Реклама

Причината да не познавате Ангел Каспарянов - като вокал на Сепуко 6 или лицето зад проекта ДедStar - се крие в проблемите на родната музикална сцена, за които си поговорихме с Ангел надълго и нашироко.

Ако пък познавате Ангел, известно ви е, че не само сърцето му е в музиката. Главата му е там също - може да не харесвате песните му, но ще усетите, че музиката му е изживяна, но и мислена - с акъл е.

Не ви запознавам с Ангел, защото искам да го харесвате, а за да се знае. Харесвам "да се знае" - обогатява избора. Изборът е злато и отговорност и не очаквайте, че броим "палци нагоре" и "палци надолу". Палците не са важни. Само да ги има... че безразличието е тъпо.

Занимаваш се с музика отдавна – повече от 20 години, със Сепуко 6, а от известно време и самостоятелно, и през цялото това време си част от т.нар. ъндърграунд сцена. Защо е така – въпрос на избор, въпрос на възможности (или липсата им) или става въпрос за "гостоприемство" от страна на другата сцена, където се случва известността в България?

И двете – и въпрос на избор, и на гостоприемство. Винаги съм вярвал, че нещата трябва да се случват по естествен път. И те се случиха от Сепуко 6 насетне - имахме пик, започнахме по-рядко да правим лайфове. Не гледахме на сцената, като на пазар. И това беше и грешка, и предимство. Направихме 3 албума и EP в условия, в които други се разпаднаха.

Всъщност, от 12 години се занимавам с медии и, въпреки възможностите ми, никога не съм се възползвал, за да се самопоканя в предаване или да извличам някакъв дивидент. Не съм се молил, не съм сключвал бартер. Напротив – помагал съм на супер много музиканти. С каквото мога. Познавам ужасно много хора, които биха ми казали, че съм постъпил глупаво. Сега обаче имам лукса да говоря за проблемите без притеснение, че дължа някому нещо.

Гостоприемството на голяма част от българската аудиторията се случва на принципа на кавъра или напомнянето на нещо. Тази аудитория е готова да назове „артист” всеки, който има 50 кавъра и едно авторско парче. Тук самоинициативата в аудиторията е малко над нулевото ниво. Извън клубовете с кавъри и талант шоута, аудиторията трудно припознава или въобще иска нещо ново.

След Анимационерите, Apeman и още едно-две имена трудно може да се посочат повече от една-две банди или артисти, които можем да кажем, че са нови, в смисъла на развили традиционната музика и все пак да са комерс, в добрия смисъл на думата.

Болшинството българи са гостоприемни в най-традиционния смисъл – на маса, с мезе и за фон поп-фолк, рок–чалга, и секс поп музика. Затова групи и изпълнители, като Сигнал, Гергана, Мариана, Засмяна и т.н., ще продължават да топят китарите и ще са вечно на почит. В това няма нищо нелогично – това е мисленето на българския потребител и тези артисти предполагам са си ОК – според тях това иска масата и това предлагат.

Това е доста страшна присъда и има не малко хора, които основателно ще се засегнат от твоите думи, защото това, което описваш не са те. Аз познавам такива, ти познаваш такива. Много хора ще прочетат това интервю и няма да им хареса не защото това, което казваш, не е истина в някаква степен, а защото ги изключваш от картинката. Те съществуват и са готини и им се слуша готина музика, дори твоята музика, а ти генерализираш. Кажи им нещо хубаво? Или не искаш?

Хубавото е, че все още я има малката част, за която говориш и тя не се страхува да желае промени на сцената. Много е радостно, че групи като Smallman пълнят клубове не само в България, но и навън. Яко, че, напук на системата, има хора, които не спират да правят нова музика. Няма начин да не се променят нещата. Идва ново поколение със своите изисквания. Те имат шанса да бъдат смели. А и смятам, че до няколко години източноевропейски артисти ще се налгат все повече на западната сцена. Това е неизбежно.

Колко струва да пробиеш на музикалната сцена в България и струва ли си? Искаш ли да се случи на теб известността, с която се хвалят някои поп и напоследък хип-хоп изпълнители у нас?

Пробивът е много хлъзгаво понятие, когато става въпрос за българската сцена, и струва ясна преценка затова дали искаш да си истински артист или просто изпълнител със стайлинг само за видео и пълна промяна 15 минути след края на снимките, когато всичко специално от теб си тръгва, заедно със стилиста за 100 кинта на ден, а ти оставаш с джинсите с коленца и пуловера на топченца.

Ако ти не искаш да променяш себе си и аудиторията си, да я провокираш да те чуе, ако нямаш идея от целта си като артист, ти ставаш част от вълната, в която попадат и изключителни смешници. Не мога да си представя, че има хора, които доброволно са допускали Румънеца и Енчев, Устата, Ухото и т.н. в ефира си, на страниците си и т.н. Познаваш ли чужд артист, който е станал известен с факта, че е носил панталоните и колана на друг артист? Това е сцена без никаква традиция. Сцена без ясни критерии, защото ги поставят самите изпълнители. Те са стигнали тоталното дъно - да си правят публична самооценка, казвайки "това е едно прекрасно праче, новият ми хит ...", защото няма музикална критика. С изключение на няколкото сайта за алтернативна или тежка музика, никъде не можеш да попаднеш на рецензия за модерна българска музика. 

Ако говорим за пробив, като печалба от участия, гарнирана с някакъв необясним медиен интерес, трябва да имаме предвид, че тук има поп изпълнители, които се справят доста добре финансово. Двама, трима, криви, прави - има. Но те живеят в ада на изключително посредствената си аудитория и нейната безвкусица, и на гърба на тоталното безразличие на общата маса към техния продукт. Трагедията е в това, че, понеже на никого не му пука за тези изпълнители, те имат шанса да продъжават да пръскат своя фалш и измамност пред група редактори и приятели, които крият жестока истина, срамна малка тайна. Така се стига до ситуацията, в която се намираме – необяснимо много имена и почти нулев интерес към тях. Реално проблемът се корени в липсата на истинска конкуренция, това пък е свързано с липсата на пазар и т.н. Такава може би има до известна степен в хип-хоп средите, но на някакво наше си, българско ниво.

Музиката, която правят голяма част от популярните ни изпълнители е демоде, сравнена с това, което е модерно по света, но по-лошо е, че това никой не го казва. Затова не се говори, защото няма кой да го говори. Тези имена са същите, които утре ще ти потрябват за списанието, предаването и т.н. Затова се прави „евала”. От тази гледна точка, да пробиеш означава да пееш едни и същи мелодии с големи компромиси или пък да се правиш на някого, защото ти си достатъчно обикновен за пробив. И всичко това, за да стигнеш до цена 3-4-5 000 лева за участие, когато ти дойде поколенческия ред и да си наясно, че няма никакво мърдане от "бартера", в който пребиваваш за период от време, в което си готов на всичко.  

Или да правиш музика, която не харесваш в името на това да си популярен. Това е в разрез с разбиранията ми като артист. Не е цена, която бих плащал. Аз съм известен точно толкова, колкото съм засулижил сред аудиторията, която слуша моята или подобна музика. Целта ми не е да завладея селото, а кротко да продавам на малка част в града такъв, какъвто съм и, дай боже, навън. Сега поне има възможности затова.

Снимка: Евгений Милов



Чела съм твои коментари в социалните мрежи по повод дискусиите за проблемите на българската музика, в частност - проблемите на артистите и техните права. В коментарите си споделяш, че според теб има пропуски в диалога, че той не се води правилно, от правилните хора и не се посочват истинските проблеми. Правилно ли съм разбрала и какво и кой липсва от тези дискусии според теб?

Генерално липсва култура за водене на диалог в участващите. Едните много искат да кажат нещо на всяка цена, но не знаят какво. Другите имат да кажат нещо, но пък не знаят как. И двете страни обаче са силно активни. Съответно няма чуваемост и резултатност. От това се възползват по-самоуверените и става ад.

Артистите не посочват проблеми поради две основни причини – те не ги осъзнават, защото и останалите като тях правят същото – значи е нормално. Приели са настощята ситуация за норматив. Но мълчанието е най-вече заради сервилността им към общественото мнение и силните на деня – медии, притежатели на клубове и т.н. А те реално имат общи проблеми – някъде парата свършва.

Иначе, от генералните проблеми, основният си остава липсата на адекватна адaптация на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) към времето на прилагането му, но то си е цяла епопея и затова си има общи събрания на дружествата, в които може да се гледа в определна посока, при желание за присъствие на членовете им. След това следва адската мъка с личната култура на политиците ни. Шок! Но това е дълга тема, която трябва да се разисква на друго място и от всички, а не само от музиканти.

За мен много голям проблем е и фалшът сред артистите ни. Сякаш те се опитват повече да убедят себе си, че са истински, отколкото да убедят публиката. Мога да давам примери с часове. Това се толерира от неадекватни хора по предавания, списания, сайтове и прочие. Далеч съм от мисълта, че другаде го няма, но при нас е ужас, защото пазарът е много малък, а желанието за пробив - силно. Това направи положението в музката страшно – има хора, които си въобразяват, че са някой друг. На такива хора казвам "Fuck off!"

За поп музика няма смисъл да се говори. Тя тотално не знае къде се намира. Българският поп артист е феномен. Той не обича да научава нещо за музиката си, защото реално тя е на много по-заден план от всичко, заради което се мори. Той саможертвено ще гостува в готварско предаване. Ще покаже мизерния си живот пред репортер, който му гостува в дома. И всичко това ще е по-важно от музиката и шоуто му.  В същото време няма един, който да каже "Спри! Не това е важно. Музиката ти не е ОК или пък е прекрасна!"

Много комични моменти има в самия музикален бизнес. Всеки, който може да си плейва музика, стана ПР, агент и тур мендижър в едно. Там комедията е толкова голяма, че би разсмяла и камък. С много малки изключения, българинът не иска да се учи, за него е достатъчно, че има желание, но няма да се поти, защото може да настине. Това неименуемо стимулира синергията между тъпаци. Преди месеци водещ на предаване ми предаде мнението на популярен български певец относно коментарите за ситуацията в бранша със следното послание: "Филанкишията не е доволен, че хейтът на бългасрката сцената се движи отдолу-нагоре!" Т.е от ъндъграунда към великите?!?!? Представяш ли си в какво може да се забърка един нормален човек, който иска да прави музика и иска да бъде артист? За каква сервилност иде реч. На финала, за да е всичко както трябва, всички услужливо бъркат критиката с хейт. Разликата в двете се базира на смислена аргументация.

Интервюто продължава>>>