Реклама

текст: Васил Богданов

Запознах се с Ивайло и Ясен случайно и по много естествен начин. Срещнах ги в две различни градинки на София – обичайното място, където можете да видите собственици на дронове. По една случайност и двамата са на 37 години, но по отношение на дроновете те са пълни противоположности. Ивайло има мултикоптер от две седмици, като си го е взел изцяло за удоволствие, докато Ясен се занимава с тези машини от пет години, и то професионално. Ето какво научих от тях.

Ясен Джабиров, 37

Как започна да се занимаваш с дронове?
Завършил съм анимационна режисура в НАТФИЗ, което е свързано със снимане и монтаж. Отделно като хоби съм карал малки хеликоптерчета. Преди 5-6 години един колега беше сглобил дрон, закачихме му GoPro камера и така започнахме. Едни от първите сме. Тогава още нямаше стабилизации за камерите. После нещата се развиха, започнахме да купуваме готови професионални системи за снимане от въздуха.

Колко човека сте в екипа?
Всъщност във фирмата Skymedia съм само аз, другите ги викам за помощ по различни проекти. Имам и друга фирма, Max Media, която се занимава с реклама. Например предлагаме цепелини с дължина по 5 метра, които могат да се брандират и да летят с рекламна цел.

Какви са параметрите на големия дрон, който си донесъл за демонстрация?
Това е хексакоптер, т.е. с шест перки, на DJI. Моделът се казва S900, защото диагоналът между перките е 900 мм. Професионален модел, който може да носи не само фотоапарат, но и голяма камера. Струва около 15 000 лева и се управлява от двама души. Единият е пилот и се грижи за дрона, като следи малката вградена камера. Другият е оператор и управлява камерата, с която се правят самите снимки. Отделно дронът може да изпраща картина и на трети човек – режисьора на филма. Ако се наложи да го управлявам сам, мога да включа дрона на автопилот и да се концентрирам върху камерата. Или обратното. S900 няма ограничение за височината на полета. Може да се вдигне на 2 км, колкото е обхватът на дистанционното управление. Батерията издържа около 20 минути. Имам общо пет дрона – два големи и три малки, от серията Phantom.

Какви поръчки получаваш за работа с дроновете?
Най-странната предстои да бъде изпълнена в следващите месеци – трябва да разпръсна прах от урна над определена местност. Смятам да вържа урната за един от краката на S900. Те могат да се сгъват дистанционно и така ще обърна урната надолу. Другите поръчки са за игрални филми, реклами, сватби... Миналата неделя всъщност снимах първата сватба. Това е най-трудното нещо, което съм правил – пет локации за 15 часа!

Снимам и промишлени процеси, когато някоя фирма иска да има филмче за целия път на продуктите в завода. Снимал съм и за инвеститорски контрол – например един реновиран квартал в Ловеч, както и завода за преработка на отпадъци в София. Докато го строяха, всяка седмица му правих по 500 снимки.

Най-хубавата поръчка дойде от една международна компания, която организира форум в София. Казаха ми да снимам каквото си искам за столицата. Получи се филмче, което набра голяма популярност в интернет. Тъй като има доста коментари, че филмът представя София в прекалено добра светлина, сега правя друг, който няма да спестява лошото.

Как се развиха дроновете през последните пет години?
Всичко се автоматизира. Преди месец си купих последния модел на DJI Phantom – четворката, който е с много автоматични функции: да избягва препятствия, да следи човек (разпознава го чрез камерата), да лети по точки и т.н. Освен това може да лети почти половин час.

Какви новости очакваш в следващите години?
Полетното време да се удължава все повече. И всеки дрон да знае къде се намира, за да не се блъскат, включително със самолетите.

От каква регулация имаме нужда?
Най-важното е да се разделят любителските модели от професионалните. Те са с различно тегло и съответно различен риск. За професионалните да се въведат рестрикции, да има лиценз, застраховка и разрешение от РВД, ако се лети близо до летище. А любителските да се ограничат до 100-200 м във височина – това е предостатъчно.

В момента няма ли застраховки?
От началото на годината спряха каското. Беше 12% от стойността на машината, но много дронове взеха да падат и на застрахователите не им е изгодно. Понякога им се налага да купят изцяло нов мултикоптер. Остана само гражданската, която за 100 лв. ти дава покритие от 10 000 лева.

Колко фирми в България работят с твоите мащаби?
Има два-три сериозни екипа, които се занимават само с кино. Иначе за клипове и реклами има още 3-4 фирми в България, които разполагат с професионална техника. А собствениците на малки дронове вече са стотици.

Притесняваш ли се от конкуренцията на малките и сравнително достъпни дронове?
Старая се да се адаптирам. Моето предимство е, че предлагам цялостен продукт, защото имам снимачна техника и за земя.

Ивайло Казанджиев, 37

Ивайло се занимава с онлайн маркетинг. Има дрон от две седмици, който смята да използва единствено за удоволствие. Той обича да пътува из целия свят, да обикаля планините в България и снимките от въздуха ще бъдат едно допълнение към тази негова страст.

Защо си купи дрон?

Получих мейл от китайски сайт, който ми предлагаше малки хеликоптерчета по 40-50 долара. Започнах да проучвам в интернет и се спрях на DJI Phantom 4, който е излязъл през април. Води се за най-добрият в любителския клас.

Колко струва?
3300 лв. с една допълнителна батерия. Камерата е с два жироскопа и не трепва. Дори при спиране с голяма скорост, а той развива над 100 км/ч, остава стабилна. От Китай можеше да го купя с около 300 лв. по-евтино, но трябваше да се занимавам с митница, а и гаранцията щеше да е в Китай. Реших да заложа на сигурното и си го купих от магазина в кв. „Дружба”.

Лесно ли свикна с управлението?
Да, в началото дронът е в режим за начинаещи (beginner mode) – не можеш да го вдигнеш повече от 30 метра, не можеш да развиеш голяма скорост, функцията да те следи автоматично е изключена и т.н. В нормален режим дронът се вдига до 500 метра, като някои отключват софтуера, за да увеличат височината.

Къде си снимал досега освен в София?
На Витоша и на Подбалканския път. Засега само експериментирам. След няколко дни отивам на екскурзия в Тибет, но местният водач ми каза да не го взимам заради напрегнатата обстановка. Ще обиколим свещената планина Кайлаш (около 42 км), но не като поклонниците, на които им отнема 2-3 месеца, защото на всеки две крачки лягат, целуват земята, пак две крачки и т.н. Ще стигнем до базовия лагер на Еверест и щеше да е хубаво да снимам с дрона, ама какво да се прави.

Допусна ли някакви грешки при първите снимки?
Само на Камен дел имах една малко по-трудна ситуация. Мястото за кацане беше много малко, а имаше вятър и трябваше да изчакам затишие, за да не разбия дрона. Вече ще имам едно наум. Повече от 250 м височина не съм го вдигал. Хубавото на този модел е, че при слаб сигнал сам се връща към мястото, откъдето е излетял.

Изкушаваш ли се да правиш папарашки снимки?
Не, изобщо (смее се). Не е за мен това, макар че някои мои приятелки имаха притеснения дали няма да ги шпионирам (смее се).

Какви са реакциите на хората по градинките?
Дронът определено привлича вниманието. Много хора ме разпитват. Някои, като чуят цената, казват – ти си луд, но кеф цена няма.

Къде ще снимаш след завръщането от Тибет?
Ще ходя в Доломитите (Италия), а през есента планирам 20 дни в Етиопия. Иска ми се да направя и едно филмче за българските планини.

Очертваш се като ерген-мечта от нов вид – с частен бизнес, пътуващ из целия свят и притежаващ дрон!
Ами, да видим (смее се).