Реклама

След почти година с трейлъри, тийзъри и с оргазмени плакати, "Нимф()манка" най-накрая излезе, за да развее задник и да замисли хората по въпросите за секса, чувствата и импулсите, но най-вече - за невъзможния мир с това, което си, ако според теб не чертаеш крива в графиката на “нормалното”.

Темата за секса на голям екран преди, сега и завинаги оставя запотени от нетърпение очила и влажни бакенбарди. Но ако някой очаква "Нимф()манка" да е весело софтпорно с кофти сюжет, значи не е запознат с филмите на Ларс фон Триер. А той все така обича да разравя прецизно със скалпел и до кокал тъмните тъкани на човека и да оставя у зрителя разпиляно чувство за безнадеждност. И макар първата част на "Нимф()манка" да не е скандална с друго, освен с откровеността си към човешката психика и физиология, каквито - по една или друга причина - не сме свикнали да виждаме често на екрана, все още очакваме в следващата част да ни отвърти главите с неприязън и онова същото усещане за улица без изход, в която се чудим защо изобщо сме влезли.


С мощен трак на "Rammstein" и страховито красиви кадри, филмът внимателно ни вкарва във вселена, изпълнена с хубави тела и със симпатичната, но много празна душа на главната героиня Джо, прогнила във времето от тишината на самообвинението. И както и да изглежда на пръв поглед (и от всички трейлъри и плакати), всъщност част 1 на "Нимф()манка" използва секса като фон за пасивно-агресивната битка със собствените демони и с чувството за вина, които в крайна сметка даряват облекчаващото чувство на тиха самоомраза, с което не искаш да се разделиш (почакайте и ще видите).


Докато се забавляваме с надпреварата на две малки нимфи (в ролите - Стейси Мартин и Софи Кенеди Кларк) за най-много случайни партньори, забърсани във влака или пропускаме покрай очите си кратките кадри със сексуални изживявания “понякога с по 8 или 10 любовника на вечер”, всъщност дъхът ни секва при отношенията между бащата и Джо (Шарлот Генсбур) и пред нагнетяващото усещане за нейното собствено неодобрение към това, което е. “Аз съм лоша” - изповядва се Джо пред случайно намерилия я на улицата мъж, но той, както и зрителят, не й вярва.