Актьорите Анастасия Лютова и Пенко Господинов са заедно на сцената и в живота от 17 години. Двамата имат над 50 роли в театъра и киното. Участват в постановки на Малък градски театър "Зад канала", Театър 199, Театрална работилница "Сфумато". Двамата са преподаватели в НАТфИЗ. "Белези" е първият сериал, който ги събира и на малкия екран. В него Анастасия Лютова играе едната сестра - Надежда, а Пенко Господинов е завърнал се сърдечен хирург от Чикаго -Боян. Героите им имат общо минало, от което и двамата не могат да избягат.

За това какво е да споделяш личния и професионалния си живот, какво е общото между тях и техните персонажи, какво е усещането да снимаш за сериал и други, двамата разказа пред в-к 24 часа. Цялото интервю можете да прочетете тук.

- Живеете и работите заедно, но за първи път сте двамата и на малкия екран. В сериала "Белези" Анастасия е едната сестра - Надежда, а Пенко - завърнал се хирург от Чикаго. Какво е чувството да сте заедно пред камерата?

Пенко Господинов: Аз се чувствах много добре, защото виждам как с времето нашето партньорство по странен начин се развива и става по-пълноценно. Досега във филм не сме били заедно, предимно в театъра. За мен беше много приятно, когато имах сцени с Анастасия. Вечер ги обсъждахме, работехме върху текста.

- Приличате ли си по нещо с образите в сериала?

Пенко: Неизбежно е, щом са ни избрали за тези роли, явно са си ни представили в тях. По нещо сме сходни с характерите им.

- Снимките натоварени ли бяха?

Анастасия Лютова: Натоварени бяха. Големите роли в един сериал са голям ангажимент. Изисква се много време и енергия, но сега имаме време да си починем.

- Какво е най-важното послание, което оставя сериалът "Белези" у зрителите?

Анастасия: Има ги всички възрасти в сериала - от проблемите на младите хора, които тепърва избират попрището си в живота, до поколението на техните родители. Историята е в тесен кръг, затворена между рамките на едно семейство. Интересни са взаимоотношенията на доверие и обич, на тайни и кризи. Темите за различните класи в обществото, за отношението към успеха, за домашното насилие са заложени.

Пенко: Има една червена нишка, която пронизва всички епизоди и персонажи - темата за истината и как човек се примирява със собственото си минало, по какъв начин трябва да се одобриш с миналото, за да продължиш напред. Какви са начините, дали като криеш, дали като лъжеш или като се изправиш очи в очи с онова, което е било, проумееш го, за да не го повтаряш и товарът на миналото си остане някъде там. Иначе той те прегъва и не можеш да продължиш.

- Карате ли се често, след като сте заедно и на сцената, и вкъщи?

Пенко: Има такива моменти на лека изнервеност, която неусетно преминава в други децибели, но това си е част от живота.

Анастасия: Ние за репетиции, за професионални неща много сме спорили, чак карали не.

- Помагате ли си, когато някой има представление или когато ще играете заедно на една сцена?

Пенко: Когато някой от двама ни на следващия ден има ангажимент, вечер си помагаме. Случва се да подавам текст, тя отвръща и обратното.

Анастасия: Страхотно е, когато имаш някого до себе си, с когото може да споделяш професионалните си вълнения и знаеш, че той ще те разбере.