Реклама

Иван Лечев няма нужда от представяне. Той е едно от най-знаковите лица на българската музикална сцена от началото 80-те години насам и продължава да свири с част от най-значимите рок групи - ФСБ, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Фондацията...

Като треньор в музикалното шоу „Гласът на България" по bTV той има шанса да работи с много млади таланти и да ги насочва в музикалния им път. Той застава и зад една важна инициатива - набирането на средства за възстановяването на Националния студентски дом в София.

Сградата се намира в самото сърце на града - срещу Народното събрание. Обявен за културен паметник от местно значение, Националният студентски дом е базата на Младежкия театър до големия пожар през 2001 година, който засяга покрива и задната част на сградата, откъм ул. „Аксаков". Унищожени са сцената и всички декори. 

17 години години по-късно започва акция по възстановяването й, а сега в нея може да се включи всеки. Средства от есемесите, с които зрителите на „Гласът на България" подкрепят своите фаворити по време на живите концерти, ще бъдат дарени от bTV Media Group за възстановяването на Националния студентски дом. В рамките на инициативата със съдействието на радио N-JOY са заснети и специални видеоклипове с финалистите от предаването.

Иван Лечев разказа повече за идеята пред Webcafe.bg:

Разкажете повече за инициативата за възстановяване на Студентския дом. Каква е връзката ви с него?

Подкрепям каузата на „Гласът на България" с цялото си сърце. Първо, не знаех, че в Студентския дом е имало пожар, но знам, че сградата от години е абсолютно изоставена - тази сграда, която фактически е на пъпа на София.

Аз съм по някакъв начин много свързан с нея, защото първият концерт на ФСБ изобщо в историята на тази група беше в Студентския дом. Дотогава бяхме предимно студийна група и нямахме самочувствие, че бихме напълнили голяма зала. Нямахме идея колко хора биха дошли. Но когато видяхме целия площад зад Коня (Паметника на Цар Освободител) пълен с хора, които не можаха да влязат, разбрахме, че трябват по-големи зали и нещо не сме предвили правилно.

Остана ни хубавото отношение към това място. Там се провеждаше и младежки конкурс за поп песни. Имаше един оркестър „Метроном" - аз съм свирил с тях поне два пъти на тази сцена. Младежкият театър се помещаваше там известно време, преди да си намери сграда. Беше си едно много приятно място за културни събития.

Аз съм свикнал да гледам на Студентския дом като на културно средище. Изведнъж всичко изчезна - появи се чалготека отдолу за дълги години, след това - друга чалготека. Изключително щастлив съм, че на такова възлово място в центъра на София ще има пак културно средище. Това е много важно, особено за хората като мен, които се занимават с култура и изкуство.

А „Гласът на България" вече влиза във фазата, в която ние, треньорите, нямаме думата. Каквото сме направили дотук, сме го направили и вече гласуват нашите зрители. Средствата, събрани от есемесите от хората, които гласуват по време на живите концерти на 25 май, 2 и 9 юни, ще отидат за възстановяване на Студентския дом. Да се надяваме, че ще се гласува много масово, за да се съберат много пари. Това е целта на инициативата.

След този първи концерт с ФСБ колко пъти сте се завръщали на сцената на Студентския дом?

Не мога да кажа точно, поне два, но това е преди много години. Днес ме питаха кога е бил този концерт и не можах да се сетя. Помня събитието, но не и датата. Това са 40 години в най-добрия случай. Тогава съм бил на 20 и няколко години, а човек на тази възраст не се замисля много-много за години и дати.

Тогава ФСБ започва развитието си като група. Чувала съм, че сте започнали с кавъри, как се развиваха нещата за вас в началото?

Ние направихме репертоар от кавъри, защото тогава нямаше компании, от които човек да си наеме озвучаване, осветление... Тогава си купувахме всичко сами. По това време нямахме средства и единственият начин беше да се замине за чужбина. Ние точно така направихме - пътувахме, ако не ме лъже паметта, осем години: всяка година за по 6-7 месеца. Абсолютно всяка стотинка инвестирахме в себе си - музикални инструменти, озвучаване, осветление. Даже първата апаратура, с която свирихме, сами си я бяхме направили с много компетентна помощ от инженери и специалисти.

Такива бяха времената и въпреки всичко успявахме да се справим доста добре. Даже до ден днешен в „Балкантон", където аз имам студио, още стоят някои от тези боксове с големи бели надписи "ФСБ".

Беше доста тежка работа и не изпитвам особена носталгия по този живот, въпреки че това ни създаде много сериозни трудови навици. Човек като свикне да изисква от себе си много, това му остава за цял живот.

Цялото интервю четете в Webcafe.bg

ПОСЛЕДНИ

Реклама