Реклама

21 награди Грами, няколко албума в класацията на критиците „The Greatest Records of All-Time”, собствена музикална компания, режисьор и моден дизайнер – Кание е.

Във време, когато обществото ни е пълно с псевдо индивидуалисти, които могат да избягат от стадния си инстинкт само на цената на загубена човечност, обикновена поза или на някакъв осакатен хибрид между двете, Кание всъщност е най-естественият отговор на природата.

Самохвалството в рапа не е ново – още от Wu-Tang Clan, през Guru, The Pharcyde – където все още съществува социалният елемент в текстовете; през Ludacris, Dr. Dre и например – 50 Cent, та чак до Lil Wayne (hell, no!) или по-интелигентни нови Ghostpoet или Tyler, The Creator… Всички те използват микрофона, за да кажат „Аз съм най-добрият, нига!” Ако се замислиш, дори и фристайл батълите са точно същото мерене на пишки – никой не би признал дефицити, без да изтъкне тези на опонента.

Защо тогава Кание „дразни“ толкова?

Сериозно - ако някой каже, че Кание Уест не е талантлив, вероятно е музикално неподготвен или глух. Или просто е от онези позьори с непризнат стаден инстинкт, описани по-горе. Не е необходимо да харесваш музиката му, за да оцениш, че Кание оригинално експериментира с бийт, електроника, инструменти, семпли и вокали. Нещата му не приличат на другите по радиото, а дори и да е така – винаги го има онзи много ясно различим Кание-почерк, който просто си е негов. И на всичкото отгоре е успешен! Май загадката започва по мъничко да се разплита – как може господин Уест да е толкова безпардонен, да е откровен задник, въпреки това – уверен и да прави точно онова, което му харесва, то да е толкова различно и ДА Е УСПЕШЕН? Невъзможно… ама е.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos


Естествено, ако слушаш по-внимателно, ще чуеш и усетиш, че Кание може да е и доста чувствителен в музиката си – виж например “Heartless”, “Love Locked Down”, “Homecoming” или “Runaway”. Чуйте и други. Той е емоционален не само там – неотдавна избухна нечовешки скандал между Кание и водещия Джими Кимел. Заради рубрика в шоуто му, в която малки деца имитират звезди – пародийно и успешно. Нещо като „Бай Брадър”, ама по-забавно.

Кание се обиди.


Има ли изненадани? Той е човекът, който пее „I am a GOD”, все пак! Егоцентричен е и си знае това, дори го изтъква. Но нали всички днес сме толкова мили и скромни, просто така, между другото страдаме от нарцисизъм. А той си казва и настоява, че е в правото си да е такъв – светотатство, сквернословие. В общество, където егото е на първо място, но рядко носи успех, един успешен и по-добър „ти” определено дразни.

Как той е БОГ, не е, аз съм!

А на Кание не му дреме и докато прави успешни албуми, яки и идейни, изпипани до последната бяла якичка клипове и дундурка бебчето си – всичко му е наред ,без междувременно излишно да скромничи.

Защото всички са богове. Само дето не останаха вярващи.