Стоп на лошите спомени и недоволството

Недоразумение, несправедливост, обида, унижение

Реклама

Недоволството се ражда от несправедливостта на другите към нас. Чувството за вина възниква от лошите неща, които ние правим на другите, а гневът от това, което те правят на нас. В човешките взаимоотношения ежедневно се случват недоразумения и несправедливости. Хората може да ни наранят съзнателно, но понякога се оказваме съвсем непреднамерено обидени. Независимо от това често горчивината в душата остава. 

В зависимост от това как ще реагираме на обида, пренебрежение, унижение може да се превърнем в огорчен от живота човек, но може и в по-добър човек, застанал великодушно над обидите. Тук имаме личен избор дали дадено обстоятелство да ни унищожи или да ни насочи по нов път. 

Недоволството и гневът от обидата са все още живи, докато се връщаме в миналото си. Добре би било да се изправим и да вземем в свои ръце настоящето, като не позволяваме на болката от миналото да ни наранява. Миналото си е минало. Виждайте това което е останало, а не това, което безвъзвратно е загубено.

Недоволството ни лишава от свободата за радостно присъствие в живота днес. Когато подзволим някой и неговата обида да ни направи сърдити, да убие радостта ни, ние се превръщаме в слепци за красотата и истината, а започваме да виждаме лошото, злото, предразсъдъците и греха навсякъде. Отърсването от горчивините, виновността и прощаването един на друг е пътят към спокойствието.

Когато негодуваме срещу някого, нараняваме преди всичко себе си. Другият отдавна може да е забравил за тягостната ситуация в миналото, а с всяко извикване на спомена за случилото се отново и отново се самонараняваме. Често се разстройваме от хора, които отдавна са в гроба, а заради тяхна грешка ние все още изпитваме гняв и страдаме. От задържаното недоволство в миналото, единственият страдащ сме отново ние, които не можем да простим. Затова трябва да бъдем внимателни и да осъзнаваме на какво се гневим.

Когато се ядосваме, се наказваме заради грешките на другите.