Телевизионната водеща Десислава Стоянова стана посланик на зелената кампания The Nature of Gratitude на Сердика Център. С нея търговският център отправя признателността си към клиенти и посетители за усилията, положени в посока подобряване на околната среда. Основното послание на кампанията се крие зад простичкото "Благодаря ти" и "отговорни заедно", или #responsiblytogether. Затова днес с Деси си говорим за собствените й "зелени" правила у дома, както и за това възможно ли е едно "по-зелено" бъдеще за планетата.
Деси, често говорим за мръсния въздух и мръсните градове, но като че ли не сме достатъчно активни в подобряването на средата, в която живеем. Какво мислиш, започнал ли е процесът и как да го продължим, ако е така?
Със сигурност е започнал. Все повече хора, а и компании се замислят какъв е техният отпечатък върху природата и започват да правят това, което е по техните сили, за да го ограничат. Това, което е направено до момента, може да не е достатъчно (и то не е), но в крайна сметка всяка малка стъпка в правилната посока е нещо хубаво и заслужава адмирации. Всяка голяма промяна започва с промяна в начина на мислене, с осъзнаването на проблема и неговата значимост. На все повече хора им пука и това е много важно. Защото това да започне да ти пука е първата крачка, която повлича крак за следващите. И колкото повече хора направят своите първи крачки, толкова по-бързо ще започнем да виждаме истинска промяна.
Грижим ли се достатъчно за природата като цяло – какво е това, което виждаш ти и ти прави най-силно впечатление през последните 2-3 години например?
На фона на това, което току-що ти казах – за положителните знаци, които са навсякъде около нас, е факт и друго. Живеем във времена, които ни дават толкова много поводи за тревога, заобиколени сме от толкова много несигурност. Преди още да е приключила едната криза, идва следващата и това неизменно се отразява на приоритетите ни. И е напълно разбираемо, че мисълта за опазването на природата в известна степен остава на по-заден план. Много е важно какво правят и институциите, доколко те помагат на хората и на бизнеса да изберат по-зелените решения. В това отношение според мен се прави крайно недостатъчно. Давам ти веднага пример – закупуването на електрически автомобил в България продължава да е скъпо удоволствие. Резултатът - тези коли са изключение по нашите улици. На този фон в Румъния покупката на такава кола се субсидира от държавата с до 10 000 евро. У нас се говори за подобни стимули, но дали и кога ще ги видим в реалността, е трудно да се прогнозира. А докато да си зелен е лукс, няма как да се сърдим на хората, че просто не могат да си го позволят.
Какво за теб е #responsiblytogether?
Ако това да си смениш колата с нова или електрическа наистина е въпрос на финансови възможности, има куп други неща, които всеки един от нас може да направи и които не струват нищо. Напротив могат да доведат и до спестяване. Като да гасиш лампите например. И да си сложиш енергоспестяващи крушки. Това е много изтъркан и стар пример, но е факт, че ползата е двойна – и за природата, и за сметката ти за ток е по-добре да не свети в хола, докато си в спалнята и обратно. Да сме отговорни заедно означава всеки да направи това, което зависи от него. Под този знак тече и кампанията на Сердика Център, която избрах да подкрепя, защото те дават пример точно за това, че всеки трябва да даде своя принос. Независимо колко малък или голям е той.
Един пример от тяхната практика - след подмяна на осветлението в мола с LED и други подобрения в сградата са намалили консумацията си на ток с близо една трета. Това на годишна база спестява толкова електричество, колкото е необходимо на 1000 четиричленни домакинства. И година след година този ефект ще се трупа. А към него ще се добавят и ефектите от това, че залагат все повече на възобновяеми източници на енергия, че помагат за разделното събиране и рециклирането с поставянето на кошчета за различните типове отпадъци навсякъде в мола и т.н.
Засаждала ли си дърво – кога и каква беше емоцията?
Засадила съм не една и две фиданки заедно с мъжа ми край къщата ни в Еленския Балкан, садила съм дръвче и пред НДК преди години, а сега в края на месеца ми предстои да се включа в кампанията на Гората.bg, които както сигурно знаете вече са засадили над милион и 600 000 дръвчета в цялата страна. И тяхната кампания е още един пример за това как капка по капка вир става. Защото всичко тръгва от един човек и една идея, за да достигне този мащаб.
Как да предадем на децата си идеята за красива и чиста природа, без да сме назидателни?
Обяснявайки, разказвайки за връзките между нещата и последствията от едно или друго наше действие. Има и толкова много видеа и документални филми, които могат да помогнат на всеки нагледно да си даде сметка какво причиняваме на природата и колко неизбежно е връщането на този бумеранг към нас самите. Когато става въпрос за децата, ключов е и личният пример, какво правиш и какво не ти самият.
Имате ли „зелени“ правила у дома? Какви са и спазвате ли ги?
Спазваме базисните правила, които според мен всеки трябва да спазва и които не струват почти никакво усилие. Изхвърляме разделно боклука. Използваме платнени торби, когато пазаруваме. Не си слагам лука и картофите, примерно, в тънко найлоново пликче, за да ми е по-подредена количката в магазина. Децата си носят вода за училище в бутилки за многократна употреба. Такива простички неща. Има хора, които правят далеч повече от нас. От известно време с мъжа ми проверяваме и възможността да си направим фотоволтаична система на балкона. Надявам се един ден това да се случи и със сигурност ще е по-лесно, ако чисто административно процедурите бъдат облекчени.
Към кое правило привикнахте най-трудно и има ли трикове, с които да променим по-лесно вредните си навици?
Винаги, когато стане дума за промяната на един установен навик, ключовата дума е постоянство. Хубавото е, че веднъж като минеш преходния период и новият ти навик стане е факт, няма нужда да го мислиш повече, нещата започват да си се случват от само себе си.
За какво си благодарна в този момент?
О, за толкова много неща. И коронавирусът, и войната, която в момента тече на няколкостотин километра от нас, категорично ни накараха да започнем да оценяваме в много по-голяма степен всичко, което имаме. Имам щастието и аз и всички мои близки да са здрави, това е безценно. Имам работа, която обичам, имам цели, имам мечти. Благодарна съм дори и за това, че мога да имам обичайните си тревоги и дребни всекидневни проблеми, защото виждаме как войната може в един миг да лиши човек от всичко. Ето, самият факт, че в момента аз и ти си говорим за опазването на околната среда, е нещо, за което съм благодарна. Приемам го като знак за нормалност, която беше поставена под въпрос по толкова много начини в последно време.
.
