Реклама

Ако фотографията е поезия в кадър, то Бен Ритър е от онези специални и редки съвременни поети, които с обектив, но без излишна цензура или ограничения, обичат да ни разказват истории с  „красиви хора, които правят грозни неща.” Подобен ненапудрен поглед върху живота и модата за щастие се оценява високо и доказателство е работата на американеца за медийни гиганти като „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Вог”, „Ролинг Стоун”, а също и реклами за  марки от ранга на „Дизел”, „Найк”, „Джи Шок”, „Гарние”, „Боби Браун”, „Есте Лаудер”, „Гитар Хиро” и… разбира се, това далеч не е всичко.

Започнал да снима като тийнейджър, първоначално пънк концерти, а скоро и за появилия се току-що музикален канал MTV, през деня Бен прави комерсиална фотография, а нощем  трупа личен архив със снимки на колоритните си приятели. Пред обектива му са минали редица звезди, сред които Фърги, Дъфи, Джон Леджънд, Къртни Лав, Хлое Севини. Живее в Бруклин, Ню Йорк. И ако провокативните му фотографии и шантави интервюта оставят впечатление, че е някаква щура вариация на Майли Сайръс в мъжка кожа, истината е съвсем различна.  Бен Ритър е спретнат и възпитан човек, който ме посреща с усмивка. Всъщност той действително харесва Майли, говори много, вълнува се, артистичен е и звучи напълно откровено, когато казва  „Всички тези интервюта, разговори… бях дори в телевизията – всичко това е чуждо за мен – далеч съм от комфортната си зона. Обикновено просто отговарям на няколко въпроса по имейл".

Бен Ритър в София

Бен Ритър е тук от понеделник (21 април) и от тогава е в непрестанна медийна въртележка, от която е част и нашата среща. Докато изложбата му, част от платформата “Майстори на фотографията”, създадена от фондациите “Мусиз” и “Америка за България” във “VivaCom ArtHall” , вече е тук, ние си поговорихме за миналото, за бъдещето, за звездите, за скандалната му фотосесия с ASAP Rocky и накрая завършихме с безбрежната тема за мечтите.

Имаше ли някакви очаквания към България?
Винаги се опитвам да не си създавам предварително очакване към местата, които посещавам. Когато пътуваш е по-добре просто да си отворен към хората, с които се срещаш и преживяванията, които споделяш с тях. Смятах, че да подредя изложба тук ще е много вълнуващо преживяване. Бях се концентрирал най-вече върху този аспект на пътуването, но  ме изненадаха хората - не очаквах да са толкова приятни и да проведа толкова интересни разговори. Хората от фондация „Музис” например са много приятелски настроени, вечеряме заедно всяка вечер, пийваме по нещо и имам усещането, че съм намерил нови приятели. Не очаквах също и градът да е толкова красив колкото всъщност се оказа. Когато четеш онлайн, там не е описана великолепната гледка към Витоша, която се открива от прозореца ми . Най-хубавата, която съм виждал някога.

Снима ли я?
Да (показва ми телефона си). Знаеш ли, и преди съм бил в Европа, просто никога толкова на изток. Не мислех, че ще се усеща по същия начин. Но в действителност няма разлика  – очарованието, атмосферата, това че навсякъде си заобиколен от красиви и добре облечени хора... супер е тук, наистина много се забавлявам.

Имаш сериозно портфолио, което постоянно обогатяваш с все по-смели фотографии. Какво най-много обичаш да снимаш – портрети, реклами, концерти…?
Вече не снимам концерти. Дори и някой на този етап да поиска да ме наеме за такава работа, бих я отказал. Не се забавлявам да съм на обществени места с фотоапарата, освен ако не снимам моя продукция. Кара ме да се чувствам отчужден и… просто не искам фотоапаратът да е в ръцете ми, ще ми се да приключа възможно най-бързо. Винаги най-много ми е допадало  да снимам портрети за модни фотосесии, където всичко зависи от мен и екипа ми – част от хората в него са ми наистина близки приятели.  Аз не съм журналист, предпочитам да работя студио - започвам от 0 и трябва да стане 100 или 150 %. Наистина ми харесва това, обичам да създавам неща от нищото и в края на деня да съм щастлив и доволен от резултатите.  Другото е само в началото – тичаш наоколо и снимаш приятелите си, които в даден момент отказват да са пред обектива ти. Не можеш да правиш това безкрай – и на тях им омръзва. Енергията ми вече не е там. Когато стана на 50, виждам себе си пак в студиото, работещ с клиенти и правейки красиви снимки. Затова сега използвам цялата си енергия да научавам повече и повече за перфектното осветление, за  лещите – опитвам се да създавам силни, иконични снимки.

Рекламите днешно време все повече се опитват да са в крак със съвремието и да се впишат в реалния живот – не са утопиите от кампаниите… да речем на „Кока-Кола” от 50-те, когато всичко опира до перфектното семейство в идеалния дом. Сега част от рекламата изглежда малко по-разчупена и често прилича на снимана с „Instagram”. Какво мислиш за това?
На мен ми върши чудесна работа. Имам доста добра връзка с реалността и ме наемат да снимам лайфстайл неща, които демографски са насочени към хора между 18 и да кажем – 40- годишна възраст. За мен е чудесно, защото не се чувствам като турист, когато снимам такъв тип неща – разбирам ги. Това все пак са реклами и изискват режисура, но  мога да ги правя убедителни – да съшивам парченцата заедно и в крайна сметка всичко това да се окаже успешна фотосесия. Мисля, че „Instagram” е страхотен и влиятелен инструмент, аз също го използвам. Дори са ме наемали да снимам рекламна кампания само за „Instagram” – не с моя фотоапарат, а с телефон и да поствам снимките отново там – при това беше доста сериозна рекламна кампания - наистина странно преживяване. Те искаха и успяха да достигнат до сериозен брой потребители. И защо не?  

Четох, че би искал да режисираш рекламни клипове?
Да, през 90-те, малко по-рано и досега, най-добрите фотографи в даден момент започват да използват таланта си с фотоапарата, заменяйки го с камера, за да снимат реклами…

… и музикални видеоклипове -имаш предвид Тери Ричърдсън, например?
Да, това е страхотен пример. Той снима клипове за Бионсе, за Майли Сайръс… Чудесни неща. Това е нещо, което бих правил с огромно удоволствие - звучи много вдъхновяващо. Това, което ме спира в момента, е че ще трябва да започна от нулата. Не би било, както когато заснемам кампанията на „Боби Браун” или кратко видео „Зад сцената” - телевизионната реклама е нещо различно. Работя много  и ако успея да заслужа подобно доверие и най-вече - такъв контрол върху кариерата си, супер. Но няма да се боря за това в момента, ако вратата се отвори- ще мина щастливо през нея, ако не- ще продължавам със сегашната си работа.