по този начин, бърбънът трябва да отлежава две години, за да бъде наречен “чист бърбън”.

Proof е мярка за алкохолност в САЩ, която преизчислена в спиртни градуси се равнява на половината от другите градуси. Така, ако бърбънът в бъчвите е 125 proof, това означава, че алкохолното му съдържание е 62.5%.Терминът идва от Британия през 18 век, където моряците проверявали дали в провизиите от ром няма налята, вода като са сипвали барут в спирта и после са го палели. Ако барутът се възпламенял, значи ромът е бил добър.

Миналата година в Кентъки производителите напълниха 1,007,703 бъчви с бърбън. Милионът не беше достиган от 1973г. и така запасът от уиски в щата стана 4.9 млн. бъчви. Сега в Кентъки има повече бъчви бърбън, отколкото е популацията на щата - 4.3 млн.души. Данъците върху уискито за 2012г. са възлезли на 1.7 млрд.долара

Корените на бърбъна не са добре документирани, но известната легенда гласи, че баптисткият проповедник Илайджа Крейг е отговорен за него. Според преданията Крейг е използвал стара бъчва, за да отлежи вътре малко домашен алкохол и за дезинфекиця е овъглил бъчвата, което придава уникален цвят и вукс на напитката. По-вероятно е обаче бърбънът да няма един откривател. Царевичното уиски се прави в Кентъки, доста преди Крейг да дойде от Вирджиния, а овъгляването на бъчвите е по-стара традиция.

Понякога може да се види бутилка с надпис бърбън от царевично уиски. Това не се отнася до вкуса, а означава,че уискито е направено по технологията на “царевичната каша”, в която “кашата” - смес от зърно, малц и вода съдържа някои форми на старата ферментирала и използвана каша. Това помага за запазване на химическия баланс на новата каша, спира появата на чужди бактерии и запазва консистенцията на партидата.

Друг термин, който можете да видите на бутилките с бърбън е Bottled-in-Bond или Bonded. Това означава, че бърбънът е бил правен в една дестилационна, от един производител в един сезон, отлежало е поне 4 години във федерално хранилище и е бутилирано на 100 proof.
Този бърбън се появява през 19 век, когато някои производители искали да изкарат бързи бари от остри, неотлежали бърбъни и добавяли всичко - от плодови сиропи до тютюн, за да подобрят вкуса. Това позволявало на тези производители да завладеят голяма част от пазара. За да спрат това, другите производители настояли в Конгреса да прокарат специален закон през 1897г., с който тяхната продукция да бъде брандирана от правителството със знак за качество.