Защо онлайн пиратството отрезви музикантите

Вижте една дискусионна тема, която има няколко гледни точки

Реклама

Международната федерация на звукозаписната индустрия публикува своя годишен доклад „Звукозаписната индустрия в цифри“. В него накратко става въпрос за общите приходи от търговия на записана музика, които са намалели с 3.9 % през 2013, освен в Европа, където има растеж. САЩ са лидери на световните музикални пазари, но има значителен растеж на развиващи се пазари като Аржентина (68,5%), Перу (148.5%), Южна Африка (106,8%) и Венецуела (84.9%).

Добрите новини за Федерацията са, че приходите от дигитални канали се увеличават с 4.3% през 2013 г, а приходите от стрийминг и дигитални абонаментни услуги за достъп до музика се увеличават с 51.3% през 2013 г, преминавайки за първи път границата от 1 милиард щатски долара.

Ако оставим на страна индустрията да се порадва на цифрите, може да помислим дали все пак тя не продължава да упорства с различни средства срещу очевидната действителност. В следващите редове ще стане въпрос не за защита на пиратството, а за връщането към началото и ползите от това.

Преди векове музикантите - странстващи менестрели и трубадури са обикаляли от град на град и от държава в държава. Навсякъде те са изпълнявали творчеството си пред различна публика и за това са получавали пари, храна или подслон. Както всички останали, те сами са се издържали от това, което могат да правят, и са го правили през цялото време, защото това е било призванието им.

Няколко века по-късно музиката е станала супер-масова - лее се от радиа, касетофони и телевизия. Предизвиква културни революции, модни тенденции, социални диалози, има стилове, подстилове, има музикални магазини, има лейбъли, договори, продажби, маркетингови стратегии, планиране, огромни фенски бази.

И лека-полека музикалната индустрия научи музикантите, че това, което трябва да направят е да измътят един албум, да им го пробутат и лейбъла да го продаде.

В зависимост от това, което групата е направила в началото и това, което е останало след намесата на продуцента и компанията, албумът се продава добре или не се продава добре. И този затворен цикъл работеше перфектно, докато не му мина историческият момент. В 2014г. всякакви хора продължават да твърдят, че онлайн пиратството пречи на музиката. Погледнато от различен ъгъл, дали пък всъщност пиратството не помогна на музиката?

Разбира се, това е изключително спорен въпрос, но все пак - дигитализацията и възможността за безплатен даунлоуд върна музиката към корените й, защото заобиколи една изкуствено създадена система за разпространение.

Музикантите и мениджърите им разбраха, че няма смисъл да чакат приходи от албуми, защото вече трябва да се надпреварват с интернет. И съответно трябва да се върнат към класическия път на музиканта - дори групи като Rolling Stones и U2 се видяха принудени да правят това, което музиканитте винаги са правили преди лейбълите. Просто отиват някъде и свирят за пари. После отиват другаде и правят същото. Ако на хората им хареса албумът на изпълнителя, купуват си го. Ако не им хареса - не си го купуват. И това е доста по-добра схема от тийзъри и сингли. И е доста по-честно.

С други думи, музикалната индустрия не е за оплакване, просто защото не може да направи нищо по въпроса. Бандите ще продължат да пътуват и да си изкарват хляба предимно или основно с концерти, а след време голяма част от албумите им ще се финансират с краудфъндинг, а не от лейбълите.  

Музикалната индустрия не е за оплакване и по друга причина - ако не беше тя, Майли Сайръс щеше да е просто жена, която пее с вагината си някъде по кръчмите и това нямаше да е никакъв проблем за музиката като цяло. Няма смисъл да  оплакваме и музикантите повече от лекарите или таксиметровите шофьори, просто защото сега музикантите работят като всички останали - правят, това, което могат, и получават, колкото получават.