Световният риалити формат "Смени жената" стартира в България no bTV през 2017 г. и взаимоотношенията между двойките продължават да вълнуват аудиторията. В третия сезон на предаването на фокус са теориите за щастие на семействата. За да разберем по-добре кои са тайните и враговете на щастието, както и защо ролите на мъжа и жената са разменени, разговаряме с психоложката на риалитито Елена Димитрова-Ангелова. Всеки вторник в 9 ч. тя анализира "тайните съставки" за щастлив семеен живот по радио N-JOY в рубриката "Загубени в превода".

- Госпожо Ангелова, анализирате събитията в едно доста провокативно предаване - "Смени жената". Защо предаването не се казва "Смени съпруга"?
- Вече доста дами около мен питаха кога ще има "Смени мъжа", за да участват (смее се). Само че, какъв е смисълът да смениш този, който и без това е в периферията на събитията в дома? Въпреки че, както се вижда в предаването по bTV, вече и на нашата географска ширина има заченки на равноправното партньорство, в което домакинската работа не се нарича "женска", а я върши този, който е по-малко ангажиран в професията. Трябва да признаем, че все още властва моделът, в който мъжът си "тежи на мястото", докато си пие ракията. Служим вярно на синовете си, които често се отглеждат без бащи, лишаваме ги от възможността да се научат да се грижат сами за себе си, за дома и за дрехите си, после ги предаваме на съпругите им, за да продължат великото дело на майките. После пък започваме да роптаем, че мъжете били слабия пол, не можели да носят отговорност, били безпомощни в кухнята... Кастрираме ги със саможертвата си на майки, съпруги, сестри и после търсим принца сред тях.
- Какво би накарало един човек да влезе в чужд дом? Това е опит да намерят себе си, или опит да разберат дали могат да избягат от своя свят?
- Мотивите могат да са различни -опит човек да разчупи монотонността на дните, да излезе от зоната си на комфорт, да се промени моделът, да се придобие нова гледна точка. Форматът дава възможност да се погледнеш отстрани и да станеш по-толерантен към различните модели, като противопоставиш твоите ценности. Друг път мотив може да бъде да се популяризира кауза, в която семейството вярва или пък да се сподели рецептата за щастие. Има, разбира се, и известна доза ексхибиционизъм.
- Кога един човек иска да избяга от кожата си? Защо?
- Поради същата причина, заради която би избягал от друго нещо защото не го харесва, то вече не му е уютно, омръзнало му е, страхува се от него... Казваме, че човек "излиза от кожата си", когато се ядосва, т.е. има неприемане на ситуацията, в която се намира и липса на стратегия как да я промени.
- Според вас българинът щастлив човек ли е?
- Има щастливи и нещастни българи, както и виетнамци, турци и т.н. Щастието няма националност. Нещастни са хората, които нямат усещане за значимост, за сила, за лична граница, за принадлежност, и тези, които са свикнали да обвиняват другите за начина, по който се чувстват - партньорът, родителите, общината, държавата... Слава богу, стават все повече българите, които вярват в себе си, поемат отговорност и правят най-доброто, на което са способни и в отношенията с другите, и в работата, и на улицата.
- Можете ли да изброите основните неща, които правят хората щастливи?
- Щастливи и здрави са хората, които са в мир със себе си, казват това, което мислят и работят това, което обичат.
- А кой е най-големият "враг" на щастието?
- Убеждението, че щастието ни зависи от поведението и действията на някой извън нас, е голям капан. Очакването партньорът/колегата/ шефът/ правителството да ни го случат щастието, е негов убиец. Както и това да отлагаме щастието за "тогава, когато" - когато си купя жилище/забогатея/ родя си бебе/замина в чужбина... Щастието е вътрешно състояние, а не постижение. То е в пътуването, а не в самото пристигане. Сравнението с другите ни вкарва в усещането за недостатъчност и краде щастието ни, както и това да живеем така, че да отговаряме на чужди очаквания и ценности, докато потъпкваме своите... Излиза, че враговете на щастието го дебнат в засада. Спасява го осъзнаването, че то е личен избор и доверието, че всичко, което ти се случва, е за твое най-висше благо - дори и гадните неща. Знам, че е трудно да останеш толкова дзен, когато преживяваш нещо като несправедливо, нараняващо, застрашаващо те и т.н., но това са уроците на живота. Ако не ги усвояваме с лекота, стават все по-натрапчиви и трудни за смилане.
- Има ли различни видове щастие, какви са те?
- Благодарността е щастие, любовта - също. Малките неща, големите постижения, усещането за принос, за принадлежност, удоволствията и още хиляди неща могат да засилват вътрешното ни усещане за щастие. Въпросът е позволяваме ли си това? Накъде гледаме - към това, което имаме, или към липсата?
- Може ли един човек да бъде щастлив в семейството си, но нещастен на работното място (и обратното)? Каква е връзката между семейния живот и успешната кариера по отношение на щастието?
- Колкото по-удовлетворен е човек в личния си живот, толкова по-леко понася случващото се в другите сфери. Дори в пирамидата на Маслоу за йерархията на потребностите нуждата от принадлежност (т.е. да имаме любов, семейство, общност) е по-базова, отколкото тези, свързани с увереността и усъвършенстването. Твърди се, че ако потребностите на по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да мине на по-високо ниво. От друга страна човек може да намира щастието си в професионалната реализация и да е ориентиран към постиженията и успеха - това пак вдига общото усещане за удовлетворение. Рано или късно обаче ще има нуждата да сподели това.
- В днешно време, както забелязваме и в "Смени жената", много често се случва мъжът и жената да имат разменени роли. Възможно ли е да съществува семейно щастие и хармония в дългосрочен план при такава смяна на ролите?
- Ролите все повече се размиват в съвременния свят. Отдавна сме извън историческото време, в което мъжете са ловци и войни, а жените събират плодове и корени и носят децата си на гръб. Семейната хармония зависи от синхрона между ценностите на двамата партньори и може да съществува във всякакви варианти, стига това да не се преживява като компромис или принуда за някой от двойката. Това бе и основна дискусионна тема наскоро в рубриката "Загубени в превода" по радио N-JOY.

Цялото интервю четете в "Труд".