Невероятната история на световноизвестния екстремен артист Фреди Нок

Един човек, една мечта, 22 световни рекорда

Невероятната история на световноизвестния екстремен артист Фреди Нок

Реклама

Кой е Фреди Нок, как се е родила мечтата му не просто да ходи по въже, а да го прави на стотици метри над земята, защо държи да осъществява екстремните си рекорди без каквато и да е осигуровка и вярва, че има ангели-хранители? Разказват Десислава Стоянова и операторът Добромир Иванов, монтаж Илиян Диков.

Фреди Нок е носител на 22 световни рекорда. През март 2015 г. изминава без осигуровка разстоянието между два планински върха и подобрява рекорда за ходене по въже на най-голяма височина, стоял непокътнат в продължение на 41 години. През август същата година поставя рекорд за най-стръмно изкачване по въже. Месец по-късно се записва в Гинес с още два рекорда - за каране на колело по въже на най-голямо разстояние и при най-голям наклон на въжето.

Какъв рекорд ще поставяш този път?
Този път искам да се кача на 10 000 метра с балон. На въжета под него ще виси метален прът дълъг 20 метра, тънък почти колкото въже. Искам да мина по този прът по три различни начина – на сляпо (с маска, от която не се вижда нищо), с колело и без балансиращ стик.

Звучи изключително опасно…
Да, но на мен ми харесва… И не е правено досега. Правени са опити между два балона, но никой никога не е опитвал с един балон и то при свободно висене. Никой няма и да се опита, защото е много трудно да запазиш баланс при това положение.

Ще си без осигуровка?
Без. Ще има двама парашутисти, които да ме хванат, ако се случи нещо. А когато всичко приключи както трябва, аз така или иначе ще скоча без парашут и те ще ме хванат във въздуха. Ще направим каскада. За мен е много важен този опит, защото аз съм човек, който обича да има контрол над всичко – сам си карам колата, лично проверявам всичко. Искам да го надмогна това, искам да мога да се доверя на други хора. Така че тази каскада ще я направя заради себе си.

Защо го правиш, какво ти дава?
Защото обичам… Харесва ми - да тествам баланса си, границите на възможностите си. Знам какво мога и искам да мина отвъд; да правя неща, които никой досега не е правил. Още като бях на 11, си мечтаех да ходя по въжената линия на лифта. Помня точно деня. Отивахме в Сейнт Мориц, на лифта, всяка година ходехме там. Аз погледнах през прозореца и казах на майка ми: „Искам да ходя по това въже. Бях на 11. И майка ми ми каза: „Не може да ходиш по това въже, що за тъпа идея?!“ „Не знам. Толкова е високо, харесва ми.“ И тя тръгна да ми обяснява: „Не става, твърде е хлъзгаво, твърде е дебело въжето, няма как да стане“ …

12 години по-късно Фреди сбъдва детската си мечта и стъпва на въжето на лифта. След още 8 години поставя първия си световен рекорд. Точно както си го е представял. Следват още 21. Размахът на един от последните – от 2015-та, прави разходката на Филип Пети между кулите-близнаци в Ню Йорк да изглежда като детска закачка. 41 години след като французинът се е записал в историята, ходейки на 400 метра над земята, Фреди Нок опъва въже между два планински върха, на 1 километър над повърхността. И си прави 39-минутна разходка по него без осигуровка.

Когато тръгнах по въжето, под себе си виждах 1000 метра бездна. Беше слънчево. Беше малко студено. Вървях, вървях… Като стигнах по средата на въжето, спрях да се огледам. Никой никога не беше стоял на това място преди. Никой. Беше невероятно.

Освен ако не го задължат, за да му разрешат да участва в някое състезание или предизвикателство, Фреди Нок е на въжето без осигуровка.

Защо държиш да си без осигуровка?
Виждал съм много инциденти в цирка. Когато човек разчита прекалено много на осигуровката, това може да се окаже проблем. Седи долу човекът с осигурителното въже и се заговаря с някой до него, не реагира и другия пада. Всичко се случва много бързо. Още навремето майка ми и баща ми винаги ми казваха: разчитай на себе си, че ще можеш да се хванеш.

Фреди това и прави - разчита на себе си. Упражнявал е хиляди пъти всички възможни варианти и знае, че ако се наложи, ще може да се хване за въжето. Че ще може да хване и балансиращия стик. Тренира и без него, за да е сигурен, че ще се справи, дори и случайно го загуби. На два пъти е спасявал свои конкуренти по време на световни първенства.

Като се случи нещо, трябва да помогнеш. Ако видя къща да гори, ще отида да гася, това са нормални неща, не става въпрос само за въжето.

Фреди знае какво може, но знае и кога да спре.

Това беше в Корвач, в Алпите. Проблемът беше, че нямаше как да тръгна преди 4, когато затваря лифта. До тогава времето беше прекрасно. Към 3 и половина обаче взе да се променя, това в планината се случва много бързо. Въпреки всичко тръгнах, бях облечен, ръкавици и така нататък, но беше много студено – минус 14-15 градуса. Тогава се спусках по въжето. Вървя надолу, духа вятър, снегът замръзва на кристали във въздуха и става все по-студено. Успях да измина 572-та метра до първата кула на лифта и прекратих опита. Бях толкова щастлив като стигнах. Дадох стика на някой и буквално рухнах.

Днес Фреди не пада, не се надценява и знае кога да спре, защото си е научил урока. Бил е достатъчно умен, за да го научи от първия път.

Бях на 23 и паднах заради една блондинка в публиката, беше много красива. Тогава си вярвах, че съм най-добрия, нищо не може да ми се случи. Всъщност не бях толкова добър, просто бях глупав. И преиграх в желанието си да я впечатля. Паднах на много твърдо и си счупих и двете китки. Това беше голям шамар. Осъзнаваш, че този път ти се е разминало, но следващия може да си мъртъв. Така, че след това падане, от момента, в който можех отново да си движа ръцете, тотално си промених начина на мислене.

Смяташ ли, че сега си най-добрия?
Не, сега знам, че нищо не може да ми се случи. Много съм добър, мога да се хвана, ако се наложи. Тогава не бях.

Смяташ ли, че в света има някой, който е по-добър от теб на въжето?
Не знам. Бил съм ги всички, така че ... но не знам. Не искам да казвам, че съм най-добрия. Не ми харесва. Аз умея да съм в безопасност.

Смяташ, че имаш ангели пазители...
Имал съм много ситуации, в които съм си казвал как успях да го направя, как се хванах. Не като това сега тук. Тук съм аз, тренирам и зависи от мен. Но има случаи, в които имам усещането, че някой ми помага, побутва ме и аз го усещам. Усещам, че наоколо има нещо - ангели или някаква сила, която бди над мен в лошите ситуации.
В Юнгфрау се опитвах се да поставя 7 рекорда за 7 дни и бяхме на 4000 метра височина в планината, в една ски зона. Бях опънал 2500 метра въже от подножието до върха, където в онзи момент духаше вятър със 120 километра в час. Надолу постепенно отслабваше. Тръгнах, валеше сняг, имаше мъгла и духаше вятър, стигнах до средата, там разстоянието до земята беше около 50 метра, но вятърът ставаше все по силен и по-силен, въжето беше хлъзгаво и си казах - не мога да продължа. Ето това е една ситуация, в която ангелите ми се притекоха на помощ, те ми казаха: спри, върни се. И аз се върнах бавно назад, не се хлъзнах, нищо не ми се случи. И като слязох долу казах: Благодаря. Опитах, сега знам, че мога да вървя по въжето и при вятър от 60 километра в час.

Какво ще правиш един ден, когато спреш да ходиш по въже?
Не мисля за това. Не знам дали е възможно, но си мечтая един ден като стана на 80 да направя една луда разходка по въжето заедно със сина си. След това може и да спра…

Как си го представяш?
Виждам се такъв, какъвто съм сега. Е, малко по-възрастен… Това е мечта.

На 17 март ще можете да видите Фреди на живо в зала „Арена Армеец“ в рамките на благотворителния спектакъл „Нощ на звездите“, който световноизвестният български цирков артист Енчо Керязов организира за поредна година.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg