Реклама

 

Всяка последна събота на месеца колекционерите на малки автомобилчета от София се събират в Първа английска гимназия. В кабинета по музика на първия етаж, под строгия поглед на Бетовен и дяволитата усмивка на Моцарт, чийто портрети висят на стената, колекционерите купуват, продават, разменят или просто показват новите си придобивки. „Това сега за хвалба ли е или за дразнене“ – шегува се мъж, докато негов приятел бърка в чантата, за да покаже новата си количка с думите: „Че то хвалбата и дразненето са едно и също нещо“.

Сбирката е от 14:00 до 17:00 часа и всеки идва, когато може. Някъде към 16:00 часа е кулминацията и стаята се оказва тясна за 30-те човека – горе-долу толкова идват на срещите, като някои са редовни, други се появяват два-три пъти в годината. В стаята има само мъже, като повечето са над 40-годишна възраст. Чиновете са отрупани с малки колички – някои са извадени от кутиите, други са в опаковките си. Струпването на прави мъже около маса, гледащи концентрирано в една точка, наподобява малко играчите на шах пред Народния театър. Чуват се подмятания като „Е, как не те е срам да имаш три бройки от този модел“.

Насочвам се към ъгъла, където до своята „изложба“ е седнал Ивайло Гелов. Той е само с две години по-голям от мен (роден е 1969 г.) и се е посветил на количките, произведени през 70-те и 80-те години, т.е. по времето на нашето детство. Професията на баща му – тираджия, му е осигурила силен старт на колекцията в аскетичната соц епоха, когато колички се продаваха основно в „Млад техник“ и „Кореком“. Моделите на Ивайло са в мащаб 1:43 (дължината на колата е приблизително колкото цигарена кутия). Той е най-разпространен и от него има най-богат избор на модели. Сред многото модели на Matchbox и Corgi Ивайло ми показва количка на Politoys (сега фирмата се казва Polistil) от 1977-а. Умилителното в нея е, че илюстрира старата мода фаровете да се правят от малки „диамантчета“.

Хобито на Ивайло е в пряка връзка с професията му. Той е таксиметров шофьор, има и малък автосервиз. Идва на почти всички сбирки, като изложените от него модели са за продан. Обяснява търговската си „политика” така: „Когато намериш по-запазен модел, купуваш го, а стария изкарваш за продаване или замяна”. Споделя, че има доста успешни реставрации на стари модели. Боядисването става с автомобилна боя, „даже с металик съм пръскал, после се запечатва с лак”, като се ползва малко пистолетче – аерограф. На въпроса ми как опазва колекцията от децата, отговаря, че има специална стая, която стои заключена. Повечето модели са в кутии и ги изважда рядко. Двамата му 8-годишни близнаци са видели за първи път голяма част от колекцията му на националната сбирка на колекционерите през септември, състояла се във Велико Търново (всяка година е в различен град).

Следващият ми събеседник е...

 

Пламен Видев. 41-годишният юрист се е специализирал в събирането на строителна техника и донесените от него модели се открояват в цялата стая с размерите си. Всъщност световният стандарт за такива модели е 1:50, т.е. те са по-умалени от автомобилите в 1:43, но тъй като в реалния си размер машините са огромни, макетите им също са много обемни. Пламен разказва, че като дете е получавал подобни камиони за подарък и вероятно затова се е запалил по тях. Събира ги от 2010 г., като натрупва „над 100 модела за нула време”. Хобито е скъпо, защото камионите са по 600 лева, а багерът (ще ги видите в галерията от снимки) е 900. Пламен има вкъщи и два багера по 2200 лева, с LED светлини и всякакви други екстри. Малко утешение е, че при покупка на такива скъпи играчки, фирмите подаряват едно човече, което е в същия мащаб и дава по-точна представа за размера на машините (иначе комплект от шест човечета струва 50 долара).

Изложените от юриста камиони са 360-тонни – толкова огромни, че в Европа изобщо няма такива. Само в Южна Америка, САЩ, Канада и в диамантените мини на ЮАР има подобни машини. Той е проучил детайлно всички големи мини по света, както и техниката, която работи в тях. От него научавам, че в Швеция има няколко 313-тонни и 240-тонни камиона.

Пламен държи колекцията си в отделно жилище, защото е много обемна. Тъй като с жена му обзавеждат апартамента, от началото на годината е замразил покупките, свързани с хобито. Става въпрос за големите покупки, защото само преди минути си е купил багерче Liebherr за 55 лева – “липсва му ауспуха, но ще го преглътна”.

Накрая ми разказва как най-големите маниаци по света умишлено състаряват моделите чрез изтъркване на боята, за да изглеждат все едно наистина са работили в мина. „Тези вече са много тежки случаи” – смее се Пламен.

В другия край на стаята е колекцията на...

Борис Желязков, който със своите 26 г. вероятно е най-младият тук. От 8-9 години той колекционира модели в мащаб 1:18 (дължината им е малко над една педя), защото те са му „най на сърце”. Борис работи във фирма за медицинска апаратура и вече има около 200 модела. Показва ми състезателния Mercedes-Benz W196R от 1955 г., пилотиран във F1 от Стърлинг Мос. Реалният екземпляр на точно този модел е в Музея на техниката във Виена, където Борис е ходил наскоро (показва ми снимка от музея на телефона си). Малкият модел е с цели 1200 детайла, има си сертификат и сериен номер.

Колата е с окачване, воланът е свързан с карета към предните колела, седалките са от кожа и плат, като са шити на ръка. Дори капачката на резервоара се маха. Това бижу в момента струва поне 500 лева, защото е спряно от производство.

Впечатляващ е и моделът му на Rolls-Royce Phantom от 2003 г., в който дори пепелниците на вратите се отварят. А във вратите има чадъри, както е при истинската кола.

Покрай Борис се запознавам и с Явор Цветков (33), който преди 3-4 години се е присъединил към това общество. Той също събира 1:18 и вече има около 90 коли – основно мерцедеси, но напоследък е „залитнал” малко към британските модели. С Борис са се сприятелили и правят интересни фотосесии на открито с малките коли, като се стремят композицията да изглежда като в реален мащаб. Показва ми и т.нар. смолни модели – коли, на които вратите не се отварят, защото са изляти като цял блок от смола.

Организатор на тези ежемесечни сбирки в последните години е...